Решение № 281 от 13.07.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Русе, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йордан Дамаскинов

Членове:

Антоанета Атанасова

Катина Кавърова при участието на секретаря Десислава Радева като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20264500500424 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от адв. К. Д. АК Русе като особен представител на М.

Р. Р. против Решение № 605/27.04.2026 г., постановено пo гр. д. 2256/2024 пo oпиca на РPC, с което е уважен предявеният против него от “Изи Финанс” ЕООД иск по чл. 422 ГПК и е признато за установено, че дължи на ищеца по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 413658/29.11.2022г. сумата от общо 1 426,70 лв., от които:

1 100,00 лв. – главница и 327,70 лв. – договорна лихва за периода 29.11.2022г. – 24.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.12.2023г. до окончателното й изплащане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр .д. № 6787/2023 г. по описа на РРС.

Жалбоподателят намира решението за неправилно като необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон.

Заема позиция, че съдът неправилно е приел, че има сключен договор за кредит между страните. Възразява против извода му, че кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем, за което излага подробни съображения. Поддържа неправилност на приетата от първоинстанционния съд дължимост на възнаградителна лихва и процента на 1 разходите по кредита, като се позовава на нищожност на клаузите по чл. 3.1 и чл. 3.5 от договора. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна “Изи Финанс” ЕООД е депозирала отговор на въззивната жалба, с който взема становище за недопустимост на въззивната жалба, а по същество за нейната неоснователност по подробно изложени съображения.

Претендира разноски.

На първо място, във връзка с доводите на въззиваемия "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД за недопустимост на настоящото въззивно производство, поради подаване на въззивната жалба от особен представител, следва да се посочи, че същото е неоснователно, тъй като процесуалното представителство може да произтича както от сключен между представителя и съответната страна договор, така и от закона или от акт на съда. Особеният представител се назначава с акт на съда - определение, от който произтича и неговата представителна вляст спрямо отсъстващата страна. Въз основа на това определение особеният представител придобива възможност да извършва процесуални действия от името и за сметка на отсъстващата страна. Този представител разполага със същите права, с които разполага и представителят, чиято представителна власт е възникнала в резултат на упълномощаване или договор със съответната страна, като единственото ограничение е по отношение на действията, които изискват изрично пълномощно, по отношение на които ще трябва да намери приложение разпоредбата н а чл. 29, ал. 5 от ГПК. По отношение на особения представител, чиято представителна власт е възникнала въз основа на акт на съда, приложение намира разпоредбата на чл. 34, ал. 4 от ГПК, поради което представителната му власт важи до завършване на делото във всички инстанции /така и Определение № 623 от 28.12.2017 г. по ч. гр. д. № 2873/2017 г., г. к., ІV г. о. на ВКС/.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо, но по същество неправилно. Съображенията за това са следните:

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за финансови услугикредитиране по чл. 6 от ЗПФУР, относно съществуването на който обаче не може да се направи еднозначен извод от представените писмени доказателства, в т. ч. и от приложените дискове, на които се съдържат същите документи. Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е свързан с отправяне на предложение и сключване на договор чрез използване изключително на средства за комуникация от разстояние- чл. 6 от ЗПФУР. Освен легалната дефиниция на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние по чл. 6 от ЗПФРУ, в член 7 на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние е конкретизирано, че страни по него са потребител и доставчик. Потребител е физическото лице или юридическо лице, което като страна по договора действа извън рамките на своята 2 търговска или професионална дейност, а доставчик-физическо или юридическо лице, което в рамките на своята търговска и професионална дейност сключва потребителския договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние.

Следователно договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е разновидност на договора за заем по чл. 240 ЗЗД, чиято характерна особеност е свързана с използването на средства за комуникация от разстояние. Този вид договори отговарят на пазарните изисквания в актуалната икономическа среда и целят улеснение на страните при осъществяване, както на преддоговорните отношения, така и при сключване на самия договор - изключвайки тяхното физическо присъствие по местосключване на договора. Същевременно, с оглед особеностите на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, са завишени изискванията за доказване на сключването и изпълнението на договора- чл. 18 на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В цитираната норма се определя какви са обстоятелствата, относно които доставчикът следва да представи доказателства, какви са специфичните изисквания при сключване на договора и относимостта на нормите на член 143 - член 148 от Закона за защита на потребителите.

Доставчикът по договора следва да докаже, че е изпълнил задължението си да предостави информация на потребителя, спазил е сроковете по член 12 от ЗПФУР и е получил съгласие на потребителя за сключване на договора. В конкретния казус настоящата инстанция преценява, че не са представени доказателства относно съгласието на потребителя по сключване на договора, предвид липсата на записи, касаещи преддоговорната информация или изявления направени чрез електронна поща, от длъжника по сключване на договора. В чл. 18, ал. 2 на ЗПФРУ е посочено, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация и изявленията, отправени по закона се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон. В чл. 293, алинея първа от Търговския закон е предвидено, че писмената форма е форма за действителност, ако това е установено в специален закон. Съдът счита, че съобразно чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит за този вид финансови услуги, касаещи потребителски кредити, е необходима писмена форма. На основание чл. 3, ал.

2 от ЗЕДЕУУ електронният документ има спазена писмена форма, ако съдържа електронно изявление иса спазени изискванията на чл. 9-13 от ЗЕДЕУУ, като в казуса няма данни за това ел. изявление. Следователно съдът приема, че доставчикът не е представил надлежни доказателства относно изразеното съгласие за сключване на договора от въззиваемият. По представените доказателства по делото липсва изявление на длъжника. Не са представени други доказателства, нито изслушвана съдебнотехническа експертиза /противно на твърденията в отговора към въвззивната жалба/ относно установяване относимостта на данните по приложената документ към настоящето производство или спазване на изисквания на чл. 9-13 от ЗЕДЕУУ чрез проверка в информационната система на въззивника. Съдът няма достъп, нито 3 специални знания, за да установи съществува ли лог файл и съдържа ли изявление на длъжника по приемане на предложението за сключване на договора за кредит.

Представените извлечения не могат да бъдат самостоятелно преценени от съда, доколкото той няма специални знания, чрез които да провери достоверността на извлечението от електронния запис. Ето защо, съдът намира, че от ищеца не е доказано наличието на валидно облигационно отношение възникнало между него и М.

Р. Р.. Искът е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Само за пълнота, Русенският окръжен съд намира за необходимо да посочи, че не са представени и надлежни доказателства и относно получаване на сумата 1100 лева от М. Р. Р.. Действително по делото е приложена вносна бележка, удостоверяваща, че тя е наредена по банкова сметка с титуляр ответникът Р. в „УниКредит Булбанк” АД. Не е установено обаче по безспорен начин, че сумата е постъпила по тази сметка.

Не е поискана, нито назначена ССчЕ.

В обобщение, въззивната жалба е основателна и като такава следва да се уважи, а решението на първоинстанционния съд като незаконосъборазно да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявеният положителен установителен иск да се отхвърли.

Мотивиран така, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 605/27.04.2026 г., постановено пo гр. д. 2256/2024 пo oпиca на РPC и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на “Изи Финанс” ЕООД, ЕИК 201196810 за установяване на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че М. Р. Р., ЕГН ********** дължи по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 413658/29.11.2022г. сумата от общо 751,60 евро /1 426,70 лв./, от които:

562,42 евро /1 100,00 лв./ – главница и 167,55 евро /327,70 лв./ – договорна лихва за периода 29.11.2022 г. – 24.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.12.2023 г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 6787/2023 г. по описа на РРС като неоснователен.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5