Определение № 3190 от 10.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3190 гр. София, 10.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Величка Борилова

Капка Павлова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20241000503200 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е развира по частна жалба на Сдружение „Музикаутор“, ЕИК 831005050, чрез адв.Г. В. от САК насочена против Определение № 3861/08.10.2024 г., постановено по т.д. № 1951/2024 г. по описа на СГС, ТО, с което производството по посоченото дело е прекратено пред СГС и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд София на осн.чл.118, ал.2 ГПК.

В частната жалба се поддържа неправилност на атакуваното определение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи надлежното упражняване на правото на иск от страна на ищеца и наличието на процесуалните предпоставки за това.

Поддържа се според нормата на чл.96 ЗАПСП, която се намира в гл.III – „Защита на авторското право и сродните му права“, споровете по този закон да са подсъдни на окръжните съдилища. Такива спорове са и претенциите на организациите за колективно управление на авторски права за заплащане на обезщетение за нарушаване на авторско право, както и тези за заплащане на възнаграждения по договори за използването на произведението. Поддържа се последните да не са изключени от обхвата на цитираната разпоредба, т.к. договорът, от който произтичат насрещните права и задължения на страните, има за предмет ползване на авторски права върху музикални и свързани с сят литературни произведения и съответно – заплащане на възнаграждение за тяхното ползване. Т.е. негов предмет е ползването на права върху обекта на авторското право.

Затова и по спора във връзка с неизпълнението на този договор заплащане на предвиденото възнаграждение и неговия размер е приложима особената подсъдност по чл.96 ЗАПСП, т.к. се касае за всякакви искове, вкл. и произтичащи от договорно основание, имащи за предмет авторски права, доколкото законодателят не е предвидил разграничение на подсъдността на споровете на ЗАПСП на деликтно и на договорно основание.

Твърди, че такова тълкуване се застъпва в константната практика на АС София.

По изложените съображения в подкрепа на тези оплаквания като правен резултат се иска отмяна на атакуваното определение.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на страните по делото и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

1

Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу акт, подлежащ на последваща въззивна проверка, от активно процесуално легитимирана да обжалва първоинстанционното определение страна – ищецът в производството.

Разгледана по същество частната жалба се явява и основателна, по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск от Сдружение“Музикаутор“ с правно основание чл.58 ЗАПСП, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД.

Поддържано е в обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът е сдружение, регистрирано по реда на ЗЮЛНЦ и като организация за колективно управление на авторски права по чл.94а, ал.2 ЗАПСП е вписано във водения от Министерството на културата „регистър на сдруженията по чл.40 ЗАПСП“.

Така на осн.чл.94с ЗАПСп ищецът представлява своите членове, др. организации за колективно управление на права, с които има сключени договори за взаимно представителство и техните членове, като отстъпва правата им за използване на музиката и текста на техните произведения.

Твърдяно е ищецът да се обвързал с ответника „Ивентийз“ЕООД по формален договор за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерт/друг права, под № 1695/10.07.2024 г. именно в качеството си на организация за колективно управление на авторски права по чл.40 ЗАПСП, като му отстъпил, в качеството на организатор на концерти/събития/ публични прояви срещу възнаграждение неизключителното право да използва публично и само по време на изрично посочения в договора концерт/събитие „на живо“, чрез запис, всякакви разгласени преди това музикални и свързани с музика литературни произведения, правата за публично изпълнение, върху които са му отстъпени или ще му бъдат отстъпени по време на действието на договора от членове на Музикаутор или на членове за чуждестранни организации, с които ищеца има сключени договори за взаимно представителство и са му поверени за управление.

Като е конкретизирано понятието „събитие“ по смисъла на договора е поддържано такова да се е състояло на 11.07.2024 г. в Националния исторически музей София, за което ответникът не изпратил на ищеца информация по чл.3, ал.1 – ал.3 от договора, въпреки напомнянето от страна на последния. След изтичане на установения от договора срок Музикаутор изпратило на ответника ел.писмо с прикачени уведомление за определяне на дължимите се авторски възнаграждения за проведеното събитие и Проформа фактура за сумата от 12 000 лв. с ДДС, където била отправена покана за плащане.

Твърди се дължимите се възнаграждения да са определени по реда на Тарифа за концерти и съобразно условията на договора.

Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 12 000 лв., дължима на основание Договора за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерт/друга проява от 10.07.2024 г. за публичното използване на авторски права върху музикални и свързани с тях литературни произведения, принадлежащи към репертоара на сдружение „Музикаутор“ на организирания концерт от ответника, провел се на 11.07.2024 г. в парка на Национален исторически музей София.

Като се запознал със съдържанието на исковата молба СГС приел, че е сезиран със спор не за авторство, а такъв по отчетна сделка за предаване придобитото в изпълнение на поръчката по смисъла на чл.284, ал.2 ЗЗД. Добавил, че авторското право и неговото нарушаване е извън предмета на облигационния спор по чл.79, ал.1 ЗЗД за реално изпълнение на задълженията по договора. Счел, че споровете между организацията за колективно управление на авторски права и носителя, относно изпълнението на договора за поръчка/събиране на възнаграждението по чл.40, ал.1 ЗАПСП не са от кръга на тези, защитими чрез специалните искове по ЗАПСП, защото не са нито за обезщетение при нарушено авторско право, нито „други искове“ по смисъла на чл.95 ЗАПСП. Ето защо прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на СРС, като приел, че предмет на делото са парични вземания с цена под 25 000 лв. и на основание 2 чл.104, т.4 ГПК всеки от исковете е подсъден на СРС.

Настоящият решаващ състав намира тези доводи на първоинстанционния съд за несъответни на данните по делото и приложимия материален и процесуален закон.

На първо място приложимият специален закон – ЗАПСП, съдържа материални и процесуални норми, касаещи обектите на авторското и сродните му права, тяхното упражняване и защита, вкл. по съдебен ред.

В случая е безсъмнено от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и формулирания петитум, че в качеството си на организация за колективно управление не авторски права претендира заплащане на възнаграждение по формален договор за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерт/друга проява.

Последният, видно и от самото му съдържание, по правната си природа представлява договор за публично изпълнение, за излъчване, за предаване, за препредаване и за предлагане на електронен достъп по смисъла на чл.58 ЗАПСП.

Следователно и противно на възприетото от СГС, предявеният иск е за защита на авторско право, почиващ на договорно основание, защото с него се претендира заплащане на дължимото се за ползването на това право обезщетение.

Текстът на чл.96 ЗАПСП определя, че споровете по този закон са подсъдни на окръжните съдилища. Последният не съдържа разграничение на така уредената от него особена подсъдност на плоскостта на източника на защитимото право в зависимост от това дали то е възникнало на деликтно и на договорно основание. Ето защо и решаващият състав извежда, че такъв спор може да възникне на всяко едно от източниците на облигационните правоотношения, вкл. и на договорно или деликтно основание.

В този смисъл и след като договорът, на който ищеца основава предявения иск, има за предмет ползването на права върху обекти на авторско право срещу възнаграждение, спрямо повдигнатия спор за изпълнението му приложение следва да намери особената подсъдност по чл.96 от ЗАПСП.

Такова разрешение е застъпено във формираната последователна е безпротиворечива практика на настоящата въззивна инстанция.

За изчерпателност във връзка с доводите на първоинстанционния съд следва да се посочи, че последните се основават на възприетото становище в Решение № 10 от 03. 02.

2014 г. по т. д. № 1514/2013 г. на ВКС, ТК, І ТО /без това да е посочено изрично/, Решаващият състав е запознат с последното, но намира, че даденото с него разрешение е неприложимо към конкретния правен спор, доколкото със същото е даден отговор на процесуалноправния въпрос за родовата подсъдност на спор между член на организация за колективна защита на авторски права и съответното сдружение във връзка с неизплатено авторско възнаграждение, получено от организацията при упражнени от нея, на основание чл.73 ЗАПСП във вр. с чл.40,ал.7 ЗАПСП, имуществени права на носителя и за правната квалификация на този иск. Следователно – касае се за разрешение на хипотеза, при която спорът по делото се свежда до разрешаването на вътрешните правоотношения, основани на членството в организацията и конкретния договор за мандат – спор за неизплатено авторско възнаграждение, получени от организацията за защита на колективни права при упражнени от нея на осн.чл.40, респ. – чл.73 ЗАПСП имуществени права на носителя. В тази хипотеза не е налице спор за авторство, поради което и специалната подсъдност по чл.96 ЗАПСП е неприложима.

Както вече се посочи, в случая обаче СГС не е сезиран с такъв иск по образуваното т.д. № 1951/2024 г. - предявеният не касае вътрешните правоотношения между сдружението „Музикаутор“ и автора, а е иск в защита на авторските права, които посоченото сдружение, както организация за колективно управление на авторски права, е отстъпило на ответника за публично ползване при условията на конкретния договор срещу възнаграждение.

Че същият намира правното си основание именно в чл. чл.58 ЗАПСП и подлежи на разглеждане при спазване правилата за специалната подсъдност, уредена от чл.96 ЗАПСП се възприема и от постановената при разрешаването на такива правни спорове съдебна практика /напр. Решение № 134/04.10.2018 г. по т.д. № 2377/2016 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о./.

3

По изложените съображения обжалваното определение се явява постановено в нарушение на установените съдопроизводствени правила и следва да се отмени, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд, Търговска колегия, пети състав, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 3861/08.10.2024 г., постановено по т.д. № 1951/2024 г. по описа на СГС, ТО.

ВРЪЩА делото на СГС, ТО за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4