Решение № 3722 от 16.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3722 гр. Варна, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20233110102364 по описа за 2023 година

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 285, вр. чл. 140, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъжване на Областна администрация Варна да заплати на П. П. П. сумата от 810 лева – частичен иск от 1898.00 лева, представляваща стойност на полагаща се храна за отработени 949 дни за периода 01.06.2016г. – 31.12.2022г. и за сумата от 120 лева – частичен иск от 646.71 лева – законна лихва от датата на забавата за изпълнение на задължението за заплащане на храна – първо число на последващия месец на престираната работна сила до подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.02.2023г., до окончателното й заплащане.

В исковата молба ищецът П. П. П. твърди, че по силата на трудов договор № 333/31.08.2011г., бил назначен на длъжността „изпълнител-оперативен дежурен на ОСС" при в Областна администрация - Варна. Трудовият договор бил сключен на основание чл.

67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70 от КТ. От момента на назначаването на работа ищецът работил в Областна администрация Варна с поставени месечни поименни графици за периода, за който било установено сумирано изчисляване на работното време, с което изчисляването било месечно и трудът бил полаган по разпореждане на работодателя.

Работният ден бил 12 часов. Това фактическото положение обаче било уредено с вътрешен административен акт, като със заповед № РД - 16 -7711 - 7/01.06.2016 г. на Областен управител на област с административен център Варна, било въведено работа по график на служителите, заемащи длъжност „изпълнител - оперативен дежурен на ОСС", при сумарно изчисление на работното време с период 6 месеца.

1

На 29.05.2020г. трудов договор № 333/31.08.2011г. бил прекратен, като на следващата дата между страните се сключил нов трудов договор с № 125/29.05.2020г.

Съгласно последния, работодателят - Областна администрация - Варна, възложил, а служителят приел да изпълнява длъжността „изпълнител - оперативен дежурен на ОСС", с основно месечно възнаграждение в размер на 610 лева, дължими до края на календарния месец, в който е престирана работна сила, и работно време по график на смени.

Длъжностната характеристика на работната позиция изпълнител - оперативен дежурен на ОСС предвиждала, че същият дава денонощни дежурства и оповестява ръководния състав на Областна администрация-Варна и общините при: привеждане на областта в различни състояния и степени на готовност при военно време; кризи, стихийни бедствия и крупни производствени аварии; мобилизация, разсредоточаване и евакуация; подпомага и организира мобилизационни граждански ресурси за отбраната на страната.

Сочи, че заповед № РД-21-7711-6 е отменена заповед № РД - 16-7711-7/01.06.2016 г. на Областния управител на област с административен център Варна, като била въведена работа по график на служителите, заемащи длъжност „изпълнител - оперативен дежурен на ОСС", при сумарно изчисление на работното време с период на отчитане 4 месеца.

Твърди се, че въпреки специфичната организация на труд, работодателят не бил осигурявал безплатна храна през периода на действие на трудовите договори до 31.12.2022г., нито изплащал на ищеца нейна парична равностойност, въпреки изпълняваната работа на 12-часов работен ден, при сумирано изчисляване на работно време. За периода от датата на Заповед № РД-16-7711-7/01.06.2016г. на Областен управител на област с административен център Варна - 29.06.2019г. - 31.12.2022г., ищецът имал отработени общо 949 дни, като следвало да му бъде изплатена сумата от минимум 2 лев на смяна/работен ден, представляваща компенсиране на безплатна храна с парично обезщетение. На основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД работодателят дължал и законната лихва от датата на забава за изпълнение на задължението -първа дата на последващия месец на престирането на работната сила. Сочи се, че служителите на длъжността „изпълнител - оперативен дежурен на ОСС" многократно се обръщали към държавната администрация с надежда Областна администрация Варна да разреши поставения проблем и преустанови правонарушението, което било видно от Докладни записки от 2021г. и 2022г. По предложение на зам. областен управител Симеон Костадинов от 31.01.2023г. да бъдат осигурени средства в размер на 7.00 лв на отработена смяна на оперативните дежурни на ОСС при Областна администрация Варна, считано от 01.01.2023г., била издадена заповед № РД 23-7706-35/21.02.23г. Последната предвиждала, че стойността на безплатната храна е 5.92 лева на отработена смяна.

Излага се, че след отпадането на ал. 3 на чл. 285 КТ, законът не забранявал компенсиране на безплатна храна с парично обезщетение. Излага се, че при липса на заповед на работодателя, в която да е посочена вида и стойността на дължимата храна размерът на стойността на дължимото следвало да се определи по реда на чл. 5 от Наредбата. Моли се за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответната страна Областна администрация – Варна, 2 депозира отговор на исковата молба, с възразява за изтекла погасителна давност на претенцията за периода 01.06.2016г. до 29.02.2020г. с изтичането на три години от деня, в който вземането е станало изискуемо, съгласно чл.111 ЗЗД. В останалата част иска се оспорва като неоснователен. Сочи се, че Областна администрация Варна, като второстепенен разпоредител с бюджетни средства, не може да разходва по делегиран ред средства извън указанията на първостепенния разпоредител. Вън от това се поддържа, че била налице обективна невъзможност претенцията на ищеца да бъде удовлетворена, предвид което липсвало укоримо поведение от страна на работодателя - същият бил положил възможните усилия да осигури необходимите средства от първостепенния разпоредител, но той не ги предоставил.

Поддържа, че от изброените в чл. 140, ал. 3 КТ придобивки за полагащите нощен труд, единствено задължението на работодателя да осигурява на работниците и служителите ободряващи напитки е такова, компенсиращо основното неудобство на нощния труд безсънието. Храната не била облага, свързана с времевия режим на работа - най-малко по причина, че този период от денонощието не е обичаен за хранене. Освен това работата на служителите ОМП не били при външни условия, за да се приеме, че служителят би се облекчил при изпълнение на смяната от наличието на топла храна. Областният управител осигурявал средства за тонизиращи напитки. Съгласно счетоводните записвания, отделените за целта средства били 25 лева месечно. Тези напитки действително имали отношение към преодоляване на неудобствата, свързани с работа нощем, липса на сън и повишена продължителност на смяната. Предназначението на безплатната храна било обвързано със здравословните и безопасни условия на труд, поради което тя се дължала само в случаите, изрично предвидени в чл. 285 КТ във връзка с чл. 4, ал. 2 Наредба № 11/2005г, като замяната й с парична равностойност била недопустима.

Получаването на безплатна храна било обвързано с пребиваването на работника в служебна среда, която, съгласно чл. 285 КТ, следвало да притежава специфичен характер, с какъвто трябвало да се отличава и организацията на труд. Двете квалифициращи предпоставки следвало да са налице кумулативно, за да възникне задължение за осигуряване на безплатната храна. Същата била предвидена като допълнителен дивидент при изпълнение на трудовите задължения с оглед неутрализиране вредното въздействие на работната среда. Предназначението на този дивидент не позволявал той да бъде трансформиран във финансова добавка, тъй като това щяло противоречало на целта на престацията. На тези съображения се твърди, че необходимите средства за евентуалното осигуряване на храна не се включват в състава на индивидуалната работна заплата. Касаело се до безплатна храна и/или добавки, които следвало да се получават в натура, а не като парична равностойност. Този извод следвал от условията, при които те се предоставяли, и от предназначението им - въздействие върху здравето на работника или служителя, за което било без значение отмяната на ал. 3 на чл. 285 от КТ, установяваща изрично забраната за компенсиране на безплатната предпазна храна и противоотровите с парично обезщетение.

Невъзможността да се напуска работното място или неговата евентуална отдалеченост от 3 хранителни обекти, също не можела да се компенсира впоследствие - целта на нормата била работодателят да осигури храна на работник, който към момента на полагане на труда има нужда от нея. Сочи се, че е налице съществена разлика между безплатната храна с предпазна функция по чл. 285 КТ и храната, предоставяна на работниците и служителите по чл. 269 КТ. Последната била допълнително натурално трудово възнаграждение, предвидено в акт на МС, в колективен трудов договор или в индивидуалния такъв. То представлявало доход и се включвал към трудовото възнаграждение, за разлика от безплатната храна по чл. 285 КТ, която била с целево предназначение. В чл. 2, ал. 1 от Наредба № 11/21.12.2005г за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна, било посочено, кои дейсности са със специфичен характер на труда. Алинея 2 на същата разпоредба гласяла, че за работи при специфична организация на труда се осигурява безплатна храна и на работниците и служителите, които работят на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време; работят в производства с непрекъсваем процес на работа; работят в отдалечени обекти без възможности за ползване на заведения за хранене. Право на безплатна храна по тази наредба имали работниците и служителите, само за дните, когато работели при условията на чл. 2. При сравнение между ал. 1 и ал. 2 на чл. 2 от Наредбата, било видно, че едната хипотеза, за която се предвижда осигуряване на безплатна храна била, когато видът на извършвана от служителя работа по необходимост е свързана с вредни или опасни за здравето условия на труд, като целта на безплатната храна била да бъдат неутрализирани или намалени вредните последици от извършваната работа. В тази връзка неоснователно ищецът претендирал сумата от 2 лева на работен ден като парично обезщетение, компенсиращо безплатна храна. Смисълът на чл. 5 от Наредба № 11 не бил такъв - той сочел стойността на храната, необходима с превантивна цел, а не алтернатива за нейното последващо възмездяване.

Втората предпоставка, предвиждаща осигуряване на безплатна храна, била когато тя се предоставя с цел да бъде осигурен нормален режим за хранене, който иначе би бил затруднен поради организацията на труд. В настоящия случай ведомството не представлявало отдалечен обект без възможности за ползване на заведения за хранене (в радиус от 100 - 150 метра имало поне 5 хранителни обекта и 2 супермаркета, единият с топла витрина), нито нормалното хранене се осъществявало през нощта и можело да компенсира безсънието, нито пък организацията на труд възпрепятствала служителите ОМП да носят със себе си необходимата храна още при встъпване в смяна. Областният управител, в качеството си на работодател, осигурил хладилник и микровълнова печка, което позволявало служителите да направят своя кулинарен избор предварително и да го приведат в подходящ за консумация вид в по-късен момент, когато нямат възможност да напускат работното място. Излага се, че работното помещение на служителите ОМП било и климатизирано, предвид което липсвали рискови или специфично-натоварващи условия и по отношение температурите на работа - те били в общоприетите норми.

Съгласно Указание на МТСП и МЗ за прилагането на Наредба № 11/2005 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна, специфичният характер 4 на труда и специфичната организация на труда били фактори, които следвало да действат кумулативно съгласно чл. 285, ал. 1 от КТ, за да се породи задължение на работодателя за осигуряването на безплатна храна. В случая не били налице рискови фактори от типа, упоменат в чл. 2, ал. 1 от Наредба № 11/21.12.2005г. Дори нямало изискване за работа на открито. Не били налице вредоносни условия, дискредитиращи здравния статус.