Решение № 3546 от 17.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3546 гр. София, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Йоана М. Генжова

Яна Борисова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20221100500148 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №20195702/08.10.2021г., постановено по гр.д. №57948/2020г. по описа на СРС, 144 състав, е осъдено на основание чл.438, ал.1 от КЗ във вр. с чл.448, ал.1 от КЗ, чл.380 от КЗ и чл.386 от КЗ и чл.86 от КЗ „ДЗИ Животозастраховане“ ЕАД да заплати на В. А. Д. и А. Ж. Д. сумата от 3909,98 лева заплатена от ищците на трето по делото лице – кредитодателя „ОББ“ АД главница по договор за потребителски кредит „Златна възраст“ №55/25.08.2017г. на основание застраховка „Живот“ поради настъпило застрахователно събитие „смърт“ на кредитополучателя Ж.Г. Д., като е отхвърлен искът за горницата до 4244,31 лева, ведно със сумата от 668 лева като обезщетение за забава върху главницата от 3909,98 лева за периода от 21.03.2019г. до 23.11.2020г., като е отхвърлен искът за горницата до 745,16 лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 24.11.2020г. до окончателното плащане. С решението е осъдено „ДЗИ Животозастраховане“ ЕАД да заплати на В. А. Д. и А. Ж. Д. сумата от 3909,98 лева дължима стойност на застрахователно обезщетение по чл.3.1 от договор за застраховка „Живот“ със застрахователен 1 сертификат №5500000090/25.04.2018г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 24.11.2020г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за горницата до 4244,31 лева. Осъдено е „ДЗИ Животозастраховане“ ЕАД да заплати на В. А. Д. и А. Ж. Д. на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1844 лева – поравно за всеки от ищците.

Постъпила е въззивна жалба от ответника „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Ю.К. срещу решението в осъдителната му част, като се излагат оплаквания, че в тази част същото е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. В жалбата се поддържа, че съдът не е извършил задълбочена самостоятелна преценка и анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност в нарушение на процесуалните правила. Не били обсъдени доводите и възраженията на страните. Излага доводи, че спорно между страните по делото е обстоятелството дали настъпилата смърт на наследодателя на ищците представлява застрахователен риск по сключения договор. В конкретния случай, съгласно застрахователен сертификат №5500000090, обективиращ обвързващите страните застрахователни условия покрит риск по застрахователния договор представлявали рисковете „смърт или инвалидност над 75% от злополука“. Поради това не било настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит от застрахователя риск.

Съгласно уговорения обем на застрахователно покритие между застрахователя и застраховащия в застрахователен договор №55 от 25.08.2017г. Групова рискова застраховка „Живот“ за получателите на потребителски кредити на „СИБАНК“ ЕАД „За лица, застраховани по кредити „Златна възраст“ се покриват само рисковете „Смърт и/или инвалидност над 75% от злополука“. В случая сключеният от наследодателя на ищците договор за потребителски кредит бил именно по кредитна програма „Златна възраст“. От събраните по делото доказателства се установявало, че наследодателят на ищците е починал вследствие на заболяване, което не представлявало покрит риск по сключения между страните застрахователен договор. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна В. А. Д. и А. Ж. Д., чрез пълномощника адв. А. М., с който 2 жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Не била налице неяснота в застрахователния договор, като съгласно общите условия в редакцията им от 11.04.2016г. застрахователят бил длъжен да плати застрахователната сума в случай на смърт на застрахования вследствие на заболяване или злополука, което да не е било налично към датата на сключване на застраховката. Конкретният случай бил именно такъв, защото наследодателят на ищците бил застрахован при ответника по застраховка „Живот“ за получатели на потребителски кредит „Златна възраст“ без да е страдал от заболяване към датата на възникване на застрахователното правоотношение. В случая в периода на действие на договора настъпило застрахователно събитие – смъртта на наследодателя на ищците в резултат на заболяване, което водело до задължение на застрахователя да плати застрахователна сума на ползващите се лица в размер на 200% от остатъка от главницата по кредита. Поради изложеното молят за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението в обжалваната част, въззивният съд намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.456, ал.1 от КЗ, когато застраховка „Живот“ е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, това физическо лице или наследниците му имат право на 3 иск срещу застрахователя и когато не са били страна по застрахователния договор и са платили задължението при настъпило застрахователно събитие към кредитора. Това право има и всяко трето лице, което на законно основание е платило задължението.

Съгласно разпоредбата на чл.441 от КЗ с един договор за застраховка „Живот“ /Групова застраховка/ застраховащият може да застрахова две или повече лица, чийто брой е определен или определяем, и които са включени в списък по определени критерии, като в този случай не е необходимо договорът да съдържа имената и адресите на застрахованите лица, ако те са определени по друг недвусмислен начин, включително чрез посочване на определено тяхно качество.

По делото не се спори между страните, а и от представения застрахователен сертификат №5500000090/25.04.2018г. към застрахователен договор за групова рискова застраховка „Живот“ за получатели на потребителски кредити „Златна възраст“ №55 от 25.08.2017г., се установява, че в полза на „Обединена българска банка“ АД е сключена с „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД застраховка "Живот" с предмет – живота, здравето и телесната цялост на кредитополучателя Ж.Г. Д. за обезпечение на задълженията му по договора за кредит.

В случая, страни по Груповия договор за застраховка "Живот" на кредитополучатели са банката – кредитодател и ответното дружество – застраховател, а кредитополучателят има качеството на застраховано лице без чието писмено съгласие договорът за застраховка върху чужд живот не може да се сключи – чл.382, ал.2 от КЗ. В представения застрахователен сертификат, подписан от застрахованото лице Ж.Г. Д., е записано, че покрити рискове по застраховката са смърт или инвалидност над 75% от злополука.

Не се спори между страните по делото, че процесният договор за застраховка е сключен при Общи условия, като в представения застрахователен сертификат е обективирана декларацията на застрахованото лице Ж. Д. Г., че е запознат и приема общите условия на групови рискови застраховки „Живот“, редакция 10 от 12.04.2016г., в сила от 25.04.2016г.

С оглед поддържаните от страните становища в хода на производството пред двете съдебни инстанции, спорно между тях е дали процесната застраховка покрива риска смърт вследствие на заболяване по отношение на 4 застрахования кредитополучател.

Видно от представения застрахователен сертификат №5500000090 е записано изрично, че покрити рискове по застраховката са смърт или инвалидност над 75% от злополука. Видно от представения застрахователен договор №55/25.08.2017г. за групова рискова застраховка „Живот“ за получателите на потребителски кредити на „Сибанк“ ЕАД, чийто правоприемник е „Обединена българска банка“ АД, за лица, застраховани по кредити „Златна възраст“ се покриват само рисковете „смърт и/или инвалидност над 75% от злополука“. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че договорът за кредит, сключен между наследодателя на ищците и банката, е именно „Златна възраст“, като това е видно, както от самия договор за кредит, така и от подаденото от Ж.Г. Д. искане за отпускане на потребителски кредит, където изрично е записан вида на кредитната програма – „Златна възраст“.

В случая застрахователният сертификат е издаден, съобразно изискването на чл.344, ал.3, изр. 2 от КЗ само за застрахователния интерес на застрахования, а именно – че покритият риск е само за смърт и/или инвалидност над 75% вследствие на злополука. Не е спорно между страните по делото и се установява от събраните по делото доказателства, че смъртта на кредитополучателя е настъпила вследствие на заболяване, а не на злополука, поради което въззивната инстанция приема, че не е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховката.

Неоснователни са доводите на въззиваемите страни за наличие на нарушение на Закона за защита на потребителите, тъй като оспорените клаузи, касаещи покритите рискове по договора за застраховка, са ясни и не налагат тълкуване, като застрахованото лице е удостоверило с подписа си, че се съгласява да бъде застрахован именно за посочените в застрахователния сертификат рискове – смърт или инвалидност над 75% от злополука.

Поради това предявените искове се явяват неоснователни и решението, с което същите са уважени е неправилно и следва да бъде отменено, а исковете следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на въззивника – ответник в производството следва да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство за юрисконсултско възнаграждение в 5 размер на 150 лева, и за въззивното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 322 лева.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Е въззивен състав РЕШИ:

О Т М Е Н Я решение №20195702/08.10.2021г., постановено по гр.д.

№57948/2020г. по описа на СРС, 144 състав, В ЧАСТТА, с която е осъдено на основание чл.438, ал.1 от КЗ във вр. с чл.448, ал.1 от КЗ, чл.380 от КЗ и чл.386 от КЗ и чл.86 от КЗ „ДЗИ Животозастраховане“ ЕАД да заплати на В. А. Д. и А. Ж. Д. сумата от 3909,98 лева заплатена от ищците на трето по делото лице – кредитодателя „ОББ“ АД главница по договор за потребителски кредит „Златна възраст“ №55/25.08.2017г. на основание застраховка „Живот“ поради настъпило застрахователно събитие „смърт“ на кредитополучателя Ж.Г. Д., В ЧАСТТА, с която е осъдено „ДЗИ Животозастраховане“ ЕАД да заплати на В.

А. Д. и А. Ж. Д. сумата от 3909,98 лева дължима стойност на застрахователно обезщетение по чл.3.1 от договор за застраховка „Живот“ със застрахователен сертификат №5500000090/25.04.2018г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 24.11.2020г. до окончателното плащане, както и В ЧАСТТА, с която е осъдено „ДЗИ Животозастраховане“ ЕАД да заплати на В. А. Д. и А. Ж. Д. на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1844 лева – поравно за всеки от ищците, вместо което ПОСТАНОВЯВА: