Решение № 229 от 20.10.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Ямбол, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

К.а Г. Пейчева

Анита Хр. Велева при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело № 20222300500291 по описа за 2022 година

Производството пред Окръжен съд-Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „Гранична полиция" МВР гр.София, депозирана от юрисконсулт Я. Т. против Решение № 260051/23.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 342/2020 г. по описа на РС-Елхово. С посоченото решение първоинстанционният съд е осъдил ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „Гранична полиция" МВР гр.София, да заплати на К. С. Б., ЕГН **********, от гр.*************, вх.7, ет.6, със съдебен адрес гр.******, на основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция преди изм. ДВ бр. 60/2020г./ сумата от 605.93 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., получено в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен такъв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 05.02.2020г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 84.33 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода на забавата от момента - от датата на падежа на всяко плащане до датата на подаване на исковата молба- 05.02.2020г., както и на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 300.00 лева разноски по делото. Със същото Решение ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „Гранична полиция" МВР гр.София е осъдена на основание чл.78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на РС-Елхово сумата от 50,00 лева – държавна такса, 100 лв. – разноски за вещо лице и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. С Решението е допуснато на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение в частта му, с която 1 е уважен искът с правно основание по чл. 178, ал. 1, т.З, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР/редакция преди изм. ДВ бр. 60/2020г./.

ОС-Ямбол, изпълнявайки процесуалното си задължение по чл.267, ал.1 от ГПК,намира, че въззивната жалба е редовна и допустима като подадена от надлежна страна –ответник по посоченото гр.д. на първоинстанционния РС-Елхово, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

На основание чл.268, ал.1 от ГПК, ОС-Ямбол докладва възивната жалба и отговора по нея, както следва:

С въззивната жалба решението на РС-Елхово се атакува изцяло, с твърдения за незаконосъобразност и неправилност. В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Възивникът излага, че страните по делото са обвързани от служебно правоотношение, доколкото ищецът е държавен служител по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР и съгласно чл.2 от същата норма статутът му се урежда от специалния ЗМВР, както и от подзаконовите нормативни актове по приложението на този закон. Изтъква се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът е полагал извънреден труд за часовете нощен труд, преизчислени в дневни с коефициент 1,143 и в резултат на това получени като разлика над нормата. Твърди се, че за процесния период правната уредба на нощния труд на служителите в МВР е регламентирана в чл. 178, ал.1 от ЗМВР вр.с ал.3 и чл.179 от с.закон, както и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи (обн. ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г

Въз основа на изложените съображения се иска отмяна на решението на РС-Елхово и постановяване на ново, с което предявените в производството искове бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от К. С. Б., чрез пълномощника му адв.В. Б. от АК-Бургас, в който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност, законосъобразност и обоснованост на решението на РСЕлхово. По изложени подробни и аргументирани съображения и доводи се иска потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з. на 18.10.2022 г. въззивникът Главна дирекция "Гранична полиция" МВР не изпращат представител.

Въззиваемият К. С. Б., не се явява и не се представлява. В предварително депозирана Молба вх. № 4682/11.10.2022 г. пълномощникът на въззиваемия - адв. Б. е заявила, че оспорва въззивната жалба и поддържа подадения писмен отговор на въззивната жалба. Настоява за потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция, 2 съобразно списък на разноските по чл. 80 ГПК, инкорпориран в молбата.

След внимателен преглед на обективираните във въззивната жалба и в отговора защитни аргументи и възражения,тяхната съпоставка с със събрания доказателствен материал съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Правилно и в унисон със съпоставката в контрадикторните позиции на страните първостепенният съд е извел като безспорна фактическата констатация, че през процесния период са били обвързани от служебно правоотношение, като въззиваемият е работил по служебно правоотношение при ГДГП, заемайки длъжността " ст.полицай" - водач на патрулен автомобил в ГОДГ 01 към ГПУ-гр.Малко Търново при РДГП-Елхово. Не е спорно и обстоятелството, че през процесния период ищецът е работил на смени, всяка с продължителност 12 часа, като в тази връзка е полагал труд и през нощта (през времето от 22. 00 до 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.

Пред ЕРС е била назначена и изслушана неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, която при формулиране на отговори на поставените задачи е използвала протоколи и нарядни дневници за положен труд, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от които за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., ищецът е полагал труд на 12 – часови работни смени /дневни и нощни/ съгласно месечни графици, като при нощните смени е полагал нощен труд за времето от 22.

00 ч. до 06. 00 ч. /8 часа на смяна/, т. е. и през нощта – общо 600 часа /представени и в табличен вид в колона 6 на Таблица 1- Приложение №1/. Вещото лице е мотивирало извод, че положения от ищеца нощен труд от общо 600 часа, преизчислен с коефициент 1. 143 за превръщането му в дневен труд възлиза на 685.80 часа, като разликата между положения нощен труд в часове и приравнения общо за процесния период е в размер на 85. 80 часа.

Според експертните констатации дължимото и неизплатено допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 605, 93 лв., изчислено на база основното месечно възнаграждение за отчетния период и съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР. Съгл. специализираните установявания в ССчЕ обезщетението за мораторна лихва върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 84, 33 лв.

На база така установените фактически положения и при стриктно спазване на процесуалните правила, заложени в правната уредба на чл.12, чл.235, ал.2 ГПК, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законовия срок, от правно легитимирана страна и обусловена от наличието на правен интерес с оглед изхода на спора пред ЕРС, както и е съобразена с изискванията на чл.259 и сл. ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно процесуалната регламент на чл. 269 от ГПК и разясненията, очертани в ТР № 3

1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, дължимата от въззивния съд проверка на правилността на атакуваното решение е обвързана с формулираните в жалбата оплаквания, като в границите на служебните си контролни правомощия на въззивната инстанция проверява валидността на решението, неговата допустимост в обжалваната част, както и съгласуваността му с императивните норми на материалния закон.

В изпълнение на тези свои правомощия ЯОС прецени, че атакуваното решение е валидно, допустимо, а разгледано по същество, намира същото за правилно и изчерпателно мотивирано, във вр.с което ЯОС на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на атакувания съдебен акт. В допълнение ЯОС формира следните аргументи:

Първоинстанционният съд е дал вярна и точна правна оценка на лимитирания с исковата молба петитум, индивидуализирайки законосъобразно материалноправната квалификация на обективно съединените осъдителни искове по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР/редакция преди изм. ДВ бр.60/2020 г./ - за заплащане на неизплатено възнаграждение за извънреден труд и с правно основание чл. 86 ЗЗД - за заплащане на мораторна лихва върху главницата, считано от момента когато сумите по тримесечия са станали дължими до датата на подаване на исковата молба. Исковете са допустими, а при преценка по същество основателни.

Спорните между страните въпроси пред въззивната инстанция са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ- в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

На първо място, в пределите на установения от правната уредба на чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) нормативен регламент e установено общото правило, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Това правило кореспондира с разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, съгл. която към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Легалната дефиниция на понятието извънреден труд се съдържа в нормата на чл.143, ал.1 КТ, съгласно която извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. За положения извънреден труд от работника или служителя, който е съпроводен с изразходване на работна сила извън установеното работно време и с който се засяга полагащата му се почивка, работодателят дължи възнаграждение според уговореното помежду им, а ако липсва уговорка, прилагат се минималните установени в закона размери. Продължителността на работното време в рамките на служебното правоотношение на въззиваемия е предмет на законова регулация в чл.187 ЗМВР. Разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР предвижда, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в структурата на МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. От нормативния 4 текст на чл.187, ал.3, изр. 1 ЗМВР става ясно, че меотодологията за изчисляване на работното време на държавните служители е в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. В чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР е регламентирана правната възможност при работа на смени съотв. служител да полага труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като продължителността на работното време през нощта не следва да надвишава 8 часа за всеки 24-часов период. Правната интерпретация на разпоредбата не позволява формиране на извод за постижима по нормативен път легитимация на една по-дълга продължителност на нощния труд по ЗМВР - 8 часа, с което практически да се заобикаля защитния механизъм в чл.140, ал.1 изр. 2 КТ, който утвърждава максимален предел от 7 часа за нормалната продължителност на работното време през нощта. С разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР е предвидена принципна възможност с оглед особения характер на служебната функция за полагането на нощен труд средно по 8 часа за всеки 24-часов период, която възможност не изключва приравняването му към дневен труд и не дерогира привилегирования режим на приложение на правилата за заплащане на извънреден труд. В подкрепа на това становище функционират система от еднозначни законови норми, даващи безпротиворечиво и вътрешно синхронизирано регулиране на обсъжданата правна проблематика, а именно нормата на чл.179, ал.1 ЗМВР, предвижаща, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22. 00 часа до 6. 00 часа. В чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 ЗМВР(приложима редакция на закона) се предвижда, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.