Решение № 20624 от 13.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20624 гр. София, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110176963 по описа за 2024 година

Предявен е от ищеца Б. П. М., ЕГН **********, починал в хода на делото и заместен от единствения си наследник К. Б. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,*****, срещу „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК 175133827, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 28, бл. Изток Плаза, представлявано от Даниела Колева Димитрова и Милен Асенов Христов, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължат на ответника сумата от 942,66 лв., представляваща начислена главница по партида с кл. № ****, открита за имот, находящ се в село Г**, ****, за периода от 18.03.2014 г. до 14.03.2022 г. и сумата 698,24 лв., представляваща начислена лихва върху същата главница за същия период, поради това, че до имота не се доставя ел.енергия, а при условията на евентуалност поради погасяването им по давност.

Първоначално ищецът Б. П. М., а след това конституирания на негово място ищец К. Б. П. извежда съдебно предявените субективни права, че в качеството му на собственик на недвижим имот, находящ се в село Г****, е открита партида за доставка на ел. енергия при ответното дружество с кл. №. *****, и по която за периода от 18.03.2014 г. до 14.03.2022 г. ответникът претендира задължение в размер на 942,66 лв., представляваща начислена главница 698,24 лв., представляваща начислена лихва върху същата главница за същия период. Излагат се твърдения, че електроподаването в имота е преустановено и в имота не е ползвана ел.енергия, поради което не дължи претендираната сума, а при условията на евентуалност счита, че не се дължат претендираните суми поради погасяването им по давност. При тези твърдения моли съда да признае за установено между страните недължимостта на посочените суми.

Претендират се разноските за производството.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът 1

„Електрохолд Продажби“ ЕАД признава, че вземанията предмет на предявения иск са погасени по давност. Не признава обаче липсата на основание за начисляването им, като излага твърдения, че независимо от преустановяването на подаването на ел. енергия, абонатът дължи цената за достъп до електроразпределителната мрежа с предоставена мощност 15 кВт. Сочи, че тази такса се дължи до момента, в който клиента прекрати договора, като се откаже от тази, резервирана за него мощност, което обаче действие в случая не е направено. В тази връзка се позовава на чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, както и на чл. 84 ЗЕ и Наредбата за регулиране цените на електрическа енергия. Във връзка с направеното признание по отношение погасяването на начислените суми по давност, моли за възлагане на разноските за водене на делото върху ищеца, тъй като ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на иска.

В срока за отговор ответникът „Електрохолд Продажби“ ЕАД е предявил насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ищеца К. Б. П., за заплащане на сумата 483,44 лева, представляващ главница за предоставени мрежови услуги – достъп до електроразпределителната мрежа за периода от 12.04.2022 г. до 12.03.2025 г., за имот, находящ се в село Г***, ул. „****, за който е открита партида с кл. № *****, ведно със законната лихва от датата на исковата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, и сумата 83,95 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 31.05.2022 г. до 13.05.2025 г.

Ищецът по насрещния иск „Електрохолд Продажби“ ЕАД извежда съдебно предявените субективни права, че ответникът наследодателя на ответника К. Б. П. – Б* П. М. е бил собственик на недвижим имот, находящ се в село Г**, ул. „*** за електроснабдяването на който при ищеца е открита партида с кл. № ***, а след неговата смърт собствеността е придобита от посочения ответник. Сочи, че електрозахранването в имота е преустановено, поради неплащане на в срок на задължения за доставена ел. енергия, но въпреки това за осигуряването на достъп до електроразпределителната мрежа с предоставена мощност 15 кВт се дължи месечна такса, която за периода от 12.04.2022 г. до 12.03.2025 г. е в общ размер на 483,44 лв. и същата не е заплатена, поради което я претендира. Поддържа, че поради несвоевременното заплащане на дължимите суми ответникът по насрещния иск е изпаднал в забава, поради което претендира обезщетение за забава в размер на 83,95 лв. за периода от 31.05.2022 г. до 13.05.2025 г. Претендира и законната лихва от датата на подаване на насрещния иск до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът по насрещния иск К. Б. П. оспорва предявения иск като неоснователен, поради погасяването му в хода на делото чрез плащане.

В съдебно заседание ищецът по насрещния иск „Електрохолд Продажби“ ЕАД признава извършеното от ответника плащане в хода на делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно с оглед твърденията на страните, поради което и този факт е отделен като безспорен с доклада по делото, че Б. П. М. в периода от 18.03.2014 г. до смъртта си на 01.01.2025 г. е бил собственик на недвижим имот, находящ се в село Г*****, а след това същият е собственост на ищеца по първоначалния иск К. Б. П. и в тази връзка между страните е бил сключен договор за продажба на електрическа енергия с партида с кл. № ****

Между страните е проведена електронна кореспонденция, инициирана от ищцовата страна с искане за отписване на задълженията, предмет на предявения 2 установителен иск поради това, че не е доставяна електроенергия и поради това, че вземанията са погасени по давност, в отговор на която ответното дружество отказва това.

Видно от приложената счетоводна справка при ответното дружество е заведено задължение за процесния имот за периода от 09.05.2014 г. до 28.04.2022 г. в размер на 942,66 лева главница и 698,24 лв. лихва.

На л. 134-233 от делото са приложени всички фактури, издавани в периода от 23.04.2014 г. до 12.03.2022 г., видно от които не са начислявани суми за доставена електрическа енергия до имота, а единствено е начислявана такса за осигурен достъп до разпределителна мрежа при предоставена мощност 15 кВт.

Между страните не е спорно, че за периода 12.04.2022 г. до 12.03.2025 г. за същия имот са начислени такси за ежемесечен достъп до разпределителна мрежа при предоставена мощност 15 кВт. в общ размер на 483 лв., за които суми са приложени месечните фактури на л. 82-117, и които не са заплатени в срок, поради което ищецът, респективно неговият наследодател е изпаднал в забава.

Видно от приложената на л.127 Разписка № 0200026230951173, на дата 11.07.2025 г. ищцата по главния иск и ответник по насрещния К. Б. П. е заплатила в полза на „Електрохолд Продажби“ ЕАД сумата от 567,39 лв. за погасяване на задълженията, предмет на насрещния иск, предявен в настоящото дело.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

При предявен отрицателен установителен иск, в доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от предявения иск, а в доказателствена тежест на ответника по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване предпоставките за възникване на претендираното от него вземане, а именно: да докаже съществуване на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия през процесния период с ищеца (неговия наследодател), по който за процесния период наличието на задължение за такса за достъп до електроразпределителната мрежа с предоставена мощност 15 кВт в посочения размер, както и настъпването на факти, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Правоотношението по доставка на електрическа енергия на краен клиент намира правната си уредба в Закона за енергетиката, който го регламентира като произтичащо от договор при публично известни общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, предложени от него и одобрени от КЕВР, като писмена форма на договора не е предвидена. По силата на законовата уредба продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ/, а купувач – крайният клиент /чл.92 вр. чл. 97 и чл. 98а ЗЕ/. Битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а ДР ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени нужди, а съгласно §1, т. 27г от ДР на ЗЕ "краен клиент" е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. От така изложената законова регламентация следва, че всяко лице, чийто обект е присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, използва мрежата за снабдяване на обекта си с електрическа енергия по посочения в ОУ ред. В този смисъл е нормата на чл. 104а, ал. 1 ЗЕ, съгласно която крайните клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия. От нормата следва, че за уреждане на отношенията във връзка с ползването на електроразпределителната и 3 електропреносната мрежа с крайни клиенти, не е необходимо сключване на отделен писмен договор с ответното дружество. Легитимирана страна по договора е собственикът или ползвателят на съответния присъединен имот (в този смисъл Решение № 205/28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г. на ВКС, III г. о.).

Предвид изложеното и като съобрази представените по делото писмени доказателства и липсата на спор между страните, следва да се приеме, че собственият на ищеца, а преди това на неговия наследодател, недвижим имот е присъединен към електропреносната мрежа и купува ел. енергия от ответното дружество.

В случая не се претендира цената на доставена ел. енергия, като между страните липсва спор, че такава не е ползвана в имота, а се претендира цената за осигуряване на достъп до електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 27, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, крайните клиенти и производителите заплащат предоставените им мрежови услуги върху фактурираните количества активна електрическа енергия в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и договорите по чл. 11, т. 1, 2, 3 и 3а по утвърдени от комисията и/или прилагани от съответния оператор на затворена електроразпределителна мрежа цени. Същевременно в § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ е предвидено, че достъпът до електроразпределителната и/или електропреносната мрежа се осигурява срещу заплащане на цена. Следователно и доколкото не се твърди да е прекратен договорът за доставка на ел. енергия за процесния имот, то купувачът независимо дали е ползвал или не активна ел. енергия, дължи цената за осигурен достъп до електроразпределителната мрежа в случая за предоставен достъп от 15 кВт.

По твърдението на ищеца, че претендираните от ответника суми за осигурен достъп до електроразпределителната мрежа за периода от 18.03.2024 г- до 14.03.2022 г. са погасени по давност, съдът намира следното.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от електроснабдителните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. В случая най-късно настъпилият падеж на претендираните суми е 28.04.2022 г. за дължимата сума по фактура № 0332329993/12.03.2022 г., като три годишния давностен срок е изтекъл на 28.04.2025 г. Следователно всички вземания на ответника, възникнали преди 28.04.2022 г. са погасени по давност, в това число и акцесорните вземания за лихва. Същият не оспорва този факт, а го признава и за това не сочи доказателства за факти, водещи до прекъсване или спиране на давността, поради което следва да се приеме, че предявеният отрицателен установителен иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен.