Решение № 208 от 30.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Пловдив, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20225000500394 по описа за 2022 година

Производство по чл.267 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№1715/21.06.2022 г. от против Решение №111/31.05.2022г. по гр.дело №103/21г. по описа на Окръжен съдК., с което се:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.-И.“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „С.“, жк Я., „Т.“ № 2, ап. 2, с ЕИК ..., чрез адв. К.В. и адв. А. Т., ХАК, със съдебен адрес: гр. Д., ул. „Ц.С.“ № 5, вх. Б, офис 1, против Д. Д. В., ЕГН **********, със адрес: гр. К., ж.к. „В.“ № 1, вх. А, ет.

2, ап. 9, иск по чл. 92 от ЗЗД за сумата в размер на 100000 евро, представляваща договорна неустойка съгласно раздел V, т. 4 от Предварителен договор за учредяване право на строеж и прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу изграждане на предвиждащата се по КЗСП жилищна сграда от 29.01.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 21.06.2021 г. до окончателното й изплащане , като неоснователен.

1

ОСЪЖДА Б.-И.“ ООД, с ЕИК ..., чрез адв. К.В. и адв. А. Т., ХАК, със съдебен адрес: гр. Д., ул. „Ц.С.“ № 5, вх. Б, офис 1, да заплати на Д. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ж.к. „В.“ № 1, вх. А, ет. 2, ап. 9, направените в производството разноски в общ размер на 2180 лв.

В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, за което са изложени конкретни доводи. В жалбата се преповтарят изложените в ИМ факти и доводи относно съществуването на вземането, като се оспорват изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на същите.

Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде уважен изцяло предявеният от „Б.-И.“ ООД, против Д. Д. В. иск по чл.92 ЗЗД.

В законния срок, от въззиваемата Д. Д. В. не е постъпил отговор на жалбата. При разглеждане на делото в открито заседание, същата взема становище за неоснователност на жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение.

След преценка на материалите по делото, направените от страните твърдения и искания, както и развитите в жалбата срещу първоинстанционното решение възражения в аспекта на чл.269 ГПК, Пловдивският апелативен съд намира следното:

Предявен е иск с правна квалификация по 92 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 100 000 евро (след допуснато увеличение на иска от първоначалния размер от 15 000 евро), представляваща договорна неустойка съгласно раздел V, т. 4 от Предварителен договор от 29.01.2014 г. за учредяване право на строеж и прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу изграждане на предвиждащата се по КЗСП жилищна сграда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 21.06.2021 г. до окончателното й изплащане.

Искът е основан на твърдения на ищеца за виновно неизпълнение на договорните задължения на ответницата, обуславящи ангажиране на 2 отговорността й за заплащане на неустойка по V, т.4 от договора.

Съгласно чл.92 ЗЗД, Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Следователно, основателността на предявения иск предполага да се докажат от ищеца твърденията му за поведение на ответницата, съставляващо виновно неизпълнение на договорните й задължения по Предварителен договор от 29.01.2014 г., без да е необходимо да се доказва, че от същото са настъпили вреди за ищеца.

В ИМ се твърди, че сключеният между страните Предварителен договор от 29.01.2014 г. има за предмет учредяване на вещно право на строеж и реализирането на предвиждащата се по КЗСП жилищна сграда в ПИ № ... по КККР на гр. К..

Поддържа се, че поведението на ответницата, изразяващо се в саботиране изпълнението на строежа и въвеждането му в експлоатация, а впоследствие, целящо премахването му, чрез подаване на неверни сигнали до множество институции за извършени от ищеца нарушения при снабдяване със строителните книжа и за несъответствието на строежа съобразно одобрения проект, не кореспондира със сключения от нея предварителен договор. Посочва се, че съгласно предварителния договор, освен задължението за учредяване право на строеж и прехвърляне на съответните идеални части от имота, ответницата е поела задължение да разписва всички необходими строителни книжа и да издаде пълномощно в полза на дружеството-ищец за представителство пред съгласувателните органи.

Така поетите задължения били израз на задължението на страните по един двустранен договор да си указват взаимно съдействие при изпълнение на договора. В тази връзка, се поддържа, че ответницата В. действала изцяло в разрез с така поетите задължения, като оттегляла пълномощни, създавала пречки при издаването на строителните книжа, а след въвеждане на сградата в експлоатация, инициирала неоснователно производства за констатиране незаконност на строежа , което поведение, според ищеца, е точно обратното на дължимото от нейна страна по договора.

Твърди се, че всяко едно от гореописаните действия на ответницата се явявало отделно неизпълнение на договора, чрез които тя целяла увреждане на дружеството - ищец, уронвайки доброто му търговско име и 3 репутация. За гореописаното неизпълнение на предварителния договор, ответницата дължала на ищеца неустойка на основание раздел V, т. 4 от предварителния договор, уговорена в размер на 100 000 евро, която е предмет на предявения иск.

От своя страна, ответницата, на първо място, оспорва допустимостта на иска, на основание чл.299, ал.1 ГПК, като твърди, че ищецът вече е претендирал от нея по съдебен ред заплащане на неустойка по раздел V, т. 4 от предварителния договор, като спорът между страните е разрешен с влязло в сила решение №260203/24.06.2021г., постановено по гр.дело №1873/18г. по описа на РС-К., с което искът му е отхвърлен.

Съдът, доколкото следи служебно за допустимостта на производството, след като се запозна с посоченото решение, представено по делото, констатира, че предявеният по посоченото дело, водено между същите страни, иск по чл.92 ЗЗД е бил основан на твърдения за неизпълнение на задължението на ответницата за прехвърляне на идеалните части от недвижимия имот съгласно раздел V, т.5 от предварителния договор, каквито не са наведени като основание на иска по настоящото дело. Ето защо, по аргумент от чл.298, ал.1 ГПК, не е налице хипотезата по чл.299, ал.1 ГПК на пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, съответно искът и производството по настоящото дело са допустими, като не са налице предпоставките по чл.299, ал.2 ГПК.

Освен допустимостта, ответницата оспорва и основателността на иска. Не оспорва, респ. признава следните факти и обстоятелства, за които се съдържат твърдения в ИМ:

- сключването и предмета на процесния предварителен договор;

- че е издала пълномощно с нот. заверка от 04.03.2014г. в полза на Д.А., като управител на ищцовото дружество;

- че между страните е сключен с нот. акт от 16.04.2015г., поправен с нот. акт от 03.06.2015г., за учредяване на право на строеж върху процесния недвижим имот № ... по КККР на гр. К., собственост на ответницата;

- че с Нотариална покана рег. № 10099 от 04.08.2015 г. на Нотариус Д.Г. е оттеглила издаденото в полза на ищеца пълномощно, както и че на 28.11.2016 г. е уведомила „Е.“ ЕООД, ЕВН - К., ДНСК - К. и Главния архитект на Община К. за оттегленото пълномощно с предупреждение, че ще 4 търси отговорност от институциите, ако същото бъде използвано за въвеждане на сградата в експлоатация;

- че е подала жалба в Прокуратурата с вх. № 2232/02.12.16г., в която твърди, че документите са разписани от нейно име от Д.А., без да е имал пълномощно, че не е подавала заявление до общината и не е запозната с проектите;

- че на 27.02.2017 г., ищецът й е предал изградените обекти от сградата, върху които била запазила правото на строеж, както и че е претендирала, че е ощетена с 34 кв.м. от жилищната площ на апартаментите.

- че на 28.02.2017 г. е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата

- че е оттеглила подадената до РП- К. жалба с вх. № 2232/02.12.2016 г.

- че с Нотариална покана от 08.06.2018 г., ищецът е отправил искане за прехвърляне на идеални части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор ... по КККР на гр. К., както и че тази покана е била оформена като връчена при отказ на 22.06.2018 г.

- че на 22.06.18 г. е подала жалба с вх. № 1277/22.06.2018 г. до РП К., както и че с Постановление от 23.08.2018г. е отказано образуването на досъдебно производство по преписка с вх. № 1277/2018г.

- че на 29.06.2018 г. е получила лично нотариалната покана от 08.06.2018 г., както и че на същата дата е изпратила на ищеца Нотариална покана с рег. № 8649/29.06.2018 г. на нотариус Д.Г. за освобождаване на имота й, който владее без основание и без нейно съгласие.

- че по иск, заведен от ищеца, с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, е било образувано гр.д. № 1065/2018г. по описа на КРС и спорът е бил разрешен с Решение № 117/11.03.2019г. постановено по гр.д. № 1065/2018 г. по описа на КРС, потвърдено с Решение № 212/20.12.2019 г. постановено по в.гр.д. № 120/2019 г. по описа на КОС и с Определение № 6/12.01.2021 г., постановено по гр.д. № 2354/2020 г. по описа на ВКС, с което е обявен за окончателен Предварителен договор от 29.01.2014 г.

Оспорва всички останали твърдения на ищеца в ИМ, касаещи виновно неизпълнение на предварителния договор от нейна страна, във 5 връзка с което се претендира неустойката от 100 000 евро.

В условията на евентуалност, ответницата прави възражение, че вземането за заплащане на неустойка е погасено по давност, тъй като съгласно чл. 111, т. ”б” от ЗЗД са изтекли 3 години, както от сключване на предварителния договор /подписан на 29.01.2014 г./, така и от съставянето на нотариален акт № ..../16.04.2015 г., акт № 49, том 4, дело 662/15 г., с който е учредено правото на строеж.

Също при евентуалност, ако бъде уважен иска, от ответницата е направено и прието за разглеждане възражение за прихващане на вземането на ищеца, предмет на иска, с вземане на ответницата за неустойка в размер на 15000 евро по раздел V, т.4 от процесния предварителен договор.

По делото няма спор, а и се установява от представените доказателства, че на 29.01.2014 г., между ищцовото дружество и ответника Д.

Д. В. е сключен Предварителен договор за учредяване право на строеж и прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу изграждане на предвиждащата се по КЗСП жилищна сграда.

Спорно между страните е дали от страна на ответницата е налице твърдяното виновно неизпълнение на договорни задължения по смисъла на по раздел V, т.4 от процесния предварителен договор.

В тази връзка, следва да се обърне по-подробно внимание на съдържанието на същия.

Видно от уговореното в раздел I “Предмет на договора“, Д. Д. В., наричана в договора „учредител“, като единствен собственик на ПИ № ... по КККР на гр. К., е поела задължение да учреди в полза на „Б.-И.“ ООД – „приемател-купувач“, право на строеж върху обекти в предстоящата за изграждане жилищна сграда в собствения й имот, които ще бъдат уточнени с допълнителен анекс, след изготвяне и одобряване на идеен проект за сградата, които ще бъдат с площ не повече от 75 % от общата РЗП на бъдещата жилищна сграда, както и да прехвърли нотариално на дружествотоприемател правото на собственост върху съответните идеални части от имота и съответните обекти, които ще бъдат индивидуализирани в нотариалния акт след изготвянето и одобрението на идеен архитектурен проект и които следва да бъдат в размер не по-малко от 75% от общата РЗП на сградата и полагащите се идеални части от поземления имот, в едноседмичен срок от 6 одобрението на идейния архитектурен проект, като реалните обекти в сградата бъдат посочени в нотариалния акт, ведно с припадащите им се идеални части от общите части на сградата.