Определение № 1115 от 17.04.2026, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- Административно дело 84/2026
- Вид
- Определение № 1115
- Подписан
- 17.04.2026
- В сила
- 28.04.2026
- Състав
- Ивайло Йосифов
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.156, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.156, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.159, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.91, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- § 1, т.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78, ал.5, изр.първо · Граждански процесуален кодекс
- чл.36, ал.3 · Закон за адвокатурата
- чл.171, т.2а, б."а" · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.37, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.8, ал.3 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1115
Русе, 17.04.2026 г.
Административният съд - Русе - I състав, в закрито заседание в състав:
Съдия:
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ЙОСИФОВ административно дело № 20267200700084 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.159, т.3 от АПК.
Началникът на Второ РУ при ОД на МВР – Варна е депозирал молба с вх.№ 1742/16.04.2026 г., към която е приложена заповед № 436з-105/15.04.2026 г., издадена от ответника по жалбата О. Ш. К. – полицай при Второ РУ на ОД на МВР – Варна. С посочената заповед, на основание чл.91, ал.1 от АПК, оспорената от жалбоподателя „Арониада-Агро“ ЕООД в рамките на настоящото съдебно производство заповед № GPAM-2163222/09.01.2026 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, издадена от същия административен орган, е отменена като е разпоредено иззетите на основание чл.172, ал.4 от ЗДвП въз основа на нея още със съставянето на АУАН серия GA, № 3454068/09.01.2026 г. 2 бр. регистрационни табели № [рег. номер], да бъдат върнати на П. Т. К. – законен представител на търговското дружество-жалбоподател.
Видно от съдържанието на молба с вх.№ 1742/16.04.2026 г., властническото волеизявление в посочената заповед за отмяна на оспорения административен акт следва да се тълкува като неговото такова за неговото оттегляне, на основание чл.156, ал.1 от АПК. В цитираната молба началникът на Второ РУ при ОД на МВР – Варна е посочил изрично следното: „… Ви уведомяване, че желаем да оттеглим оспорената ПАМ GPAM-2163222, на основание чл.156, ал.1 от АПК, тъй като е издадена заповед № 436з-105/15.04.2026 г. за отмяна на GPAM-2163222…“.
Съдът намира, че оттеглянето на оспорения административен акт е надлежно извършено -с изричен акт, а именно заповед № 436з-105/15.04.2026 г., в писмена форма и от административния орган негов издател. Оттеглянето е направено преди по делото да е било проведено редовно открито съдебно заседание, поради което, за да произведе то целения правен ефект, не е необходимо съгласието на оспорващия – арг. от противното на чл.156, ал.2 от АПК. С оттегляне на оспорения акт занапред производството по делото е лишено от своя предмет, което е основание за прекратяването му и оставяне на подадената жалба без разглеждане.
На основание чл.143, ал.2 от АПК, с оглед извършеното оттегляне на оспорения акт и предвид своевременно направеното (още с жалбата) искане, жалбоподателят има право на направените от него деловодни разноски. Същият е заплати сумата от 25,56 евро - държавна такса, както и сумата от 250 евро – заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие № 93662/13.03.2026 г. В този договор за защита и процесуално представителство по делото е уговорено възнаграждение в размер на 250 евро, чието заплащане в брой е изрично вписано в договора, който в тази част има характера на разписка, удостоверяваща това обстоятелство (в този смисъл и разясненията по т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК).
Ответникът по жалбата е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя, още в придружителното писмо с вх.№ 434/29.01.2026 г., с което преписката е изпратена в съда. Възражението е неоснователно.
Следва да се отбележи, че възражението е бланкетно като органът не обосновал защо счита, че заплатеното от жалбоподателя възнаграждение от 250 евро е прекомерно, а се е задоволил само да посочи, че следва да се присъди възнаграждение в по-нисък размер „…предвид действителната правна и фактическа сложност на делото“. Нормата на чл.78, ал.5, изр.първо от ГПК вр. чл.144 от АПК, в приложимата редакция на текста към ДВ, бр. 17 от 13.02.2026 г., предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. В случая обаче възражението за прекомерност е направено с придружителното писмо още на 29.01.2026 г., т.е. преди влизане на изменителния закон в сила и преди регламентирането на задължителното изискване за мотивираност на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна. По тази причина съдът разглежда възражението по същество въпреки неизпълнението на изискването за неговата мотивираност.
В случая, при съобразяване на обстоятелствата по чл.36, ал.3 от ЗА, съдът намира за нужно да посочи, че фактическата и правна сложност на делото действително не са високи като по него няма и провеждани редовни открити съдебни заседания (в проведеното такова на 15.04.2026 г. ход на делото не е даден именно по молба на ответника по жалбата и неговия процесуален представител – вж. писмено становище с вх.№ 1713/15.04.2026 г.). В същото време обаче и заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение от 250 евро е повече от два пъти по-ниско от препоръчителния размер на адвокатското възнаграждение по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Тази разпоредба предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението [рег. номер]., т.е. 511,29 евро. Поради това съдът намира, че извършената от процесуалния представител на жалбоподателя работа по проучване на материалите по делото и изготвяне на жалба и явяване в съдебно заседание на 15.04.2026 г., независимо, че в същото ход на делото не е даден, напълно съответства на заплатеното възнаграждение от 250 евро.
По изложените съображения и на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, направените от жалбоподателя деловодни разноски в общ размер от 275,56 евро следва да бъдат възложени в тежест на ОД на МВР – Варна, която има качеството на юридическо лице – чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Така мотивиран и на основание чл.159, т.3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Арониада-Агро“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място] могили, общ.Две могили, обл.Русе, [улица], представлявано от управителя П. Т. К., против заповед № GPAM-2163222/09.01.2026 г., издадена от О. Ш. К. – полицай при Второ РУ на ОД на МВР – Варна, за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС – на лек автомобил „Шкода Суперб“ с рег.№ [рег. номер], на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което е неправоспособен водач, за срок от 6 месеца.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 84/2026 г. по описа на Административен съд – Русе.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Варна, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], да заплати на „Арониада-Агро“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място] могили, общ.Две могили, обл.Русе, [улица], представлявано от управителя П. Т. К., сумата от 275,56 евро – деловодни разноски.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: