Решение № 13426 от 02.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13426 гр. София, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20221110167593 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявен е осъдителен иско с правна квалификация чл.411 КЗ ЗД от „БУЛ ИНС“ АД срещу ЗАД „Алианц България“ за сумата от 4515 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Автокаско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 03.09.2021 г. в гр.София тунел „Люлин“, в т.ч. ликвидационни разноски в размер на 15 лева, заедно със законната лихва от предявяване на икса до погасяването и разноските по делото.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Автокаско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на стойност 4500 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП. Поддържа, че застрахованият при него водач няма вина за ПТП.

Възразявя, че не е налице причина връзка между всички констатирани увреждания и процесното ПТП, а платеното обезщетение не съответства на средната пазарна стойност на причинените вреди. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 411 КЗ.

1

За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже възраженията си, а при установяване на посочените обстоятелства и че е погасил претендираното вземане.

С определение от 18.04.2023 г., на основание чл. 153 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка "Каско" между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между ответника и водача на автомобил с рег. № ....., настъпването на ПТП и извършеното от ищеца плащане към увреденото лице, както и предявяването на регресна претенция от ищеца до ответника.

Основен спорен въпрос между страните е по чия вина е настъпило процесното ПТП.

Ищецът твърди, че вина за процесното ПТП има само водачът на застрахованото при ответника ПТП, който предприел аварийно спиране.

Ответникът поддържа, че застрахованият при ищеца лек автомобил не е спазил необходимата дистанция, с което е причинил или евентуално допринесъл за настъпване на инцидента.

От двустранния протокол за ПТП и гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля К. Г. М. се установява, че събитието е настъпило при следните обстоятелства: на 03.09.2021г., лек автомобил марка“Шкода“ с рег. № ..... се движи в лява лента по бул.

„Царица Йоана“ с посока на движение от „Център“ към ж.к. „Люлин“; като при преминаване през тунела спира рязко в лявата пътна лента; поради рязкото спиране водачът на движещия се зад него в лявата лента на дистанция от около 2-3 метра със скорост от 3040 км/ч лек автомобил марка марка“Ситроен“ с рег. № ..........., реализира ПТП с аварияйно спрелия лек автомобил марка Шкода; първоначалното съприкосновение настъпва между предната броня на лек автомобил марка Ситроен и задна част на лек автомобил Шкода. От показанията на свидетеля и от описаното в протокола за ПТП от водача на лекия автомобил Шкода се установява по категоричен начин, че действително водачът на другия автомобил е спрял рязко в лявата пътна лента на бул. „Царица Йоана“ в района на тунел „Люлин“, давайки обяснението, че е объркал педалите, с които контролира превозното средство.

Доколкото признанието на този водач за причината за предприетото спиране, обективирано в протокола за ПТП, представлява изявление, от трето на процеса лице, което няма нарочен за процеса характер, то има доказателствена стойност, която съдът преценява с оглед останалите доказателства. В случая това изявление и показанията на свидетеля съвпадат, поради което и съдът ги кредитира, като намира за доказана и причината за спирането на лекия автомобил Шкода. При тези факти съдът намира, че събитието е настъпило поради поведението на водача на лек автомобил марка Шкода, който, в нарушение на разпоредбите н а чл. 24, ал. 1, рязко, без сигнализация е спрял в лявата пътна лента, без да е налице обективна причина за това. Не се твърдят и не се установяват обстоятелства, изключващи вината на този водач, поради което важи презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Основателно, обаче, е възражението на ответника за съпричиняване. Съобразно чл.

51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка 2 причинноследствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинноследствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. /. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 233Д е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ответникът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че застрахования при ищеца водач с действие или бездействие е допринесъл за настъпване на вредите /чл. 154 ГПК/. Предвид обективния факт на реализиране на процесното ПТП, съдът намира и че застрахованият при ищеца водач също е допринесъл за осъществяването му. Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП го задължава да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

Според разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите са длъжни да подбират скоростта си така, че да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. С оглед разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП рязкото спиране на движещия се отпред е всякога предвидимо препятствие. Т. е. законът изисква от водачите във всички случаи да подбират скоростта и дистанцията си така, че да могат да избегнат удар при рязко спиране на движещото се отпред МПС – дори и за него да няма причина, дори и да е неправомерно.

Следователно застрахованият при ищеца водач също допринесъл за настъпване на удара – макар да се е движил с разрешена скорост, не е бил на дистанция, позволяваща му да избегне удар при рязко спиране на движещия се пред него автомобил. В този смисъл е и заключението на вещото лице по допълнителната САТЕ, вещото лице по която приема, че дистанцията от 2-3 метра не е била безопасна за предотвратяване на настпването на произшествието. Експертът разяснява, че при разстояние не по-малко от 11,66 метра при скорост 30 км/ч, респ. 15,55 метра при скорост 40 км.ч. ударът е бил предотвратим. При определяне размер на съпричиняването, обаче, съдът вземан предвид, че лекият автомобил марка Ситроен се е движил с разрешена скорост /съобр. чл. 21 ЗдвП/, че съгласно показанията на свидетеля стоповете на внезапно спрелия автомобил не са работели, но найвече това, че дистанцията, на която е бил /2-3 метра/, макар и недостатъчна, е била съобразена с обичайната такава за движение в градски условия. От друга страна, обаче, в изслушването му в проведеното на 04.07.2023г. открито съдебно заседание по делото вещото лице разяснява, че при аварийно спиране при леките автомобили Шкода модел „Суперб“ има функция, която задейства аварийните светлини. Не се твърди и не се установява водачът на лекия автомобил Ситроен да е реагирал и да е предприел намаляване на скоростта или маневра за отклоняването на лекия автомобил, с което да избегне настъпване на по-големи щети. Предвид изложеното съдът намира, че е налице съпричиняване с 20 %.

При така установения механизъм на ПТП е изготвено заключението на съдебно автотехническата експертиза, неоспорено от страните, според което щетите по процесния автомобил са в причинна връзка с описания в протокола механизъм на произшествието.

Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За отговор на въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за 3 постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.

В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. "б" от Постановление № 7/1978 г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.

Съгласно заключението на САТЕ пазарната стойност на ремонта на щетите без овехтяване възлиза на 5646,44 лева. Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на плащането – 4500 лева. Съдът приема, че сумата 15 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Общият размер на дълга възлиза на 4515 лева, който следва да бъде намален с 20%, колкото е приетият от съда размер на съпричиняване. Ето защо за ответника е налице задължение за плащане на регресно вземане в размер на 3612 лева, което последният не твърди и доказва да е погасил. Искът следва да бъде уважен за посочената сума, а за разликата до пълния предявен размер от 4515 лева – отхвърлен.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени 1224,48 лв. от своевременно поисканите разноски, съобразно уважената част от исковете, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК /на л. 69 от делото/.