Определение № 15432 от 21.12.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15432 гр. София, 19.12.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Яна Борисова като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20231100513870 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

С решение № 13163/26.07.2023 г., постановено по гр.д. № 31221/2022 г. на СРС, ГО, 141 състав, е признато за установено по исковете, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу К. Г. С., ЕГН: **********, като наследник на Г.И.С. ЕГН: **********, с правно основание чл. 415 ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че К. Г. С. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 1201,62 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 271,20 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2018 г. до 12.08.2021 г., сумата 12,00 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането, за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, аб. № 196577, като е отхвърлен искът за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до пълния предявен размер от 1617,45 лв. и за периода 01.05.2017 г. – м.04.2018 г., като погасен по давност, за мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия до пълния предявен размер от 371,45 лв., както и иска за сумата 2,73 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.08.2018 г. до 12.08.2021 г. върху главницата за дялово разпределение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.05.2022 г. по ч.гр.д. № 50519/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав.

Със същото решение е признато за установено по исковете, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу И. Г. И., ЕГН: **********, като наследник на Г.И.С. ЕГН: **********, с правно основание чл. 415 ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че И. Г. И. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 400,54 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 90,40 лева, представляваща 1 мораторна лихва за период от 15.09.2018 г. до 12.08.2021 г., сумата 4,00 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането, за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, аб. № 196577, като е отхвърлен искът за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до пълния предявен размер от 539,15 лв. и за периода 01.05.2017 г. – м.04.2018 г., като погасен по давност, за мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия до пълния предявен размер от 123,81 лв., както и иска за сумата 0,91 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.08.2018 г. до 12.08.2021 г. върху главницата за дялово разпределение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.05.2022 г. по ч.гр.д. № 50519/2021 г. по описа на СРС, II I ГО, 141 състав.

Срещу решението в частта, в която исковете са уважени спрямо И. Г. И., е постъпили въззивна жалби от ответника И. Г. И..

Съдът констатира, че в мотивите на обжалваното решение е посочено, че „размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата от 2156,60 лв.“, както и че „погасени по давност са вземанията за периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г., което съобразно заключението на вещото лице възлизат на сумата 932,05 лв., за която исковете следва да бъдат отхвърлени“.

Същевременно с решението претенцията за стойността на топлинна енергия са уважени са сумата от 1201,62 лева срещу К. Г. С. и за сумата от 400,54 лв. срещу И. Г.

И., или общо за сумата от 1602,16 лв. Никъде другаде в мотивите си първоинстанционният съд не е посочил каква сума приема за дължима от ответниците за потребена топлинна енергия, респ. как е стигнал до извода за дължимата стойност на топлинната енергия, посочена в диспозитива на съдебния акт /отделен е въпросът, че в случаите на предявен иск срещу няколко ответници при условията на разделна отговорност съдът в мотивите си ясно и конкретно следва да опише за каква сума приема основателен същия отделно срещу всеки ответник – нещо, което изобщо липсва в обжалвания акт/. Ето защо и е налице, несъответствие между мотивите и диспозитива на съдебния акт /очевидна фактическа грешка/, евентуално обжалваният съдебен акт следва бъде тълкуван по реда на чл.251 ГПК.

Отделно от изложеното, като трето лице помагач по делото е конституирано „Техем Сървисис“ ЕООД. Същевременно в диспозитива на съдебното решение липсва посочване, че решението е постановено при участието на третото лице – помагач.

По изложените съображения въззивният състав намира, че е налице несъответствие между мотивите на съдебния акт и неговия диспозитив, по чието отстраняване компетентен да се произнесе е постановилият съдебното решение съд, съгласно нормата на чл.247 ГПК /чл. 251 ГПК/.. С оглед това делото следва да се изпрати на СРС за извършване на преценка дали е налице необходимост от провеждане на процедура по отстраняване на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото съдебно решение или не.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 13870 по описа за 2023 г. на СГС, ГО, II-Д въззивен състав.

2

BРЪЩА гр. д. № 31221 по описа за 2022 г. на СРС, ГО, 141 състав, за извършване на преценка относно необходимостта от провеждане на производство по реда на чл. 247 ГПК.

След извършване на преценка по реда на чл. 247 ГПК и описаните процесуални действия, делото ДА СЕ ИЗПРАТИ на СГС за произнасяне по жалбата, като бъде разпределено на същия съдия докладчик съобразно правилото на чл. 80, ал. 10 ПАС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3