Решение № 815 от 17.12.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 815 гр. София, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Силвия Тачева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20211100506108 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответниците П. Н. Г. и В. В. Б. срещу решение от 12.01.2021 г. по гр.д. №72960/2019 г. на Софийския районен съд, 119 състав, в частта, в която е признато за установено на основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД, че жалбоподателите дължат на „Т.С.” ЕАД по 1/2 за всеки от следните суми: 1985,64 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2017 г., 252,27 лв. – лихва за забава за периода 16.09.2015 г. - 20.11.2017 г., 77,68 лв. - главница за дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2017 г., 13,44 лв. – лихва за забава за периода 16.09.2015 г. – 20.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците от 29.11.2017 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.

№83867/2017 г. по описа на СРС, 119 състав, като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски за заповедното и исковото производство.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Поддържат, че нито първоинстанционният съд, нито вещото лице е взело предвид представените с отговора на ИМ писмени доказателства. Предвид изложеното, жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират разноски.

Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Решението на СРС в частта, в която предявените установителни искове са отхвърлени за разликата над посочените по-горе суми до пълните предявени размери, не е обжалвано от 1 ищеца и е влязло в сила.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Неоснователни са доводите на въззивниците относно необсъждане от първоинстанционният съд на представените с отговора на исковата молба протокол за допълнителен отчет от 31.01.2019 г., изготвен от третото лице-помагач, и контролен лист №0241047/31.01.2019 г., изготвен от „Софийска вода“ АД, доколкото същите за ирелевантни за предмета на настоящето производство, с оглед разпоредбата на чл.159 ал.1 ГПК, тъй като касаят отчети, извършени 2 г. след края на процесния период. Освен това, в срока по чл.131 ГПК единственото възражение, въведено от ответниците, е за изтекла погасителна давност, което е разгледано от първоинстанционния съд.

От заключението на ССчЕ се установява, че общата дължима от ответника сума за топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2017 г. възлиза на сумата от 1985,64 лв., а за дяловото разпределение за същия период – на 77,68 лв., до които и размери исковете са основателни, както е приел и СРС.

Поради изложеното, решението на СРС в обжалваните части следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА реш е н и е №20012843 от 12.01.2021 г., постановено по гр.д.

№72960/2019 г. по описа на СРС, ГО, 119 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА П. Н. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, и В. В. Б., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, да заплатят РАЗДЕЛНО /по 1/2 от сумата за всеки от тях/ на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във 2 въззивното производство.

Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3