Решение № 2598 от 08.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2598 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20261110208576 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „****“ АД, ЕИК *** срещу наказателно постановление № 29-2600061 от 15.05.2026 г., издадено от директора на Дирекция „Трудова мобилност“ към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда (КТ), на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 770 евро, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 от КТ.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство. Твърди се, че наказващият орган не е взел предвид извършеното плащане към служителя за сумата от 510 евро, което представлявало изпълнение или поне частично такова на даденото задължително предписание. Предвид това трябвало да бъде приложена разпоредбата на чл.415в от КТ или тази на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на издаденото НП или намаляване размера на наложената имуществена санкция, а евентуално и прилагането на чл.28 от ЗАНН. Не се претендират разноски.

В откритото съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно 1 уведомено, не се явява представител.

Процесуалният представител на АНО иска жалбата да бъде оставена без уважение, а издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Заявява, че плащането на сумата от 510 евро трябвало да се приравни на пълно неизпълнение на предписанието. Нямало основания за квалифициране на деянието като маловажно, понеже вредните последици от нарушението не били отстранени.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законовия срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София, поради което съдът я намира за процесуално допустима.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

При последваща проверка на документи, представени от „****“ АД, във връзка със спазване на трудовото законодателство, която приключила на 03.04.2026 г., проверяващите установили, че дружеството-жалбоподател, в качеството си на работодател, не е изпълнило даденото му задължително предписание под № 1 от връчения на 09.02.2026 г. протокол, а именно:

„Работодателят да плати в пълен размер уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на лицето П. Р. Р., ЕГН **********, назначен на длъжност „търговски директор“, за положения от него труд през месец юли 2025 г. в размер на 4339,74 евро (сума за получаване) при курс 1,95583 лева за евро, равна на 8487,80 лева, съгласно чл.128, т.2 от КТ“. Констатирано било неизпълнение на това предписание, тъй като работодателят не бил заплатил изцяло на П. Р. Р. трудовото възнаграждение за извършената от него работа за месец юли 2025 година. Представен бил документ за заплащане на сумата от 510 евро на служителя П. Р., която била във връзка с изпълнение на дадените задължителни предписания по точки 1, 2 и 3 на протокола, касаещи трудовите възнаграждения на Р. за месеците юли, август и септември 2025 година, но тази сума не покривала дори едното от дължимите месечни възнаграждения.

Срокът за изпълнение на даденото задължително предписание бил изтекъл на 26.02.2026 г., поради което нарушението било извършено на 27.02.2026 г. Към 2 момента на съставяне на акта на 03.04.2026 г. все още не били представени доказателства за пълното изпълнение на предписанието.

С оглед констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството-жалбоподател, което било квалифицирано по чл.415, ал.1 от КТ. Актът бил съставен в присъствие на представляващ дружеството-нарушител, който го подписал без възражения.

Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел при установяване на нарушението.

АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното в настоящото производство наказателно постановление № 29-2600061 от 15.05.2026 г., с което за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда (КТ), на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 770 евро, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 от КТ.

Гореизложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от показанията на свидетелката А. К., както и от приложените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелката са логични, последователни, непротиворечиви и изцяло съответстват на изложеното в обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, поради което съдът ги кредитира напълно. От друга страна те изцяло се подкрепят и от събрания писмен доказателствен материал – протокол за извършена проверка ПР2600095 от 09.02.2026 г. с дадените задължителни предписания на дружеството, със срок за тяхното изпълнение; протокол за извършена проверка ПР2608052 от 03.04.2026 г. и платежен документ от 26.02.2026 г. за сумата от 510 евро. Свидетелката К. подробно разказа за извършената проверка и констатациите от нея. Съдът изцяло се довери на заявеното от свидетелката, тъй като тя депозира показания за факти и обстоятелства, които непосредствено е възприела и пресъздава в разпита си.

Предвид изложеното, съдът намира за категорично доказана описаната по-горе фактология.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на дружеството-жалбоподател, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от 3 страните, прие от правна страна следното:

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда спора по същество.

Според разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ, който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 лева (766,94 евро) до 10 000 лева (5112,92 евро).

Съгласно предписание № 1 от връчения на 09.02.2026 г. на дружествотоработодател протокол за извършена проверка, то същото е следвало до 26.02.2026 г. да плати в пълен размер уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на лицето П. Р. Р., ЕГН **********, назначен на длъжност „търговски директор“, за положения от него труд през месец юли 2025 г. в размер на 4339,74 евро (сума за получаване) при курс 1,95583 лева за евро, равна на 8487,80 лева, съгласно чл.128, т.2 от КТ. От представените доказателства се установи, че на 26.02.2026 г. на лицето Р. е била заплатена по банков път единствено сумата от 510 евро, която била заплатена във връзка с изпълнение на дадените задължителни предписания по точки 1, 2 и 3 от протокола, касаещи трудовите възнаграждения на Р. за месеците юли, август и септември 2025 година. Тази сума обаче не покрива дори едното от дължимите три месечни възнаграждения, които са в размер на 4339,74 евро за месец юли 2025 г., в размер на 4339,74 евро за месец август 2025 г. и в размер на 3189,34 евро за месец септември 2025 г. Реално с плащането на сумата от 510 евро се цели да се докаже изпълнение на задължение за заплащане на обща сума от 11 868,82 евро, което е абсурдно. Сумата от 510 евро не само не 4 покрива дължимото на служителя П. Р. трудово възнаграждение за положения от него труд през месец юли 2025 г., но тя не покрива дори 12 процента от него, поради което няма как да се говори за изпълнение на даденото задължително предписание. Освен това и в самото предписание е изрично у к а з а н о да бъде платено в пълен размер уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец юли 2025 г., като е бил посочен и този размер - 4339,74 евро (сума за получаване) при курс 1,95583 лева за евро, равна на 8487,80 лева, тоест плащането на 510 евро няма как да бъде прието за изпълнение на даденото задължително предписание. От друга страна, тази сума от 510 евро, към кое от всичките задължения трябва да бъде отнесена – към това за месец юли 2025 г., към това за месец август 2025 г. или към това за месец септември 2025 г., защото и трите месеца са посочени като основание за плащането и ако тази сума бъде отнесена към задълженията за месец август или месец септември 2025 г., то реално ще е налице пълно неизпълнение на предписанието по точка 1 от протокола, касаещо месец юли 2025 г. Предвид на това съдът приема, че действително е налице неизпълнение на даденото задължително предписание под номер 1 в протокола, връчен на 09.02.2026 г., поради което от обективна страна дружеството-жалбоподател е нарушило чл.415, ал.1 от КТ и правилно на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 от Кодекса на труда е ангажирана отговорността му за това, че не е изпълнило в предоставения му срок принудителна административна мярка (дадено задължително предписание), приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство.

За да е съставомерно посоченото нарушение трябва да са налице две обстоятелства: да е била приложена принудителна административна мярка (дадено задължително предписание) от контролен орган за спазване на трудовото законодателство по отношение на дружеството-жалбоподател и тя да не е била изпълнена от последното в указания му срок. Настоящият състав няма правото и компетентността да проверява законосъобразността и правилността на приложената принудителна административна мярка, понеже не това е предметът на настоящото производство. Приложената принудителна административна мярка подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на чл.145 и сл. от АПК и той е единственият компетентен да се произнесе по нейната законосъобразност. След като приложената принудителна административна мярка не е била обжалвана по 5 надлежния ред пред съответния административен съд, то същата става задължителна за изпълнение, независимо правилна ли е или не, а настоящият състав следва да прецени само и единствено, дали тя е била изпълнена.

Принудителните административни мерки (дадените задължителни предписания), приложени с протокола за проверка не следва да се разглеждат като едно цяло, а следва да се налага отделно наказание за неизпълнението на всяка една от тях. С протокола за проверка са били приложени принудителни административни мерки (дадени предписания) за заплащане на трудовите възнаграждения за различни месеци на служителя Р., както и на други служители. Неизпълнението на задължението за изплащане на трудовото възнаграждение за всеки отделен месец и за всеки отделен служител представлява самостоятелно нарушение. Няма как служителите да бъдат обединени, тъй като тогава не може да бъде разграничено неплащането на кои служители ще бъде нарушение и за кои няма да бъде такова. От друга страна това би означавало, че работодателят може да заплати само на един от служителите и това да се счита за цялостно изпълнение на дадените задължителни предписания. Това също би означавало да се издава самостоятелен протокол с предписание за всеки отделен служител и за всеки отделен месец, което е абсурдно и вместо с един протокол да се дадат предписания за заплащане на заплати на няколко служители, то да се издават множество отделни протоколи. Неплащането на трудовите възнаграждения на отделни служители за отделни месеци са самостоятелни нарушения на разпоредбите на КТ. Противното схващане и разглеждането на предписанията анблок, би дало възможност на работодателя примерно да не плати възнаграждение на всички свои служители за месеца и накрая да бъде санкциониран по административен ред само за едно единствено нарушение за неизпълнение на предписания по чл.415, ал.1 от КТ, което не е целта на закона.