Решение № 87 от 21.04.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Елин Пелин, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20251820100047 по описа за 2025 година

С исковата молба се твърди, че по отношение на Д. Г.ев Б., с ЕГН**********, е било образувано заповедно производство – ч.гр.д. № 1356/2024г. по описа на РС Елин Пелин, по което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Срещу заповедта постъпило възражение, за което съдът указал на заявителя възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. В посочения срок ответникът е депозирал настоящата искова молба.

Твърди, че ответникът имал качеството на потребител по смисъла на §1, т.43 от ДР на ЗЕ.

Твърди, че за процесния топлоснабден имот са били издадени фактури, както и в края на отоплителния сезон и изравнителни сметки, по които начислени суми по действителен разход съгласно отчетеното от уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

Твърди, че ответникът не е пагасил начислените суми за консумирата ТЕ за процесния имот.

Иска се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца: 980.22 лева - главница - стойността на незаплатена ТЕ за периода м.май 2021г. - м. юни 2022г., 277.84 лева – мораторна лихва за периода 31.08.21г. до 15.08.24г., 10.56лв- главница за дялово разпределение за периода м.юни 2021г. до м. декември 21 год., 3.51 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода 31.08.21г. до 15.08.24г., заедно със законна лихва върху главниците, считано от 05.09.24г. до окончателното изплащане.

Претендирате се направените разноски в заповедното производстов, както и разноските сторени по настоящото дело.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговори на исковата молба, с който навежда твърдения за извършено плащане на главница и разноски по предявения иск, като е приложил към отговора и фискален бон от 02.07.25 година.

Постъпила е молба от „Н..“АДС. - трето лице- помагач на страната на ищеца, към която са приложени индивидуални справки от изравнителни сметки за сезон 2021/22 г. и 2022/23г. за аб.№390959, документи за отчет. С молбата до съда се твърди, че разпределението на ТЕ в процесния имот се извършва съобразно чл.139, ал.1 ЗЕ. Сочи се ,че начислението на потребените ТЕ и топла вода в имота се определя съгласно нормативите действали към съответния момент. Изравняването се извършвало веднъж годишно, след приключване на отоплителния сезон месец април. Отчетният период се дефинирал от една година, за времето от първи май на съответната година до 30 април на следващата календарна година. Твърди се, че при определяне разхода на ТЕ в процесния имот са били спазени изискванията регламентирани в ЗЕ – чл.139-чл.148 и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 година.

По същество на спора, чрез пълномощника по делото ищецът прави искане за отхвърляне на предявените искове, като погасени чрез плащане. Твърди, че не е дал повод за завеждане на настоящото производство.

Претендират се направени разноски по делото – изплатено адвокатско възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещата страна юрисконсултско възнаграждение.

По същество на делото ищецът е депозирал писмено становище, като потвърждава извършените от ответника плащания в полза на дружеството, с които суми погасени изцяло задълженията към “Т.С.” ЕАДС., в т.ч.: за главници за топлинна енергия и дялово разпределение, за мораторна лихва върху главниците за ТЕ и дялово разпределение, разноските по заповедното производство и разноските за държавна такса по исковото производство.

Претендира в минимален размер юрисконсултско възнаграждение за производството по чл.422 ГПК.

Съдът, като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на събраните по делото доказателствата, приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422, вр. с чл.153 ЗЕ, вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Не е спорно между страните, че ответникът е клиент на „Т.С. ЕАД и потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в гр. С., Община “О.”, ул.”В.Т.” №......, офис №1, с аб.№ 390959.

За периода 31.08.2021г. до 15.08.2024г. е консумирана за процесния имот топлинна енергия, както и начислена сумата за дялово разпределение в размер на 10.56 лева за периода м. юли 2021г. до м. декември 2021 година.

В заповедното производство - ч.гр.д. № 1356/2024г. по описа на РС Елин Пелин, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 826/02.10.2024г.. Против издадената заповед е постъпило възражение от 30.12.2024г., депозирано от длъжника по заповедното производство и ответник в настоящото. В срока по чл.415, ал.4 ГПК „Т.С.“ ЕАД е депозирало против ответника искова молба за следните суми: 980.22 лева- главница за консумирана ТЕ за периода м.май 2021г. - м. юни 2022г., 277.84 лева – мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода 31.08.21г. до 15.08.24г., 10.56 лева - главница за дялово разпределение за периода м.юни до м. декември 2021 год., 3.51 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.21г. до 15.08.2024 г..

В хода на настоящото производство ответникът е представил доказателства за извършени плащания в общ размер на 1 644.86 лева / вж. молбата от 26.01.2026г., с която 2 сума са погасени задълженията на ответника към ищеца за претендираните с исковата молба парични суми. Видно от представените с молбата на ответника от 26.01.26г. доказателства, които не се оспорват в процеса от ищцовата страна, към 11.07.22г. ответникът е заплатил към “Т.С.” / чрез Revolut / сумата от 111.72 лева, към 18.10.2022г. - сумата от 9.00 лева, а към 07.11.2023г. - сумата от 293.11 лева или общо 1 413.83 лева. Следователно към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изъплнение на парично задължение по чл.410 ГПК / 05.09.2024 година / ответникът е погасил задълженията си към ищеца за претендирания с исковата молба размер от 1 272.13 лева, поради което предявените искове с правно основание чл.422, вр. с чл.153 ЗЕ, вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД подлежат на отхвърляне като неоснователни.

При този изход на спора по делото на ответника следва да се присъдят направени разноски за адвокатско възнаграждение. С оглед възражението на ищеца за прекомерност на претендираните от ответника разходи за един адвокат съгласно Договор за правна защита и съдействие № 5/22.01.2026г. , следва “Т.С.” ЕАД да бъде осъдено да заплати на Д.Б. сумата от 350.00 евро, като оставя без уважение за разликата до пълния претендиран размер от 766.94 евро.

При този изход на спора по делото на ищеца не се дължи юрисконсултско възнаграждение, с оглед претендираното с исковата молба такова в минимален размер. Това е така, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на делото, доколкото последншият е бил извършил всички дължими плащания към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, респ. към 05.09.2024 година.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като погасени чрез плащане, предявените от “Т.С.”ЕАДС., с ЕИК ......., против Д. Г.ев Б. от гр. С., с ЕГН **********, искове с правно основание чл.422, вр. с чл.153 ЗЕ, вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за установяване по отношение на Д. Г.ев Б., че дължи на “Т.С.”ЕАДС. следните суми: 980.22 лева- главница- стойността на незаплатена топлинна енерпгия за периода м.май 2021г. - м. юни 2022г., 277.84 лева – мораторна лихва за периода 31.08.21г. до 15.08.24г., 10.56лв- главница за дялово разпределение за периода м.юни 2021г. до м. декември 21 год., 3.51 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода 31.08.21г. до 15.08.24г., заедно със законна лихва върху главниците, считано от 05.09.24г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА “Т.С.”ЕАДС., с ЕИК ....... да заплати на Д. Г.ев Б. от гр. С., с ЕГН **********, сумата от 350.00 евро - направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ за разликата до пълния претендиран размер от 766.94 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на “Т.С.”ЕАДС., с ЕИК ......., за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото производство.

3

Решението подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________

4