Решение № 4789 от 09.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4789 гр. София, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100510088 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „А и Г Ф.“ЕООД срещу Решение 20039089/31.05.2022г., постановено по гр. д. № 34904/2016г. по описа на Софийски районен съд, 54 с-в в частта в частта, с която е уважен до размер на 7700,39 евро срещу жалбоподателя, предявеният от „А. ЮК ЛТД“, дружество регистрирано в Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия с номер ******* иск по чл.

17, пар. 1 вр. с чл. 25, пар 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за заплащане на обезщетение за повредена стока предмет на договор за превоз по заявка – договор за превоз 057/04.07.2015г. и е отхвърлено над размера от 770 евро направеното от жалбоподателя възражение за прихващане с възнаграждението за превоза.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението поради неправилен извод на СРС, че ищецът, който бил получател на стоката е активно легитимиран от материална страна да претендира обезщетение, като счита, че получателят на стоката не е страна по превозния договор и няма право да претендира обезщетение. Излага оплаквания за неправилни изводи за размера на повредата поради липса на писмени доказателства. Рекламацията била извън срока по Конвенцията. Била 1 неясна, по отношение на количеството твърдяна за увредена стока. Рекламацията била от неоправомощено лице, защото според заявката-договор рекламации могло да се правят само от трето за делото лице („Аеролифт Логистика“ЕООД). Нямало доказателства за налични претенции от клиенти на ищеца към последния и че продажбата на стоката не е реализирана поради влошено като следствие от превоза качество. Изслушаните две СТЕ установявали, че дори при твърдяното от ищеца отклонение от температурния режим при превоза, то това не би могло да е причина за увреда. Неоснователно било отхвърлено искане за повторна оценителна експертиза. В товарителницата била вписана забележка за видимо състояние на товара, но ищецът е приел стоката. В забележката не се визирало количество на увреден товар.

Недопустимо СРС дал възможност две години след образуване на делото и след първото заседание да се въвеждат от ищеца с молба от 17.12.2018г. нови фактически твърдения (относно количество на увредената стока и относно какви са били твърдените дефекти на стоката-череши).

От представени от ищеца фактури с негови твърдени контрагенти, не се установявало кога са направени съответните заявки, какви количества са върнати и по каква причина, защо са доставени на получателите седмица след процесния превоз.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

СГС след проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно, но частично недопустимо-по отношение отхвърлянето на част от предявеното за прихващане вземане (за което съображения ще бъдат изложени по-долу). По отношение на неговата правилност съдът е ограничен до оплакванията в жалбата и прилагането на императивните материални норми. След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства СГС намира решението в частта за уважаване на иска за неправилно по следните фактически и правни съображения:

Няма спор и се установява от неоспорената международна товарителница и заявката за договор за превоз, че ответника е поел задължение да извърши превоз на череши, а получател на стоката е ищеца. Предвид мястото на натоварване в България и мястото на доставка Великобритания отношенията се уреждат само от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).

Не се спори и се установява от вписванията в товарителницата, че стоката е приета за превоз на 05.07.2015г. и доставена на 08.07.2015г. В самата товарителница е вписано възражение за наличие на гнили, с плесен, смачкани, тъмни на цвят череши и констатация, че са повредени от смачкване.

Неоснователно е оплакването в жалбата относно активната материална легитимация на ищеца. Същият е получател на товара. Правоимащи лица съгласно 2 конвенцията са изпращачът и/или получателят на товара, който след получаване на стоката придобива правото на разпореждане с нея и получава правата на изпращач/товародател/, в който смисъл е и трайната съдебна практика (Решение № 98 от 22.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 904/2021 г., I т. о., ТК; Решение № 143 от 12.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 1234/2014 г., II т. о., ТК) и като лице понесло загуби от повреждането на стоката по време на превоза има право да иска обезщетение по конвенцията.

Освен това в случая договорът за превоз не е сключен с посоченото от ответника дружество („Аеролифт логистика“ЕООД). В самата заявка-договор (л. 10) е посочено, че дружеството действа от името и за сметка на възложителя, а като платец на превозното възнаграждение е посочен ищеца. В случая следва да се приеме, че възложител на транспорта е ищецът. Това се потвърждава от писмото на л. 24, което именно ответника е изпратил в отговор на рекламация на ищеца, като писмото е изпратено (адресирано е) именно до ищеца (чрез дружеството „Аеролифт логистика“ЕООД) и това писмо се посочва, че то е: „относно рекламация по ваша заявка 057/04.07.2015г.“. Очевидно е, че заявката – договор за автомобилен превоз поражда правоотношение между заявителя – ищец и ответника превозвач. В случая ищецът има качеството и на възложител на превоза и на получател на превозвания товар. Това се потвърждава и от издадената от самия ответник фактура за превозното възнаграждение, по която получател е именно ищецът (л. 106-107). Ирелеватно е вписването в товарителницата на трето за делото лице като изпращач. Какви са отношенията между това лице и ищеца е без значение за делото. От показанията на Колев (служител на това трето лице „А. България“ЕООД) се установява, че стоката е натоварена от цех на това дружество, но това не го прави възложител по договора за международен автомобилен превоз.

Въпреки горното жалбата е основателна. Лицето предявило иск по конвенцията за обезщетяване на повреди по товара носи тежестта да докаже наличие на увреждане на стоката. Само при доказване на повреда и при липса на възражения от превозвача при приемане на стоката за превоз (в случая такива липсват) ще се предполага по силата на чл.9, пар. 2 CMR, че увреждането е настъпило по време на превоза, в който случай превозвача следва да докаже освобождаващи го обстоятелства по чл. 17 и чл.

18 от Конвенцията.

Според въззивния състав не е доказано по делото пълно и главно наличието на увреждане по стоката.

Съгласно: чл.30, пар.1 от Конвенцията, когато при доставяне на товара получателят не установи състоянието му съвместно с превозвача или не направи възражения с посочване на общото естество на липсата или повредата не по-късно от момента на доставката при явни липси и повреди, а при скрити - в срок от седем дни 3 от доставката, без да се броят неделните и празничните дни , счита се до доказване на противното, че товарът е получен в състоянието, описано в товарителницата. В случай на скрити липси или повреди възраженията трябва да са направени писмено.

Съгласно пар.2, когато състоянието се установи съвместно от получателя и превозвача, резултатът може да бъде оспорван само, ако се касае за скрити липси или повреди и ако получателят е направил писмени възражения пред превозвача в срок от седем дни, без да се броят празничните и неделните дни, считано от деня на констатирането.

Чл.30 CMR установява правила, с които от една страна се цели да се улесни доказването на евентуални бъдещи претенции, а от друга страна, превозвачът се информира за тях, което способства за обезпечаване на необходимите доказателства.

Чл.30 CMR намира приложение при констатирани повреди, липси и загуби, освен при пълна липса или забава приравнена на такава, доколкото в тези случаи доставяне няма.

Ищецът следва да докаже, че превозвачът е в неизпълнение на договора, което предполага доказване, че при получаване на товара е налице повреда. Правилата на чл.30 CMR уреждат презумпция, че при липса на възражения при приемане, товарът е доставен в съответното състояние, в което е бил при приемането му за превоз. Оттук, правоимащият следва да обори презумпцията, съответно да докаже, че липси и повреди са настъпили между приемането на товара за превоз и доставянето му. За да стори това, следва да представи доказателства за качеството и количеството на товара при доставянето му, в отлика с това при приемането за превоз. Ако успее, то следва да се приеме, че ЛП е настъпила през време на превоза, за което носи отговорност превозвача, съответно последният носи тежестта на доказване на обстоятелствата, които го освобождават от отговорност. Поради това, получателят, за да обори презумпцията за точно изпълнение в качествено и количествено отношение, следва да установи състоянието на товара при доставянето му (съответно приемането му от негова страна), което прави при проверка, която може да извърши самостоятелно (чл. 30, пар.1) или съвместно с превозвача (чл.

30, пар.2).

Уредбата на правилата е диференцирана в зависимост от това дали се касае за липси и повреди или за забавяне при доставянето, съответно дали са видими или скрити.

Понятието „видими“ (ЛП) не е дефинирано в CMR, но под такива следва да разбираме нормално външно разпознаваеми към този момент ЛП според конкретния случай. Обратно, ЛП, които не са видими, са скрити.

При видими повреди (за каквито следва да се приемат твърдените в конкретния случай) получателят може в съответствие с чл.30, пар.1 CMR, след приемане на товара до изтичане на следващия ден (с оглед пар.4, вкл. без да се броят неделните и 4 празничните дни , вкл. може и предварително) да направи възражения с посочване на общото естество на уврежданията. Възраженията могат да бъде направени писмено и устно, вкл. чрез съответните способи за комуникация. Не е необходимо да са подробни, достатъчно е посочване на общото естество (гнили, с плесен, смачкани, тъмни на цвят череши , повредени от смачкване), което дава индикация за наличието на вреда от даден вид. Ако бъдат направени съответните възражения, презумпцията по пар.1, според която товарът е приет в състоянието, описано в товарителницата (при приемане на товара) не важи , но това не води до тълкуване по аргумент на противното, че наличие на възражения е доказателство за настъпила повреда, а въпросът дали е настъпила такава по товара подлежи на доказване. На следващо място, при видими повреди получателят може в съответствие с чл.30, пар.2 CMR да направи съвместна проверка с превозвача (съответно представител, вкл. шофьора), съответно да достигнат до съвместни резултати от проверката. В този случай и при извършена такава проверка и констатирани съвместно от превозвача и получателя повреди, съгласно пар.2 – резултатът не може да бъде оспорван, освен при скрити такива.

В процесния случай има вписани в товарителницата общи по смисъла на чл. 30 от Конвенцията възражения, но както се посочи това не обвързва превозвача (не е доказателство за повреди), доколкото липсват твърдения и доказателства да е имало съвместно по смисъла на чл. 30, пар. 2 от конвенцията установяване на състоянието на товара. Подписът върху товарителницата „за“ превозвача се поставя още при съставянето във всичките екземпляри при приемане на стоката за превоз и не играе доказателствена роля за съгласие с вписаните от получателя възражения при доставянето, а няма доказателства превозвача да е бил съгласен с възраженията.

Представените от ищеца доказателства за установяване състоянието на стоката не се кредитират от СГС.

Протокола на л. 12 (формуляр за приемане на стока-пристигане на МПС) няма подписи на страните или на техни представители, нито на друго лице и не се ползва с доказателствена стойност срещу ответника. В него като изпращач е вписано лице („Black box”), различно от посочените в товарителницата и в заявката – договор без да е ясно каква е връзката му с конкретния товар и от този неподписан документ не може да се приеме за доказано, че се касае за същият товар, включително и от снимковия материал, който поначало е недопустимо доказателствено средство, а няма яснота и за датите на изготвянето му, както и доказателства, че е сниман процесния товар череши.