Решение № 664 от 11.05.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 664 гр. Русе, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Г. Т.а при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Милена Г. Т.а Гражданско дело № 20254520107049 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове от О. Й. Г. от гр. Русе против „НЕЛСЕН – ЧИСТОТА“ ЕООД, гр. София с правно основание чл.242, вр. чл.128 КТ и чл.224, ал.1 КТ.

Ищецът твърди, че е бил назначен на длъжност „общ работник“ по трудов договор с ответника, при договорена основна месечна заплата в размер на 1030 лв., дължима до 25-30 число на месеца, следващ месеца, за който се дължи и допълнително възнаграждение за придобит професионален опит в размер на 0,6% на година и сума на вредни и други специфични условия на труд. В трудовия договор бил уговорен основен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни. Със заповед от 20.09.2024 г. трудовото му правоотношение било прекратено на осн. чл.325, т.1 КТ по взаимно съгласие, като му било определено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 47 дни. Твърди, че работодателят не му е заплатил и дължимото трудово възнаграждение за м.септември 2024 г. за 13 работни дни в размер на 669,50 лв. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 47 дни в размер на 1980,41 лв., които суми ищецът претендира в настоящото производство.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за частична основателност на исковете, до размера от 933,17 лева.

С протоколно определение от 14.04.2026 г. е допуснато изменение на исковете чрез увеличаване на размера им, както следва: иска по чл.242, вр. чл.128 КТ - на 821,24 лв.

/419,79 евро/ в брутен размер, а иска по чл.224, ал.1 КТ – на 2219,90 лв. /1135,02 евро/ в брутен размер.

След като съобрази становищата

1 на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното копие на заповед № 127/20.09.2024 г. и справка от Персонален регистър на НОИ за осигурителните периоди 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. на ищеца О. Г., ищецът е заемал длъжността „общ работник“ в ответното дружество по трудово правоотношение, прекратено на осн. чл.325, т.1 КТ по взаимно съгласие. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че на работника се дължи обезщетение по чл.224 КТ за 47 дни. От представената справка от персоналния регистър на НОИ е видно, че за периода 01.09.2024 г. – 19.09.2024 г. на ищеца е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 821,24 лева. Според справката брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение е в размер на 1039,10 лева за 22 работни дни. Следователно дължимият размер на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 47 дни е в брутен размер на 2219,90 лева.

До приключване на съдебното дирене по делото ответникът не е ангажирал доказателства относно заплащане от страна на работодателя на трудово възнаграждение за м. септември 2024 г. и на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. След приключване на съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, е представена молба от ответника с приложен платежен документ за извършено плащане по банков път в полза на ищеца на сумата от 933,17 лв. /477,12 евро/, наредена след приключване разглеждането на делото, поради което по арг. от чл.235 ГПК посоченият документ не може да бъде взет предвид при постановяване на решението, тъй като не е съставен и представен своевременно и удостоверява факти, настъпили след обявяване на делото за решаване.

Делото следва да бъде решено въз основа на настъпилите до приключване на съдебното дирене факти и представените за тях доказателства.

Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи:

Предявените обективно съединени осъдителни искове се явяват доказани по основание и размер.

Съгласно чл.242 и чл.128 КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. По иска с правно основание чл.242 вр. чл.128 КТ ищецът следва да докаже наличието на трудово правоотношение между страните, по което е полагал труд и размера на дължимото възнаграждение, а в тежест на ответника е да установи заплащането на дължимото трудово възнаграждение. От представените от ищеца писмени доказателства по делото се установява наличието на трудово правоотношение и дължимият размер на трудово възнаграждение за посочения от ищеца период – 821,24 лв. /419,79 евро/ за м.09.2024 г. в брутен размер. Ответникът не е ангажирал до приключване на съдебното дирене доказателства, водещи до извод за извършено плащане на дължимата сума в полза на 2 ищеца.

Съгласно чл.224, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че работодателят дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 47 дни, което въз основа на данните, съдържащи се приложената справка от НОИ възлиза на 2919,90 лв. /1135,02 евро/ в брутен размер. Според разпределението на доказателствената тежест, ответникът е следвало да докаже заплащането на дължимото обезщетение, но до приключване на съдебното дирене не са ангажирани доказателства в тази насока. Предвид изложеното, претенцията за заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ също се явява основателна и доказана.

По изложените съображения съдът приема, че претенциите на ищеца следва да бъдат уважени.

На осн. чл.78 ГПК, съобразно изхода на спора и направеното искане от пълномощника на ищеца, в негова полза на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на ищеца като материално затруднено лице следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв. в размер на 153,39 евро /300 лева/.

Ответникът следва да заплати по сметка на РРС държавна такса върху уважените искове в размер на 70,96 евро.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „НЕЛСЕН - ЧИСТОТА“ ЕООД с ЕИК 123087321, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 111, представлявано от управителя В.Х., да заплати на О. Й. Г. с ЕГН **********, с адрес с. П....., следните суми: 419,79 евро / четиристотин и деветнадесет евро и седемдесет и девет цента/ - дължимо брутно трудово възнаграждение за м.09.2024 г. и 1135,02 евро /хиляда сто тридесет и пет евро и два цента/ обезщетение за 47 дни неизползван платен годишен отпуск в брутен размер, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „НЕЛСЕН - ЧИСТОТА“ ЕООД с ЕИК 123087321, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 111, представлявано от управителя В.Х., да заплати по сметка на Русенския районен съд сумата в общ размер на 70,96 евро – държавна такса по предявените обективно съединени искове.

ОСЪЖДА „НЕЛСЕН - ЧИСТОТА“ ЕООД с ЕИК 123087321, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 111, представлявано от управителя В.Х., да заплати на адв. Т. Т. възнаграждение по чл.38 ЗАдв. в размер на 153,39 евро за безплатно оказана правна помощ на О. Г. като материално затруднено лице.

3

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4