Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2680 от 17.12.2019, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 2854/2019
Вид
Решение № 2680
Подписан
17.12.2019
Състав
СТОИЛ ДЕЛЕВ БОТЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.21 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.21 ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.151 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.152 ал.7 · Закон за движението по пътищата
  • чл.171 т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.130 ал.1 · Закон за предучилищното и училищното образование
  • §24 · Закон за предучилищното и училищното образование
  • § 24 ал.3 · Закон за предучилищното и училищното образование

Р Е Ш Е Н И E

№ 2680 гр. Пловдив, 17.12.2019 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТОИЛ БОТЕВ при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдия Ботев адм. дело № 2854 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Х.Г.Х., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. П. против отказ на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, обективиран в писмо изх. № УРИ 103000-3296/28.02.2019 г. с който на лицето е отказано издаване на СУМПС.

В жалбата се твърди, че отказът е неправилен и незаконосъобразен, постановен при съществени процесуални нарушения, като, на първо място се сочи, че той не съдържа мотиви, като по този начин е нарушено правото на защита на лицето. Иска се отмяна на отказа и връщане на преписката на органа със задължителни указания да се издаде исканото СУМПС. Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата по доводи, подробно изложени в представената по делото / л. 45/ писмена защита.

Ответникът - началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Пловдив, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. С писмото, с което жалбата е препратена от административния орган до настоящата инстанция, същият е посочил, че Х. не отговаря на условията, посочени в Наредба № I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина и чл.151 ал.2 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.

Предвид изложеното, съдът намира жалбата за депозирана в законовоустановения срок. От самата жалба се установява, че оспорващият е получил писмо рег. № УРИ 103000-3296/28.02.2019 г. на 23.08.2019 г., а жалбата против него е постъпила в сектор"Пътна полиция" при ОД на МВР – Пловдив на 30.08.2019 г.

Следователно, спазен е предвиденият в чл.149 ал.1 АПК 14-дневен срок.

Оспорващият, като адресат на акта, е надлежна страна, при което жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Началото на административното производство е сложено с подаденото на 12.02.2019 г. от Х.Х. до сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив заявление вх. № 103000-2299, с което представя документи за издаване на СУМПС.

Същото е придружено от диплома за основно образование серия О-18, № 016265, рег. № 573-76/03.09.2018 г. за завършенVII клас, издадено от СУ „Иван Вазов“ с. Вършеч, обл. Монтана; удостоверение за психологическа пригодност № 511357 от 03.10.2018 г. и копие на лична карта.

На

28.02.2019 г. В.П.Д. началник при сектор „Пътна полиция“, Охранителна полиция при ОД на МВР – Пловдив, временно назначен със Заповед № 8121К-6875/01.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи, изпраща до Х.Х. писмо рег. № УРИ 103000-3296, с което го уведомява, че заявлението не отговаря на изискванията, посочени в Наредба № I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина и чл.151 ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

На същата дата, В.ПД. началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив изпраща и писмо до началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – /ОО „АА“/ Пловдив, с което моли да бъде извършена проверка относно положен изпит и искане да бъде анулиран резултата от изпита за придобиване на правоспособност за категория „В“, отразен в Протокол № 269/08.02.2019 г. на Х.Г.Х..

Към преписката са приложени: ЗППАМ № 15-1030-000174/24.02.2015 г. и справка за нарушител. Действително, не е приложен Протокол № 269/08.02.2019 г. относно успешно положен изпит за придобиване на правоспособност от категория „В“, но спор по този въпрос не се формира.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В изпълнение на задължението по чл.168 от АПК съдът е длъжен да извърши проверка на оспорения административен акт на всички основания, посочени в чл.146 от АПК, независимо дали са заявени в предявената жалба.

На първо място, след анализ на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че оспореното в настоящото производство писмо притежава характера на административен акт по смисъла на АПК. Съгласно нормата на чл.21 ал.1 от АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. В нормата на чл.21 ал.4 от АПК е указано, че индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. Процесното писмо представлява именно отказ на административен орган да издаде документ за правоспособност на лицето, с което се засягат негови лични права, поради което същото представлява ИАА по смисъла на чл.21 ал.4 от АПК. Индивидуални административни актове са тези, които са издадени в сферата на изпълнителната власт и с които се осъществяват пряко функциите на държавното или местно управление. Една от основните характеристики на властническия характер на волеизявлението е, то да поражда едностранно права и задължения за трети лица, независимо от тяхната воля, а допълнителен признак е непосредствената му принудителна изпълнимост със средствата на държавната и местна принуда. В случая, обжалваното писмо представлява отказ от издаване на индивидуален административен акт, поради което следва да бъде подложено на съдебен контрол по реда на чл.145 и следващите от АПК.

На второ място, оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган в предписаната от чл.59 ал.2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. В тази връзка неоснователни са доводите в жалбата, че в случая е нарушено изискването на чл.152 ал.7 от ЗДвП, тъй като не са посочени мотиви за този отказ.

Видно от писмото, за да постанови оспорения отказ, административният орган се е позовал на липса на изискуемото образование – чл.151 ал.2 от ЗДвП и Наредба № I-157/01.10.2002 г. Съдът приема, че макар и непълно, така направеното фактическо описание на основанието е достатъчно, тъй като именно от фактическото описание адресатът на акта разбира мотивите на органа. Това фактическо описание е мотивирано и с правни разпоредби. Наличието на правната разпоредба, оправомощаваща ответника да издаде оспорения отказ, съдът намира, че изцяло опровергава твърдението за съществено нарушение във формата му, тъй като по този начин не се ограничава правото му на защита и това не влияе на крайния резултат.

Следователно, не е налице съществено нарушение във формата на оспорената заповед – липса на мотиви, което да е основание за отмяната.

Отделно от това, в тази връзка следва да се посочи също така, че от представените по административната преписка материали достатъчно ясно се установява, че на лицето през 2015 г. е наложена санкция по чл.171 т.4 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, поради обстоятелството, че са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал.4 от с. з. чрез налагане на принудителна административна мярка, която не е обжалвана и е влязла в сила. Приложена и е справка за нарушител, от която се установява, че на лицето, за периода от 08.09.2003 г. до 01.10.2017 г. са издадени десетки АУАН, съответно - НП, 5 бр. фишове и 5 бр. ЗППАМ. Или иначе казано, установява се, че лицето е управлявало МПС и за времето, през което не е притежавало СУМПС. В този смисъл неоснователно е твърдението, че отказът е немотивиран. Освен това, дори в отказа да не са посочени по-горе изложените факти, то това обстоятелство се установява от всички останали документи по преписката, които доказват липсата на контролни точки и съответно на СУМПС на водача. Всъщност, това обстоятелство, не се и оспорва от жалбоподателя.

Тук е мястото да се отбележи и следното: - съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС, което не е загубило своето значение, а и съобразно утвърдената съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт, така и да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, издаден с оглед предстоящото издаване на административния акт. Ако административният акт е издаден на основание на други документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт. Не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива. В случая цялата преписка по издаване на оспорената заповед, каза се, включително справката за нарушител /картон на водача/, представят пълна картина на фактическите основания за издаване на отказа.

На следващо място, не се установява в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение съответствието на отказа с материалноправните разпоредби и целта на закона, съдът намира за необходимо да посочи следното:

Предмет на спор по делото е дали завършеното от оспорващия образование покрива законовите изисквания за издаване на СУМПС.

Съгласно чл.151 ал.2 от Закона за движението по пътищата /изм. - ДВ, бр.77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./ свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило X клас и при наличие на условията по ал.1, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и, което успешно е издържало изпит за водач на моторно превозно средство.

Изключение от правилото за завършен Х клас е създадено с разпоредбата на §16 от ПЗРЗИДЗДвП /ДВ, бр.77 от 2017 г., в сила от

26.09.2017 г./, според която лицата, завършили основно образование или завършили X клас по реда на отменения Закон за народната просвета (обн., ДВ, бр.86 от 1991 г.; отм., бр.79 от 2015 г.; доп.,бр. 80 от 2015 г.) до влизането в сила на този закон, получават свидетелство за управление на моторни превозни средства по досегашния ред.

В случая, оспорващият безспорно няма завършен

Х клас, а претендира, че попада в изключението на §16 ПЗРЗИДЗДвП – има завършено основно образование по реда на ЗНП (отм.); на основание § 24, ал. 1-3 от ПЗР на Закона за предучилищното и училищно образование /ЗПУО/.

Съгласно §24 ал.1 ПЗР на ЗПУО учениците, които през учебната 2016 - 2017 г. постъпват в І и в V клас, учениците, които през учебната 2017 - 2018 г., учебната 2018 - 2019 г. и учебната 2019 - 2020 г. постъпват в І, в V и в VІІІ клас, както и учениците, които през учебната 2020 - 2021 г. постъпват в VІІІ клас, се обучават по училищни учебни планове и учебни програми, утвърдени при условията и по реда на този закон. Ал.2 гласи, че през учебните години по ал.1 учениците, извън посочените в ал.1 (в която категория попада и жалбоподателят), се обучават и завършват обучението по училищни учебни планове и учебни програми, утвърдени при условията и по реда на отменените Закон за народната просвета и Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план /ЗСООМУП/. Училищните учебни планове на учениците, които се обучават за придобиване на професионално образование, се изменят, като учебното време за учебните предмети от професионална подготовка в ХІ и ХІІ клас се разпределя само в годишен брой часове. Според ал.3 на §24 учениците по ал.2 придобиват основно образование след успешно завършен VІІ клас. Съдържанието на свидетелството за основно образование, което получават тези ученици, се определя в държавния образователен стандарт за информацията и документите.