Решение № 5 от 19.01.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Смолян, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова

Събинска при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско дело № 20225400900058 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 432 от КЗ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по предявения от Ю. З. М., с ЕГН **********, от с. В.л., общ. Р., обл. Смолян, чрез адв. Р. М., срещу “Дженерали застраховане” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. „Кн. Ал. Д.“ № 68, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 000 лв. /съответната част от наследствената маса/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени от баща му Х. Б. М., с ЕГН **********, починал на 11.03.2019 г., болки и страдания в резултат на причинените му телесни увреждания от ПТП от 09.12.2018 г. , както и сумата от 670.02 лв., представляващи имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано 07.01.2019 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

В исковата молба са наведени твърдения, че на 0 9.12.2018 г. около 7.20 ч. в гр. Р., на ул. „К. П. в.“ на кръстовището с ул. „Б.“ на РП № 86 -II при 133+960 м. водачът В. Х. П. при управление на лек автомобил „С. В.“, с рег.

№ ** **** ** е ударила пешеходеца Х. Б. М. и му е причинила телесни повреди, като по време на инцидента автомобилът е имал сключена с ответното дружество задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с валидност от 07.12.2018 г. до 06.12.2019 г. Изложени са доводи, че във връзка с произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 298р-19851/28.12.2018 г., образувано е досъдебно производство № ЗМ-256/09.12.2018 г. по описа на РУ – Мадан, както и НАХД № 51/2020 г. по описа на РС – Мадан, приключило с Решение от 01.09.2020 г., влязло в сила на 24.09.2020 г., с което В. Х. П. е призната за виновна за това, че е нарушила правилата за движение, обективирани в чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като е допуснала ПТП, при което е блъснала пешеходеца Х. Б.

1

М. и по непредпазливост му е причинила средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната бедрена кост в областта на голямата върга /трохантера/ - пертрохантерно счупване, което е довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник и представлява престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. първо, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Направен е извод, че предвид влязлата в сила присъда, релевираните от ответника възражения за изключителен принос на пострадалия и внезапното му навлизане в опасната зона на спиране на лекия автомобил се явяват неоснователни.

На следващо място е посочено, че след инцидента пострадалият Х. М. е постъпил по спешност в Ортопедо-травматологичното отделение на МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД, гр. Смолян със силни болки в десния крак, оток и невъзможност за движението му, ясно изразена деформация в областта на проксимално бедро и разкъсно-контузни рани по главата. Изложени са аргументи, че след извършените прегледи и изследвания, вкл. рентгенографии му е поставена диагноза фрактура петроханерика феморис декстра, като след различни консултации и предвид възрастта на пациента е взето решение за провеждане на консервативно лечение. Ищецът сочи също така, че на 12.12.2018 г. на Х. М. е извършена мануална репозиция на фрактурата под локална анестезия, след което му е поставен гипсов ботуш и на 14.12.2018 г. е изписан от лечебното заведение, като за проведеното лечение е заплатил сума в размер на общо 670.02 лв.

Наведени са доводи, че процесният инцидент е причинил на Х. М. множество болки и страдания, ограничаване на социалните контакти, невъзможност за самостоятелно придвижване, нужда от грижи на своите близки, поради напредналата му възраст и състоянието, в което се e намирал, замайване и главоболие, раздразнителност и честа смяна на настроенията, неувереност и залежаване, като на 11.03.2019 г. здравословното му състояние рязко се влошило, поради което бил транспортиран по спешност до болницата, където малко по-късно починал. Посочено е, че междувременно на 07.01.2019 г. пострадалият Х. М. е предявил пред застрахователя претенция с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение /в размер на 100 000 лв./ за неимуществени вреди във връзка с претърпените от него травматични увреждания, но в отговор от 26.04.2022 г. застрахователното дружество е отказало, предвид смъртта на пострадалия, обуславяща погасяване на правото на обезщетение.

Ищецът твърди, че е син на пострадалия от процесния инцидент Х. Б.

М., починал на 11.03.2019 г., поради което в качеството на негов наследник е предявил иск за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., представляващи съответната част от наследствената маса /общо 75 000 лв./, както и иск за имуществени вреди в пълен размер – 670.02 лв., тъй като ищецът е направил разходите за лечението на баща си. Ищецът намира отказа на застрахователя за незаконосъобразен, предвид константната практика на ВКС, според която ако пострадалият приживе е предявил иск за обезщетение на неимуществени вреди, при неговата смърт исковият процес следва да продължи с участието на наследниците му. На следващо място сочи Решение № 60170/13.05.2022 г. по т. д. № 1435/2020 г., II отделение, ТК на ВКС, с което е прието, че е допустим иск по чл. 226 от КЗ /отм./, предявен от наследниците на увреденото лице, починало преди завеждане на делото, но след предявяване на претенцията на това лице пред застрахователя и излага становище, че това разрешение е релевантно и за производството по настоящото дело. Навежда доводи, че обстоятелството, че пострадалият не е получил приживе обезвреда на търпените от него вреди не може да бъде основание на правоизключващо или правопогасяващо възражение на ответника.

Направен е извод, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на 25 000 лв., представляващи съответната 2 част от наследствената маса, както и обезщетението за имуществени вреди в размер на 670.02 лв., и двете дължими със законната лихва за забава от датата на уведомяването на застрахователя /07.01.2019 г./ до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В предвидения от закона срок ответното дружество, чрез юрисконсулт Г. Р., е оспорило допустимостта на предявените искове, поради липса на материална и процесуална легитимация на ищеца, тъй като правото на обезщетение за неимуществени вреди е строго лично и не се наследява. Също така исковете са оспорени и по основание, и по размер, като са наведени доводи за изключителен принос на пострадалия за реализиране на вредоносния резултат, а именно: същият е предприел пресичане на улица на място, което не е определено за това, при това е преодолял пешеходните заграждения /саксии/, не се е уверил предварително в липсата на приближаващи пътни превозни средства, а при наличието на такива не се е съобразил с разстоянието си до тях и със скоростта им на движение. Посочено е, че в случая влязлото в сила решение на наказателния съд се ползва със задължителна сила само по отношение на включените в чл. 300 от ГПК обстоятелства, които не обхващат поведението на пострадалия.

На следващо място ответникът намира, че няма причинно-следствена връзка между процесното ПТП и претендираните неимуществени вреди, чийто размер е силно завишен и неотговарящ на реално претърпените болки и страдания, както и на утвърдената съдебна практика за обезщетяване на подобен по вид и тежест вреди, вкл. за съответствието им със социалноикономическата обстановка към момента на увреждането, а също така и качеството на ищеца – наследник на пострадалото лице, и реалната цел на обезщетението. Изложени са доводи, че лечението на причинените на пострадалия травми, което е само консервативно, е протекло нормално, без усложнения и без медицински риск.

Направено е оспорване и досежно иска за имуществени вреди, поради липсата на причинно-следствена връзка между травмата и закупените медицински изделия, както и с оглед липсата на лично право на обезщетение на ищеца, независимо дали е платил или не със свои средства разходите на наследодателя си.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба, допълнителната искова молба, писмения отговор и допълнителния писмен отговор, както и становището на страните по делото и обсъди доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:

На 09.12.2018 г. около 7.20 ч. в гр. Р., на ул. „К. П. в.“ на кръстовището с ул. „Б.“ на РП № 86-II при 133+960 м. при управление на МПС - лек автомобил „С. В.“, с рег. № ** **** ** водачът В. Х. П. е нарушила правилата за движение, обективирани в чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като е допуснала ПТП, при което е блъснала пресичащия пътното платно пешеходец Х. Б. М. и по непредпазливост му е причинила средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната бедрена кост в областта на голямата върга /трохантера/ - пертрохантерно счупване, което е довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник и представлява престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. първо, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което е призната за виновна с влязлото на 24.09.2020 г. Решение № 10124/01.09.2020 г. по НАХД № 51/2020 г. по описа на РС – Мадан.

3

Механизмът на процесното ПТП е установен с назначената в настоящото производство автотехническа експертиза, както и с приложения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 298р-19851/28.12.2018 г. , вкл. и доказателствата по НАХД № 51/2020 г. по описа на РС – Мадан. В заключението на вещото лице е отразено, че настъпването на процесното ПТП е станало през тъмната част на денонощието, времето е било с нормална видимост, а асфалтовото покритие – мокро, с леки заледявания, като скоростта на лекия автомобил в момента на удара е била 17 км/ч, а на пешеходеца – 2.5 км/ч. Посочено е мястото на съприкосновение на автомобила с тялото на пешеходеца – в предна лява част на автомобила, непосредствено върху преден ляв калник и метален ролбар, монтиран на предната част, като тялото на пешеходеца след удара е било разположено на земята с почти цялата си част върху дясното платно за движение по ул. „К. П. в.“, с посока на торса, успоредна с посоката на движение на процесното МПС, с долни крайници, ориентирани противоположно на задна броня и глава, ориентирана по посока на задна броня. На следващо място е отразено, че към момента на предприемане на пресичането, на разстояние 5.07 м. преди мястото на процесното ПТП пешеходецът Х. М. е имал възможност да възприеме движещия се лек автомобил, респективно водачът на лекия автомобил от момента на започване на пресичането на пешеходеца е имал пълна видимост към него. Вещото лице е посочило, че от снимковия материал към датата на настъпване на процесното ПТП е видно наличието на пешеходна пътека тип „Зебра“ и поставен знак Д 17, указващ наличието на такава, като инцидентът е настъпил след пешеходната пътека по посока на движение на автомобила.

От направената справка в сайта на Гаранционния фонд (http: //eisoukr. guaranteefund.org/searchpolicy?рс=1,3&1=bg) се установява, че процесният автомобил с ДКН ** **** ** е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“ към 09.12.2018 г. в „Дженерали Застраховане“ АД, която е обективирана в Застрахователна полица № GО/67045491, валидна за периода 07.12.2018 г. - 06.12.2019 г., прекратена на 23.03.2019 г., за което между страните по делото не е налице спор.

Пострадалият Х. М. е релевирал пред застрахователното дружество претенция за изплащане на обезщетение, за което е била заведена ликвидационна преписка № 210436426/2019 г., но плащане не е направено. На 11.03.2019 г. Х. М. е починал, като за свои наследници е оставил Ф. Х. Х.

/дъщеря/, С. З. П. /дъщеря/ и Ю. З. М. /син/. Съгласно представената от ищеца съдебно-медицинска експертиза на труп № 11/2019 г., смъртта на Х. М. не е в причинно-следствена връзка с травматичното увреждане от процесното ПТП на дясната бедрена кост.