Решение № 14963 от 26.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14963 гр. София, 26.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110144639 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Дженерали Застраховане“ АД твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско“ е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Поддържа, че щетите надхвърлят 70% от действителната стойност на автомобила и ремонтът му е нецелесъобразен, поради което е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 5460 лева и 180 лева за репатриране на автомобила, по образуваната преписка за щета с № 211595746, след което в негова полза е възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за платеното обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски. Твърди, че към деня на ПТП делинквентът е бил застрахована страна по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество. Поддържа, че и след покана ответникът е заплатил само половината от регресния дълг, поради което претендира сумата от 2827,50 лева (понастоящем 1445,68 евро), представляваща непогасено регресно вземане, за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение, по образуваната при ищеца преписка за щета с № 1

211595746, за застрахователно събитие, настъпило на 31.10.2023 г., в гр.

София, при кръстовище между улиците „................“ и „................“, ведно със законната лихва върху сумата от 27.08.2025 г. (датата на постъпване на исковата молба в съда) до окончателното й изплащане, както и сумата от 511,28 лева (понастоящем 261,41 евро), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната главница, начислено за периода от 21.04.2024 г. до 26.08.2025 г.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД оспорва иска по основание и размер, с твърдения, че ПТП не се е случило по начина, посочен в исковата молба. Поддържа, че Протоколът за ПТП № 1787624 не е официален свидетелстващ документ по отношение на обстоятелствата и причините за инцидента, тъй като има обвързваща доказателствена сила само относно фактите, които са се осъществили пред длъжностното лице, но не и за самото настъпване на сблъсъка или вината.

Ответникът излага твърдения за съпричиняване твърди, че водачът на застрахования при ищеца автомобил „марка“ е допринесла значително за инцидента поради навлизане в кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба, с движение със скорост, която не е била съобразена с пътния участък и условията, поради което реакцията й е била ограничена и не е успяла своевременно да задейства спирачната система, за да предотврати сблъсъка. По отношение размерът на вредите, ответната страна твърди, че е заплатила 2827,50 лева, включваща и 15 лева, ликвидационни разноски, като смята, че претендираната стойност на вредите е прекомерно завишена и подчертава, че автомобилът е могъл да бъде отремонтиран за много по-ниска сума от търсената. Оспорва заключението, че ремонтът надвишава 70% от действителната стойност на автомобила към датата на ПТП.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ:

За възникване на регресното вземане по иска с горното правно основание е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риск, като в изпълнение на договорното си задължение 2 ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. Във връзка с наведеното възражение за съпричиняване в тежест на ответника е да установи твърдяното от него поведение на увредения, което да е допринесло за настъпване на вредите. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

С оглед твърденията на страните, с доклада си по делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на процесната дата между водач на МПС, застрахован при ищеца по застраховка „Каско”, и водач на МПС, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на собственика на повредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 5460 лева и 180 лева за репатриране на повредения автомобил, че обичайните ликвидационни разноски са в размер на 15 лв., както и че след покана, получена от ответника на 21.03.2024 г. за сумата от 5655 лева, ответникът е погасил по процесната преписка за щета сумата от 2827,50 лева.

От събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебната автотехническа експертиза (САТЕ) се установява механизма на настъпване на произшествието. Вещото лице установява, че на 31.10.2023 г. около 17:50 ч. в гр. София водачът на лек автомобил „марка“ с рег. № /номер/ е предприел маневра „завой наляво“, вследствие на което не е пропуснал и е отнел предимството на насрещно движещия се в права посока лек автомобил „марка“ с рег. № /номер/. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, водачът на завиващо наляво пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се превозни средства, движещи се направо или завиващи надясно.

От гласните доказателства – разпита на свидетеля М. се потвърждава, че той е предприел маневрата за „ляв завой“ и е бил признат за виновен от контролните органи за отнемане на предимство, като не е обжалвал издаденото наказателно постановление. Свидетелката А. К.-А. (водач на застрахования при ищеца автомобил) потвърждава, че е преминала през кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба. Във връзка с възражението за съпричиняване, съдът намира, че ответникът не е провел пълно и главно доказване на твърденията си за превишена скорост или навлизане на червен сигнал от страна на водача на „марка“. Вещото лице посочва, че по делото липсват обективни данни (спирачни следи), въз основа на които да се определи точната скорост на автомобилът, застрахован от 3 ищеца. Съгласно правилото на чл. 154 ГПК, тежестта за установяване на съпричиняването лежи върху страната, която го твърди. По отношение на размера на вредите, САТЕ установява, че действителната стойност на л.а.

„марка“ към датата на ПТП е 7666 лв., а необходимите разходи за ремонт възлизат на 11629,44 лв.. Тъй като стойността на ремонта надвишава 70% от действителната стойност, е налице състояние на „тотална щета“ съгласно нормата на чл. 390, ал. 2 КЗ. След приспадане на стойността на запазените части (25% или 1917 лв.), действителната вреда възлиза на 5749 лв.. Вещото лице потвърждава и обичайните ликвидационни разноски в размер до 25 лв..

Общият размер на регресния дълг възлиза на 5944 лв. (5749 лв. щета + 180 лв. репатриране + 15 лв. ликвидационни разходи). Ищецът претендира остатък след частично плащане, който съобразно петитума е в размер на 1445,68 евро (2827,50 лв.).

След проведеното доказване съдът намира, че исковете са напълно доказани по основание и размер. Установено е виновно поведение на застрахования при ответника водач, настъпването на реални вреди в режим на „тотална щета“ и извършеното плащане от застрахователя по имуществена застраховка „Каско“.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца по иска с горното правно основание е да установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, в случая и с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – отправянето на покана и получаването й от длъжника.

Задължението на ответника, като застраховател на гражданска отговорност, към ищеца, като застраховател по имуществената застраховка „Каско“, е задължение без фиксиран срок за изпълнение. С оглед регресния характер на вземането по чл. 411 КЗ, в настоящия случай не намира приложение правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, а длъжникът изпада в забава само след отправяне на покана и изтичането на законоустановения срок за изпълнение. Съобразно нормата на чл. 412, ал. 3 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ разполага с 30-дневен срок от получаване на регресната покана, за да определи и изплати размера на задължението си или мотивирано да откаже плащането.

По делото се установява, че ищцовото дружество е отправило до ответника покана за доброволно изпълнение на регресния дълг, която е получена от ответното дружество на 21.03.2024 г. Приложимият 30-дневен срок за изпълнение по чл. 412, ал. 3 КЗ е изтекъл на 20.04.2024 г., като от следващия ден – 21.04.2024 г., ответникът е изпаднал в забава по отношение 4 на непогасения остатък от главното задължение.

По делото е безспорно установено, че на 22.04.2024 г. ответникът е погасил само половината от регресния дълг, като към настоящия момент остава задължен за сумата от 1445,68 евро (2827,50 лева). Върху тази главница за претендирания от ищеца период от 21.04.2024 г. до 26.08.2025 г. (деня, предхождащ подаването на исковата молба) се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасения остатък от главницата, което възлиза на сумата от 261,41 евро (511,28 лева), поради което съдът намира и акцесорния иск за основателен в предявения размер.

По разноските:

Съдът взе предвид, че към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е еврото, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което всички суми следва да бъдат посочени и присъдени в евро, вместо в български левове, при курс от 1,95583 лева за едно евро.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът е доказал разноски за държавна такса – 133,55 лв. (68,28 евро), депозит за вещо лице – 150 евро, депозит за свидетел – 26 евро и юрисконсултско възнаграждение – 102,26 евро. Общият размер на дължимите разноски възлиза на 346,54 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК

200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М.

Димитров“, № 1, да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал.

Дондуков“, № 68, на основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1445,68 евро, представляваща непогасен остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по преписка за щета № 211595746 за ПТП, настъпило на 31.10.2023 г., в гр. София, ведно със законната лихва върху главницата от 27.08.2025 г. до окончателното й изплащане, сумата от 261,41 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1445,68 евро за периода от 21.04.2024 г. до 26.08.2025 г., 5 както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 346,54 евро, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6