Решение № 2285 от 08.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2285 гр. С., 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110120301 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** против К. С. Б., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответницата договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответницата на адреса на топлоснабдения имот: апартамент № 67, находящ се в гр. С., ж. к. „О.К.“, бл. 48, вх. В, ет. 7, аб. № 326972, за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответницата има качеството потребител на услугите на ищеца като вещен ползвател на процесния имот. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответницата е изпаднала в забава, с оглед което дължи обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Ищецът счита, че съгласно общите условия е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Поддържа, че ответницата му дължи следните суми:

1872,31 лв. - стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.12.2022 г. до окончателното изплащане; 342,91 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. 01.11.2022 г. върху главницата за топлинна енергия; 18,06 лв. - цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.10.2020 г. - 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.12.2022 г. до окончателното изплащане; 3,05 лв. - мораторна лихва за периода 16.12.2020 г. - 01.11.2022 г., 1 върху цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.01.2023 г. по ч. гр. д. № 71075/2022 г. по описа на СРС, 48 състав. Моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи посочените суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който се оспорват исковете като неоснователни. Ответницата оспорва доставката на топлинна енергия до процесния имот в претендирания от ищеца размер и качество , поддържа, че са налице неравноправни клаузи по договора за доставка на топлинна енергия при общи условия, оспорва редовното водене на счетоводството на ищеца, възразява за погасяване на вземанията по давност. Позовава се на Решение № 7276 от 03.07.2023 г. по адм. д. № 746/2021 г. по описа на ВАС, II отделение, с което е отменена т. 6.1.1 от Методиката към Наредбата за топлоснабдяването. Счита, че ищецът незаконосъобразно е завишил начисляваните суми за топлинна енергия. Поради изложеното моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявените установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главница за топлинна енергия - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия - че облигационното правоотношение е възникнало на соченото от ищеца правно основание - по силата на закона и с оглед притежаваното от ответницата вещно право на ползване върху имота през исковия период, обема на реално доставената до имота на ответницата топлинна енергия, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, изпадането в забава в плащането на главното задължение.

В тежест на ищеца е да установи, че услугата за дялово разпределение на ТЕ е извършена през периода, както и легитимацията си да претендира дължимостта на това вземане и неговия размер.

Ответницата следва да докаже възраженията си (правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи) срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността за процесните вземания.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички 2 собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно задължителните разяснения на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК, ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

В случая, установява се от представения по делото нотариален акт за учредяване на право на ползване и продажба на недвижим имот № 54, том V, рег. № 12038, дело № 813 от 2001 г., че на 14.12.2001 г. Х.С.М. е учредила на Б.И.Б. и К. С. Б. пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху процесния апартамент № 67, находящ се в гр. С., ж. к. „О.К.“ I, бл.

48, вх. В, ет. 7, със застроена площ от 95,94 кв. м., заедно с мазе № 19 с площ от 4,27 кв. м. и 4,42 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото в квартал 114 от РЗП на гр. С., като същевременно е продала имота на Н.Б.Б.. Със заявление рег. № Г-11255/13.06.2018 г. от Б.И.Б., като титуляр на партида с абонатен № 326972, до „Т.С.“ ЕАД, вещният ползвател е уведомил топлофикационното дружество, че е направил отказ от правото на ползване на жилището, считано от 01.06.2018 г., за което е представена и декларация за отказ от вещно право на ползване върху недвижим имот № 9, том III, рег. № 3540 от 31.05.2018 г., с нотариална заверка на подписа, с която Б.И.Б. е декларирал, че се 3 отказва от правото си на ползване на посочения по-горе процесен имот, която декларация е вписана в Агенция по вписвания с вх. рег. № 349980/01.06.2018 г., акт № 149, дело № 24956, имотна партида № 555051. Въз основа на тези доказателства съдът приема, че през исковия период ответницата е притежавала вещното право на ползване върху имота, като предвид отказа от правото на ползване на другия вещен ползвател (преди процесния период), ответницата се явява единствен ползвател на имота, при липса на твърдения и данни да е било учредено вещно право на ползване на друго лице или за погасяване на правото на ползване на ответницата. С оглед на разясненията на посоченото тълкувателно решение К.

Б . в качеството си на вещен ползвател на имота е клиент на топлинна енергия за битови нужди по аргумент на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и има задължение да заплаща стойността на доставената от ищеца топлинна енергия в имота за исковия период. При учредено/запазено вещно право на ползване собственикът на имота притежава т. нар. „гола собственост“ и докато съществува правото на ползване за трето лице, той не би могъл да упражнява правомощието да ползва вещта и на основание чл. 57, ал. 1 ЗС задължен да посреща разноските по ползването на имота, в частност за заплащане цената на доставената топлоенергия, е вещният ползвател. Отговорността на собственика на топлоснабдения имот би възникнала от момента на прекратяване на вещното право на ползване по някой от способите, уредени в Закона за собствеността и след надлежно уведомяване за това на насрещната страна по правоотношението. Предвид горното и доколкото по делото не се твърди и не се установява правото на ползване, възникнало в полза на ответницата да е било погасено през процесния период, то ответницата е задължено лице за заплащане на стойността на доставяната до жилището топлинна енергия при доказана реална доставка на същата. Следва изрично да се посочи, че в отговора на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 ГПК ответницата не е оспорила нито вещното си право на ползване на имота, нито наличието на валидно облигационно правоотношение с ищеца – нещо повече, в открито съдебно заседание процесуалният представител на ответницата изрично е заявил, че не оспорва, че страните се намират в облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за процесните период и имот, и с оглед липсата на оспорване на основната предпоставка за уважаване на предявените искове съдът не намира за нужно да излага допълнителни мотиви относно лицето, на което е открита партидата на имота (собственика), респективно подадената в тази връзка молба - декларация.

Както се посочи по-горе, в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уреден презумптивният неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, възникващ по силата на закона с оглед притежавано от потребителя право на собственост или вещно право на ползване. Следва да се посочи, че нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона - чл. 150 4