Разпореждане № 15975 от 23.12.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 15975 гр. София, 23.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Наказателно дело частен характер № 20251110218306 по описа за 2025 година и повдигнатото от “Никмар агро транс” ЕООД срещу И. С. Л. обвинение, с твърдения за извършено престъпление от частен характер, намирам, че са налице основанията по чл. 250, ал. 1, т.

1 НПК за прекратяване на образуваното производство.

Съобразно константната съдебна практика, тъжителят изнася релевантната (според него) фактология, а правната квалификация се дава от съдията-докладчик, при съобразяване с изнесените твърдения, без да се вземат предвид наличните към момента на произнасянето доказателства.

Пред скоби следва да се отбележи, че прокурорските постановления за отказ от образуване на наказателно производство от 20.11.2025 г., постановено по пр. пр. № 49795/2025 г. по описа на СРП и от 28.11.2025 г. по пр. пр. 37256/2025 г. по описа на СРП не се ползват със сила на пресъдено нещо ( в този смисъл Sundqvist vs. Finland, Application no. 75602/01, European Court of Human Rights, Fourth Section). Едновременно с това, предмет на настоящото производство не е произнасяне по реда на чл. 213, ал. 4 и сл. НПК.

Второто тя тях, обаче, няма как да не бъде коментирано, доколкото именно то е дало основания (макар и при фрапантна, недопустима и накърняваща авторитета на правосъдието липса на мотиви, в контекста на чл. 199, ал. 2 НПК вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НП) на дружеството – да пристъпи към иницииране на производство, именно по реда на чл. 218в, т. 1 НК, в светлината на правни изводи за маловажност на случая. Доколкото другият наблюдаващ прокурор е застъпил диаметрална теза – за малозначителност на същия (т. .е. за отсъствие на престъпно деяние изобщо), уместно е пред скоби да бъде проведена ясна разграничителна линия между двата института.

Малозначителността на деянието, указана в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК е сред обстоятелствата, които изключват обществената опасност и противоправността на престъплението (т. е. престъпление изобщо липсва). Поначало деянията, които осъществяват указаните в състава на дадено престъпление признаци, са именно общественоопасните прояви, запретени от правната норма. По изключение е възможно дадено деяние да съдържа признаците от състава на престъплението, но само привидно - без действително да е общественоопасно или без да е такова в 1 достатъчна степен, че при конкретните условия, то не е от естество да засегне въобще обществените отношения, които са негов обект или пък това засягане може да бъде незначително.

Тези две хипотези са визирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК - не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците от състава на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. При преценката дали един случай е малозначителен, съдът изхожда единствено от преценката за формалната съставомерност и обществената опасност на самото деяние, без оглед на останалите обстоятелства. В този смисъл е и константната съдебна практика. Съгласно Решение № 237 от 04.05.1971 г. по н. д. № 192/1971 Г., I н. о. на ВС, за това, дали деянието, което, макар и да осъществява формално признаците на предвиденото в закона престъпление, не е престъпно, следва да се изхожда от неговата малозначителност. Тя е в зависимост от обществената му опасност, която може да не е налице или да е явно незначителна. Съгласно Решение № 512 от 11.07.1991 г. по н. д.

№ 367/1991 г., II н. о. на ВС, при маловажния случай по чл. 9, ал. 2 НК извършеното деяние не е престъпно поради липса на елемента обществена опасност или поради това, че неговата обществена опасност е явно незначителна. Според Решение № 409 от 08.06.1973 г. по н. д. № 361/1973 г., II н. о. на ВС. Съгласно Решение № 546 от 13.12.1988 г. по н. д. № 617/88 г., II н. о. на ВС, чистото съдебно минало на подсъдимата, много добрите характеристични данни от местоработата й и проявената от нея висока финансова и трудова дисциплина имат значение за определяне конкретната обществена опасност на деянието и дееца и за размера на наказанието. сами по себе си те не са достатъчни да обосноват приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Съгласно Решение № 568 от 15.03.2011 г. по н. д. № 502/2010 г., Н. К., І н. о. на ВКС, нормата на чл. 9, ал. 2 от НК е приложима по отношение на всички видове престъпления и тя е свързана със самото деяние, като личността на подсъдимия може да има значение, но само когато в състава на престъплението са възведени определени качества на дееца. В Решение № 195 от 25.05.2010 г. по н. д. № 93/2010 г., Н. К., ІІ н. о. на ВКС е закрепено разбирането, че сам по себе си обаче предметът на престъплението по размер не може да изключи приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Малозначителността по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК се извежда от съвкупната преценка на различните елементи на деянието и тяхното специфично проявление. Съгласно Решение № 337 от 18.07.2011 г. по н. д. № 1550/2011 г., Н. К., І н. о. на ВКС, от значение е характерът на обекта на посегателство и степента, в която той може да бъде засегнат, както и характерът на конкретното деяние с оглед на конкретната възможност, която то създава за определено засягане на този обект. В този ред на мисли могат да се посочат още редица решения на Върховния съд и Върховния касационен съд, което, на този етап, се явява ненужно.

На следващо място и с оглед разграничението между маловажност и малозначителност, следва да се отбележи, че легална дефиниция на понятието „маловажен случай” се съдържа в разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, а именно: случай, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, т.е. отчитат се не само обществената опасност на деянието, но и тази на дееца, поради което и законодателят е преценил, че малозначителното деяние не е престъпно, а маловажният случай е леконаказауем състав на съответно престъпление, предвиден в Особената част на НК. В подкрепа на казаното е задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 23 от 21.04.1981 г. по н. д. № 12/1981 г., ОСНК на ВС, съгласно което „маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните 2 последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства.” В този смисъл е и константната съдебна практика. Съгласно Решение № 485 от 19.08.1991 г. по н. д. № 231/91 Г. I н. о. на ВС, този въпрос се решава след комплексна преценка, в съвкупност на всички основни обстоятелства, които обуславят обществената опасност на деянието (преди всичко вредните му последици), моралната укоримост на психическото отношение на дееца към престъпния резултат (т.е. степента на вината) и опасността на личността на дееца. В този смисъл е и Решение № 233 от 26.04.1971 г. по н. д. № 196/1971 г., I н. о. на ВС – „при обсъждането и решаването на въпроса, дали е налице маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, следва да се вземат пред вид не само обстоятелствата относно липсата или незначителността на вредните последици, т. е. не само обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, но и обстоятелствата относно обществената опасност на дееца”. В Решение № 319 от 10.10.2011 г. по н. д. № 1606/2011 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС съдът е приел, че се касае за маловажен случай, доколкото деянието и деецът кумулативно не бележат значителна обществена опасност.

Всичко казано дотук следва да се подведе под конкретиката на настоящия случай, а именно – да се направят и формулират правни изводи относно обществената опасност на деянието, за което е повдигнато обвинение на подс. Л., както и на самия деец. Доколкото се касае за резултатно престъпление, стойността на инкриминираната увреда, надвишаваща размера на една минимална работна заплата за страната, към инкриминираната дата, отнесена към спецификите на дееца (дързост, свързана с предприемане на действията в светлата част на денонощието и в обхвата на средства за видеонаблюдение, т. е. при демонстрация на дързост) не позволяват – случаят да бъде подведен под хипотезата на чл. 216, ал. 4 НК, респективно – редът за преследване да е този – по чл.

218в, т. 1 НК.

В тази връзка, макар съдът да не разполага правомощие да дава указания в цитираната насока, уместно е обсъждането, предвид извършения превратен анализ на изнесената фактология, на предпоставките за разпределяне на преписката на друг наблюдаващ прокурор, различен от авторите на коментираните по горе две постановления.

Така мотивиран и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВАМ, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. ал. 24, ал. 5, т. 2 НПК, производството по н.ч.х.д. № 18306/2025 г. по описа на СРС, НО, 11 състав.

ДА СЕ ИЗПРАТИ, след влизане в сила на настоящото разпореждане, делото на СРП, с данни извършено престъпно деяние от общ характер.

Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС в 7-дневен срок, считано от уведомяването на частния тъжител, по реда на глава XXII НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3