Решение № 22651 от 10.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22651 гр. София, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110139385 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от В. Б. П. срещу ЮЛ за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № ******* от 12.04.2023 г., като противоречащ на закона.

В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД от В. Б. П. срещу ЮЛ В. Б. П. срещу ЮЛ.

Ищецът твърди, че между него и ЮЛ на дата 12.04.2023 г. е сключен договор за паричен заем № *******, като в договора било посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 1500 лева, а размерът на погасителната вноска е 110,06 лева, а деня наплащане – 11-то число, като видът на вноската е месечна, 17 броя погасителни вноски, размер на лихвения процент – 3.330 %, с дата на първо плащане – 11.05.2023 г., размер на ГПР в размер на 48,053 %, като размерът на общата сума, която следва да върне ищеца В. П. е в размер на 1988,61 лева. Изтъква, че в чл. 6 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ, и с още едно обезпечение – ценна книга, издадена в полза на Заемодателя. Било посочено още, че страните имат право за обезпечаване изпълнението на договора за заем, а именно поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят на определени условия. Заявява, че в чл. 8 от процесния договор било уговорено, че в случай, че Заемателят не предостави договореното обезпечение в чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването му или предоставеното му обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4, то Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в общ размер на 2091,39 лева, като по този начин общата сума която следва да върне ищеца е в размер на 4080,00 лева. Твърди, че е погасил предсрочно изцяло главницата по сключения договор, а именно общо сумата в размер от 1500,00 лева. Намира 1 процесния договор за нищожен, тъй като противоречи на установените императивни правила. Счита, че не е спазена предвидената от закона форма, както и че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин. Твърди, че процесния договор е нищожен и на основание чл.

22 от ЗПК, тъй като не е налице ГПР по кредита. Сочи, че е налице грешно посочен размер на ГПР, като действителният такъв е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Счита, че е налице нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД. Заявява, че клаузата, с която е уговорено, че заемателят дължи неустойка в общ размер на 2091,39 лева се намира в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО, транспонирана в ЗПК. Посочва, че неустойката накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като цели единствено неоснователно обогатяване. Намира кумулирането на неустойка за забава с мораторна лихва за недопустимо. Твърди, че клаузата е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, както и индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146 ЗЗП. Сочи, че ответното дружество не е включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка“. Намира определения от кредитодателя размер на възнаградителната лихва за изключително висок и противоречащ на добрите нрави. Посочва, че ответното дружество получава печалба за предоставената услуга в размер на над 150 %. Моли за уважаване на така предявените искове. Претендира и разноски. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Заявява, че след извършена оценка и одобрение на депозираното от ищеца искане за заем на дата 11.04.2023 г. в гр. София е сключен процесния договор. Оспорва изложените твърдения в исковата молба. Счита, че неустойката по чл. 8 от договора за заем не следва да бъде включвана при изчисление на ГПР. Намира за неоснователни и недоказани твърденията на ищеца за нищожност на клаузата на чл. 8 от Договора за заем.

Твърди, че същата е индивидуално уговорена със заемателят и е съобразена с неговото желание, изразено в молбата за кандидатстване за заем. Заявява, че неустойката представлява разход, който заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си за предоставяне на надеждно обезпечение по него.

Намира клаузата на чл. 8 от процесния договор за заем за изцяло законосъобразна, като същата не противоречи на закона и на добрите нрави.

Изтъква, че ищцата е имала възможност да се откаже от така сключения договор, като в този вариант клаузата на чл. 8 от договора за заем не би породила правно действие. Намира твърдението за накърняване на добрите нрави за неоснователно. Моли за отхвърляне на така предявените искове.

Претендира и разноски. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа отговора на исковата молба, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за 2 установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са обявени за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между В. Б. П. и ЮЛ е сключен договор за потребителски кредит № ******* от 12.04.2023 г., за сумата от 1500 лв. Горното се установява и от представения договора за паричен заем № ******* от 12.04.2023 г., съгласно който на ищеца е предоставена сумата от 1500 лв., със срок на връщане от седемнадесет месеца, при месечен лихвен процент по заема 3.330 %, годишен процент на разходите на заема 48.053 %. Съгласно чл.

6 от договора е предвидено, че договорът за заем да бъдел обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ към договора за заем и с още едно от посочените обезпечение, по избор на заемателя, а именно: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга издадена в полза на заемодателя. В чл. 8 от договора е предвидено, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от настоящият договор в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаряло на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ОУ към договора за заем, заемателят дължал на заемодателя неустойка в размер на 2091.39 лв., с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителни план към настоящия договор за заем.

По делото е представен погасителен към договора за паричен заем № ******* от 12.04.2023 г., от който е видно, че в общия размер на вноските се начислява и месечна вноска за неустойка в размер на 123.02 лв., поради което месечната вноска е в размер на 240 лв.

По делото са представени стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит и Общи условия.

Съгласно представения разходен касов ордер от 12.04.2023 г. се установява, че ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1500 лв., с посочено основание отпуснат кредит.

По делото са представени разписка от 08.05.2025 г., от която е видно, че ищецът е заплатила на ЮЛ сумата в общ размер на 540 лв., представляваща вноска по кредит.

Настоящият състав намира, че договора за паричен заем № ******* от 12.04.2023 г.е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски 3 кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

По делото е несъмнено установено, че на 12.04.2023 г. между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за потребителски, сключен при действието на Закона за потребителския кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.

Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на който ответното дружество предоставило парична сума от 1500 лв. за срок от 17 месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 48.053 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ 39.96 %. Процесният договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има изискуемото от закона съдържание – чл. 11, ал. 1 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.

146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая, въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа на ответника, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени доказателствени искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че оспорените клаузи от договора са били индивидуално договорен. Поради което съдът намира, че оспорените клаузи не са индивидуално уговорени - изготвени са предварително, представянето им на заемателя от страна на заемодателя е формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

Настоящият състав намира, че предвидената в чл. 8 от договора неустойка съставлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. На основание чл. 19, ал.

4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във 4 валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са нищожни. Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК , съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.