Решение № 62 от 11.10.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Търговище, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. Х.А като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Търговско дело № 20233500900069 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Т.д. № 69/2023 г. е образувано по подадена от адв. Н. Д., ШАК, като процесуален представител на Л. С. Й., ЕГН **********, с посочен адрес с.

Васил Левски, ул. Росица 1, общ. Търговище, с която молба срещу ответника „ЗД Далл Богг:Живот и Здраве“ АД, гр. София, е предявен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата 200 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. Х. Иванов – негов биологичен баща, причинена вследствие на ПТП, настъпило на 30.04.3023г., по вина на водача на л.а. Опел Зафира, рег. № Т... ТН, застрахован по застраховка „ГО“ при ответното дружество. Сумата е претендирана ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на извънсъдебната застрахователна претенция (21.05.2023 г.), до окончателното й заплащане.

С определение № 185/07.08.2023 г. ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото - на осн.чл. 83, ал. 2 от ГПК.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпил ПИСМЕН ОТГОВОР, чрез адв. Н.

Л., САК, с който ответникът оспорва иска по основание и размер, въвеждайки множество възражения: ищецът не е материалноправно легитимиран да 1 претендира вреди от смъртта на С. Иванов, оспорвайки твърдението в ИМ, че ищецът е негов биологичен син или лице от кръга на правоимащите, позовавайки се и на ТР 1/21.06.18 г. по тълк.дело № 1/2016г. на ОСГТК на ВКС; застрахованият при него водач С. Хюсеинова не носи вина за настъпването на процесното ПТП, същото е преимуществено в резултат противоправното поведение на починалия С. Иванов, като водач на велосипед нарушил чл. 80, т. 1 от ЗДвП, без светлоотразителна жилетка, предвид условията на ограничена видимост от богата растителност и завои, в условията на евентуалност – мъгла в пътния участък; оспорва механизма на ПТП, съгласно описанието в исковата молба, като некореспондиращ на действителните обстоятелства по случая, отразени в съставения КП за ПТП с пострадали лица от 30.04.23г.; оспорва наличието на претендираните неимуществени вреди - ищецът никога в съзнателния си живот не е живял с починалия, а в отделно домакинство, в различни населени места, без какъвто и да било блзизък контакт със С. Иванов; в условията на евентуалност възражение за съпричиняване от С. Иванов, както за настъпването на ПТП, освен нарушение по чл. 81, т.1 от ЗДвП, е изброил наличието на множество други нарушения на ЗДвП, в т.ч. и управление без предпазна каска; не се е движел крайно дясно на неговата пътна лента; прекомерност на исковата претенция, починалият е имал предхождащи процесното ПТП заболявания, спомогнали за настъпването на смъртта му; възразява срещу претендираната лихва.

С допълнителната искова молба ищецът моли да бъдат отделени като безспорни посочените в ДИМ обстоятелства; излага допълнителни съображения относно механизма на ПТП и нарушенията, извършени от водача С. Хюсеинова, като счита, че единствената причина за настъпилото ПТП са субективните действия на водачката на л.а. – движение с несъобразена скорост и предприета забранителна маневра „изпреварване“ при ограничена видимост, без да се съобрази с характеристиката на пътя /лек възходящ наклон и при навлизане в десен завой/ и без осигуряване на необходимото безопасно разстояние между л.а. и велосипедиста.

В допълнителния отговор ответникът поддържа становището и възраженията си.

С определение № 270/08.12.23 г. производството е СПРЯНО на осн.чл.

2

229, ал. 1 , т. 5 от ГПК до приключване на ДП № 359/23г. РПУ-Тще, пр. пр. № 681/2023г. на ОПТ.

Поради влизане в сила на постановената по НОХД № 99/2024г. по описа на ОСТ присъда № 4/30.05.24 г., производството по делото е възобновено с определение № 109/05.07.24 г.

С горетираната присъда подсъдимата С. Б. Хюсеинова е призната за виновна в това, че на 30.04.2023 г., на път ІV-472, км 2+100 в общ. Търговище, при управление на лек автомобил „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № Т ...ТН, нарушила правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП- като водач на пътно превозно средство не е намалила скоростта и не е спряла, когато по пътното платно е криволичел водачът на двуколесно превозно средство С. Х. Иванов, чл. 42, ал. 2 , т. 1 от ЗДвП - като водач на ППС по време на изпреварване не осигурила достатъчно странично разстояние между управлявания от нея автомобил „Опел Зафира“ и изпреварваното от нея двуколесно превозно средство, и по непредпазливост причинила смъртта на С.

Х. Иванов, ЕГН 84110983 от с. Странско, общ. Д.град, настъпила на 08.05.2023 г. в гр. Търговище, поради което и на осн.чл. 343, ал. 1, б. „в“ (изм. ДВ бр. 67 от 04.08.23г.) във вр. с чл. 342, ал.1 НК и чл. 54 вр. с чл. 58а, ал. 1 й е наложено наказание ЛС, изтърпяването на което е отложено на осн.чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години. С.Хюсеинова е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатото обвинение да извършила горното деяние, вследствие нарушаване на правилата за движение по пътищата по чл. 5, ал. 2, т.1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

В проведеното о.с.з. страните поддържат своите становища и възражения. Претендират разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.

За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:

Претенциите за обезщетение са обосновани с обстоятелството, че на 30.04.2023г. на пътя между с.Разбойна и с.Стража, общ.Търговище, при управление на л.а. “Опел Зафира“, рег.№ Т ...ТН водачът С. Б. Хюсеинова от с.Търновца, общ.Търговище, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника е нарушила правилата за движение по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП; чл. 20, ал.1, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП; чл.25, ал.1 от ЗДвП (задължаваща водача да се убеди, че няма да създаде опасност за движението и да извърши съответната маневра (в случая изпреварване) при съобразяване с положението 3 на останалите участници); чл. 42, ал.1 и 2 от ЗДвП, с твърдения, че водачката на лекия автомобил се е движила с несъобразена скорост и е предприела изпреварване при нарушение на описаните изисквания, предизвиквайки ПТП, в резултат на което е загинал С. Х. Иванов, б.ж. на с.Странско, общ. Д.град, управлявал, велосипед “Capriolo“, за когото ищецът твърди, че е негов биологичен баща, оценявайки претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в мъка, болки и страдания от загубата на починалия, в парично изражение на 200 000 лв., невъзмездени до настоящия момент, въпреки отправената извънсъдебна претенция до ответното застрахователно дружество. В о.с.з на 12.09.24 г., по реда на чл. 145 ГПК ищецът, чрез пълномощника си, е пояснил, че макар да не е припознат приживе от С.

Иванов, двамата са изградили една близка връзка, която допълва съществуването на емоционална биологична връзка между баща и роден син, позовавайки се на ППВС № 5/69 г. твърди, че приживе починалият е осъществявал грижи, помощ, отглеждал е сина си от неговото раждане до своята смърт, по различен начин, в различни периоди от живота си са живели заедно, непостоянно и за този период първоначално само и единствено грижите са полагани от С. Иванов, а впоследствие се е развила и една взаимност в грижите, които двамата са полагали един за друг в житейски аспект.

Възраженията на ответника са за липса на предпоставките за ангажиране на имуществената му отговорност, подробно описани в отговора и допълнителния отговор (по-горе в мотивите).

След като провери и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, приетите съдебни експертизи, съдът приема следното:

Съгласно представените заверени копия от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 146/30.04.2023г. на РУ- Т-ще; протокол за оглед на местопроизшествие; албум със снимки от местопроизшествие; писмена медицинска документация относно състоянието на колоездача, лечение и пастъпилата смърт на 08.05.2023г., зачитайки постановената по делото присъда, съгласно чл. 300 от ГПК, установяващо по безспорен начин извършеното от деликвента деяние, неговата противоправност и виновността му, приетата по делото САТЕ, СМЕ и събрани гласни и посмени доказателства, се установява, че на 30.04.2023г. на пътя между с.Разбойна и 4 с.Стража, общ.Търговище, при управление на л.а. “Опел Зафира“, рег.№ Т 4091 ТН водачът С. Б. Хюсеинова, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е нарушила правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 42, ал. 2 , т. 1 от ЗДВП, не намалила скоростта, не спряла, когато по пътното платно пред нея е криволичел водачът на велосипед С. Иванов, предприемайки маневра изпреварване не осигурила достатъчно странично разстояние между управлявания от нея л.а. и вилосипедиска, като в резултат на това виновно и противоправно поведение на Хюсеинова, водачът на велосипеда е бил блъснат от л.а., в резултат на което получил тежка черепномозъчна травма със счупване на теменната кост на черепа в ляво, обширен травматичен излиз на кръв - наранявания несъвместими с живота, и въпреки незабавното му отвеждане до най-близкото мед.заведение „МБАЛТърговище“ и въпреки приложеното лечение - починал по -късно на 08.05.2023 г.

Видно от писмените доказателства и заключението на приетата САТЕ произшествието е настъпило между селата Райзбойна и Стража, общ.

Търговище, като на около 600-700 м преди мястото на удара е поставен пътен знак „В6“ с надпис 70 (т.е. максимално разрешена скорост), а над него- пътен знак „АЗ- последователни опасни завои, първият от които надясно.

Произшествието настъпва на лек ляв завой, след което следва прав участък Според САТЕ л.а. се е движел със скорост от порядъка на 48,53 км/час.

Движейки се зад колоездача, в дясната пътна лента, наближавайки го намалява скоростта и предприема маневра „изпреварване“, като навлиза в лентата за насрещно движение, пресичайки единична непрекъсната линия „М1“, непосредствено преди пътя да навлезе в десен завой. Велосипедистът, продължавайки криволичещото си движение, се оказва непосредствено пред л.а., траекториите им на движение се пресичат и настъпва удар - челен кос за л.а., в зоната на предна дясна ъглова част и заден за велосипедиста, в зоната на задно колело - лекият автомобил с предната си броня косо отдясно е ударил задната гума на велосипедиста. В резултат на удара велосипедистът е отхвърлен напред и надясно, а л.а. се установява напред и наляво (в лентата за насрещно движение) спрямо първоначалната си посока на движение.

Вследствие на произшествието са причинени телесни повреди на велосипедиста С. Иванов. Няма данни по делото някой от водачите да е предприел спасителна маневра в опит за избегне произшествието.

5

Произшествието настъпва в светлата част от денонощието, при добра видимост, сухо пътно платно. Водачът на л.а. е имал техническа възможност да предотврати ПТП, като предприеме маневра „изпреварване“ едва след като се убеди че велосипедистът е възприел присъствието му и предприеме маневра „изпреварване“ на прав участък от пътя (след десния завой) като се убеди, че няма насрещно движещи се автомобили и осигури безопасно странично разстояние с велосипедиста. Велосипедистът е имал техническа възможност да предотврати произшествието като се движи възможно найблизо до дясната граница на платното за движение. От писмените данни е видно, че водачът на л.а. отдалеч е възприел велосипедиста като опасност, при пряка видимост към велосипедиста около и не по-малко от 100 м.; не е имало внезапно навлизане на велосипедиста в опасната зона за спиране на автомобила (стр. 11 от САТЕ). Велосипедът е бил технически изправен. Не е установено наличие на алкохол или наркотични вещества в кръвта на велосипедиста.

Във връзка с твърденията на ищеца за причинени му неимуществени вреди вследствие смъртта на С. Иванов, по делото са събрани гласни доказателства - чрез разпита на св. Н.а, без родство с ищеца (фактическа съпруга на починалия, в съжителство от 2020г.); св. В. Й.а (баба на ищеца по майчина линия) и св. С.Х.а (леля на ищеца, сестра на майка му). Показанията на св. Н.а пресъздават нейни възприятия и спомени само за периода от края на 2020 г. (когато свидетелката, живееща по това време в Нидерландия, се е запознала със С., живеещ тогава в с. Стража, по интернет) до датата на смъртта му. От показанията на тази свидетелка се установява, че като семейство двамата с починалия са живеели в с. Стража, в дома на бащата на починалия, запознала се с ищеца (за когото С. й казал, че е негов син още при запознаването им по интернет) през 2020г., когато ищецът се завърнал от Холандия. Л. „повечето време не ходеше в Холандия“, живеел с тях, през повечето време бил безработен и баща му се грижел за него. Живеел на втория етаж на къщата им с дядо си (бащата на С.). По споделено от починалия свидетелката знаела, че Л. се е родил в Търговище, като по това време С. живеел в Д.град, след което с майката на С. се събирали, оставяли, „имали са някакви отношения, но той никога не е късал връзката с детето си“, С. бил споделил със св. Н.а, че бабата по майчина линия (св. В.Й.а) винаги му позволявала да вижда Л., ходел в дома й в с. В.Левски (общ. Търговище), 6 носил на детето подаръци, когато имал възможност го вземал при себе си в с.