Решение № 44 от 07.03.2016, Районен съд - Тетевен

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ град ТЕТЕВЕН

07.03.2016 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД -трети състав в съдебно заседание на пети февруари През две хиляди и шестнадесета година , в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ИСКРА МАКСИМОВА

При секретаря В. М. , като разгледа докладваното Гр. дело № 614 по описа за 2015 година със страни :

1/ Ищец : П.Д.П. ЕГН ********** ***

2/

Ответници : П.Й.Х. ЕГН ********** ***

В. В.В.

ЕГН ********** ***

И за да се произнесе , взе пред вид следното :

Предявен е иск на правно основание чл.33 ал.2 от ЗС.

В исковата молба се излага от ищеца ,че с първата ответница са съсобственици по силата на прекратена с развод семейна имуществена общност на недвижим имот , находящ се в село Р…. , община Тетевен, област Ловеч. На 07.08.2014 година с нот.акт № 37 том ІІ ,дело № 140/2014 година първата ответница е прехвърлила на втория ответник “в изпълнение на дълг” своята ½ ид.част от имота. Не са изпълнени изискванията на чл.33 ал.1 от ЗС при тази сделка ,като нито е канен , нито е уведомяван ,нито изобщо ответницата е декларирала пред нотариуса изпълнението на условията по чл.33 , а ако е декларирала ,то декларацията е напълно невярна. Това поражда за него потестативното право да иска постановяване на изкупуване на основание чл.33 ал.2 от ЗС на този недвижим имот. От друга страна счита ,че уговорката за насрещната престация в нот.акт е в негова вреда , привидна е , като е завишена привидно , а в едната си част е и нищожна. Действителната уговорка е много по-ниска и е равна на данъчната оценка. Няма дълг на П.Х. към В.В. в посочения в споразумението ,сключено на 31.07.2014 година , размер.Уговорката в споразумението за лихви и неустойки ,формираща крайната сума в него от

791 457.82 лева е привидна ,сключена без представителна власт и следователно нищожна.При това положение е налице привидна уговорка в негова вреда ,която не следва да се прилага при определяне на задължението му по чл.33 ал.2 ,във връзка с ал.3 от ЗС , а моли да се приложи действителната уговорка ,която е посочена по-горе. Симулиран е и процесът , въз основа на който е сключено споразумението.Моли да бъдат призовани на съд и бъде постановено решение , с което бъде постановено изкупуването от него на основание чл.33 ал.2 от ЗС на ½ ид.част от процесния недвижим имот при следните условия-за сумата в размер на 2356.90 лева , като му бъдат присъдени разноските по делото.

В срока по чл.131 от ГПК от ответницата П.Й.Х. е постъпил писмен отговор на исковата молба , в който оспорва изцяло ,както по основание , така и по размер исковата претенция ,като счита същото за неоснователна и недоказана,поради което моли искът да бъде отхвърлен изцяло , като й бъдат присъдени разноските по делото. В настоящия случай чл.33 от ЗС не е приложим и ищецът няма право на изкупуване ,тъй като собствеността й върху ½ ид.част от процесния имот е прехвърлена на втория ответник не срещу заплащане на цена по сделка за покупко-продажба , а е прехвърлена “ в изпълнение на задължение” ,което не е сделка ,която може да се приравни с покупко-продажба. Разпоредбите на чл.33 от ЗС имат ограничителен характер ,защото стесняват кръга само до купувачите по сделки за покупко-продажба на част от съсобствен имот. Сделката не е покупко-продажба , а е следствие от Споразумение от 31.07.2014 година и представлява прехвърляне на собственост в изпълнение на поети с това споразумение задължения с оглед личността на кредитора.

Освен тази сделка са направени още две такива.В изпълнение на задължението си по т.3 от Споразумението от 31.07.2014 година е прехвърлила собствеността на недвижим имоти ,посредством три сделки с нот.актове за прехвърляне на недвижими имоти в изпълнение на задължение. Това не са сделки по покупко-продажба , а прехвърляне на собственост в изпълнение на дълг и чл.33 от ЗС не е приложим. Нито е канила , нито е уведомявала съсобственика П. за сделката ,защото тя не е продавала имотите си. Не е получавала пари срещу тях.Няма никакво основание да се дава възможност на ищеца да изкупи процесния имот на данъчна оценка. Относно наведените твърдения за нищожност на основанието /наличието на дълг/ и престацията по нот.акт №27/2014 година ,то подобна нищожност би повлякла нищожност на цялата сделка , а по нищожна сделка не може да се постанови изкупване. Не са в хипотезата на привидна уговорка за признат дълг за обезщетение на вреди в размер на 791 457.82 лева и няма основание да се приеме ,че действителната уговорка е за продажба на стойност данъчните оценки на имотите , тъй като не е получавала никакви парична престация. Искът е заведен след изтичане на преклузивния срок по чл.33 ал.2 от ЗС и само на това основание ще следва да бъде отхвърлен. Споразумението е подписано лично от нея и В.В. ,същото е валидно и няма никаква връзка с ищеца.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба и от ответника В.В.В.

,в който оспорва изцяло иска по основание и размер. Първата ответница не е предлагала имотите по извършените сделки за продажба ,нито на него , нито на ищеца , който е съсобственик , тъй като същата никога не ги е продавала.Чл.33 от ЗС касае строго и ограничено сделки за покупко- продажба и не се прилага в никаква други случаи. Имотът ,който е предмет на настоящия процес , е само част от всички недвижими имоти/ идеални части от тях/ , които Х. му е прехвърлила за обезщетение на вредите в размер на 791 457.82 лева ,които е претърпял вследствие на това ,че същата се е легитимирала като пълномощник на фирма “Алумин Предо” ЕООД ,която през 2008 година е била собственост на вече бившия й съпруг и ищец по настоящето дело , и от името на фирмата е сключила Договор за заем от 01.07.2008 година , съгласно който той е предоставил сума в размер на 330 000 лева. Размерът на загубите му постоянно е нараствал.Така с Х. са постигнали извънсъдебно

Споразумение от 31.07.2014 година

,по силата на което тя се е съгласила да му прехвърли собствеността на всички притежавани от нея идеални части от недвижими имоти , като запази пожизнено право на ползване на апартамента , в който живее. Той от своя страна е заявил ,че занапред няма да има никакви претенции към нея за суми , представляващи обезщетение и е оттеглил иска си. Исковата молба е подадена много след изтичане на преклузивния срок по чл.33 ал.2 от ЗС. Той не е купувал нито процесния ,нито имотите по другите нот.актове за цена равняваща се на данъчната оценка.

Страните ,чрез пълномощниците си , доразвиват съображенията си в представените в указания от съд срок писмени бележки по делото.

От ответната страна се възразява с писмените отговори на исковата молба ,че предявеният иск на правно основание чл. 33 ал.2 от ЗС е погасен по давност , тъй като не е предявен в преклузивния двумесечен срок от продажбата.

Нот.акт за прехвърляне на недвижим имот , в изпълнение на задължение № 137 том І ,рег.№ 1673 , дело № 140/2014 година е изповядан на 07.08.2014 година.

Искът по чл.33 ал.2 от ЗС е предявен на 29.04.2015 година.

Съгласно утвърдената съдебна практика на ВКС двумесечният срок за предевяване на иска по чл. 33 ал.2 от ЗС започва да тече от датата на продажбата ,при наличие на отправена покана за изкупуване , или от датата на узнаване на продажбата ,в случай ,че покана не е била отправена / Решение № 808 от 14.01.2011 година на НКС по гр. дело № 1185/2009 година на І г.о. ,ГК , постановено по реда на чл.290 от ГПК , Решение № 383/26.10.2010 година на ВКС по гр. дело № 532/2010 година на ІІ г.о. ГК , Решение № 209 от 19.07.2010 година на ВКС по гр. дело № 750/2010 година на І г.о. ГК , постановено по реда на чл.290 от ГПК / В конкретния случай е безспорно обстоятелството ,че съсобственикът-ищец по делото ,не е бил поканен да изкупи имота , т.е. срокът за предевяване на конститутивния иск по чл.33 ал.2 от ЗС за него тече от датата на узнаване на договора за продажба.

В тежест на ищеца е да докаже обстоятелството ,че искът е предявен в срока по чл.33 ал.2 от ЗС / Решение № 423/27.05.2009 година на ВКС по гр. дело №1180/2008 година , ІІІ г.о., ГК/ По делото е представено от ищеца Заявление до Служба по вписванията-град Тетевен за издаване на препис от нот.акт от 23.04.2015 година.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Т… Й.-майка на ищеца се установява: Синът й и бившата й снаха П. *** , град Б….и село Р….

През месец март 2015 година е разбрала от сина си ,че тя е прехвърлила своята

½ ид.част от имота в град Б….. Това обстоятелство синът й разбрал при извършване от него справка в съда в град Б….. Впоследствие са се усъмнили

,че може да са прехвърлени и другите имоти.Някъде в средата на месец април са разбрали и за другите имоти. Синът й е дошъл в град Тетевен и се е указало ,че е прехвърлена и идеална част от имота в Р…..Определено на 04.03.2015 година е разбрала от сина си за прехвърлителната сделка.

Съдът намира , че с оглед на ангажираните от ищеца доказателства , се установява по делото ,че искът по чл.33 ал.2 от ЗС е предявен в двумесечен срок от узнаване за договора за продажба.

От ответната страна са представени множество писмени доказателства , но със същите не се установява ,че ищецът е узнал за договора за продажба на имота в село Р…. преди месец март 2015 година.Представените писмени доказателства касаят извършени справки в Служба по вписвания-град Ботевград и протоколи от съдебни заседания в Районен съд-град Ботевград.

И след като направеното възражение за погасяване по давност на предявения иск по чл.33 ал.2 от ЗС е неоснователно , то и съдът следва да реши спора по неговото същество.

От приложеното към делото влязло в законна Решение от 08.08.2012 година ,постановено по гр.дело №11 074/2012 година по описа на Районен съд-град София е видно ,че е прекратен брака между ищеца и първата ответница , сключен на

08.05.1994 година в град Ботевград ,чрез развод по взаимно съгласие и на основание чл.50 от СК.

От приложения по делото нота.кт за прехвърляне на недвижим имот , в изпълнение на задължение № 37 том І- ,рег.№ 1673 , дело № 140/2014 година на нотариус Ивайло Иванов-рег.№305 на Нотариалната камара е видно ,че на 07.08.2014 година П.Й.Х. в изпълнение на задължението си по т.3 от Споразумение

,сключено на 31.07.2014 година за извънсъдебно уреждане на отношения , впредвид искова молба вх.№92871/29.07.2014 година на СГС ,подадена от В.В.В. срещу П.Й.Х. , по която молба е образувано гр. дело № 11433/2014 година , ГО , І-14 състав на СГС прехвърля на В. В.В. собствената си ½ ид.част от недвижим имот , находящ се в село Р…., община Тетевен, област Ловеч.

От приложения към делото нот.акт за покупко-продажба № 188 том І ,рег.№1270 ,дело № 158/2006 година на нотариус Румяна Вутева , рег.№ 392 на Нотариалната камара е видно ,че този имот е придобит по време на брака между ищеца и първата ответница.

От приложения към делото нот.акт за прехвърляне на недвижими имоти в изпълнение на задължение № 35 том І ,рег.№ 1704 ,дело №32/2014 година е видно ,че на 07.08.2014 година П.Й.Х. в изпълнение на задължението си по т.3 от Споразумение

,сключено на 31.07.2014 година е прехвърлила на В.В.В. собствената си ½ ид.част от недвижими имоти , находящи се в град Б…..

От приложения към делото нот.акт за прехвърляне на недвижими имоти в изпълнение на задължение № 91 том І ,рег.№ 5748 ,дело № 60 от 2014 година на 01.08.2014 година П.Й.Х. в изпълнение на задължението си по т.3 от Споразумение ,сключено на 31.07.2014 година е прехвърлила на В.В.В. собствената си ½ ид.част от недвижими имоти , находящи се в град С…..

От приложеното към делото Споразумение от

31.07.2014 година , сключено между П.Й.Х. и В.В.В. се установява :

Т.1

Страните по това споразумение са взели пред вид ,че по искова молба вх.№ 92871/29.07.2014 година от В.В.В. е образувано гр. дело № 11433/2014 година

, ГО , І-14 състав на СГС.По делото В. В.В. е предявен иск срещу ответник П.Й.Х. за сумата от 791 457.82 лев.Предевеният иск е на правно основание чл. 42 ал.1 от ЗЗД , а именно да се осъди П.Й.Х. да заплати обезщетение на В.

В.В. до предявения размер , за това че П.Й.Х. е сключила договор за заем от 01.07.2008 година , действайки като представител на АЛУМИН ПРЕДО ЕООД ЕИК ********** без да има представителна валст.последното е установено с решение от 30.06.2014 година по ВАД № 541/2012 година на АС при БТПП.