Определение № 713 от 21.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 713 гр. София, 21.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20238002900140 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ви-Веста холдинг“ ЕАД, гр.

София срещу решение № 505 от 13.07.2022 г., поправено с решение № 778 от 6.12.2022 г., по в. т. д. № 195/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е потвърдено решение № 261484 от 09.11.2021 г. по т. д. № 1088/2020 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-10 състав, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу „Застрахователна компания „Надежда““ АД, гр. София: 1. иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване, че „Застрахователна компания „Надежда““ АД, гр. София дължи на „Ви-Веста холдинг“ ЕАД сумата от 300 000 лв. - главница по запис на заповед от 01.06.2017 г., ведно със законната лихва за периода от 07.06.2019 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 6000 лева държавна такса, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28.06.2019 г. въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 32741/2019 г. по описа на СРС, 151 състав, и 2. евентуален иск по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 99 вр. чл. 240 ЗЗД за заплащане на сумата от 300 000 лева - главница по договор от 04.04.2017 г., ведно със законната лихва за периода от 15.06.2020 г. до окончателното й изплащане.

1

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди, че въззивният съд не е изложил собствени мотиви за неоснователност на предявените искове. Излага доводи, че в противоречие с процесуалните правила въззивната инстанция не се е произнесла относно съществуването на спорното материално право по главния и по евентуалния иск след самостоятелна преценка на твърденията на страните, оплакванията във въззивната жалба и доказателствата по делото. Счита за противоречащ на разпоредбата на чл. 468, ал. 1 ТЗ извода на съда, че ищецът не може да черпи права от представените запис на заповед от 1.06.2017 г. и джиро от 5.03.2019 г., тъй като в процесния случая джирото е оформено като алонж, без върху самата ценната книга да има други отбелязвания, и не е трайно прикрепено към менителничния ефект, така че да няма съмнение, че касае именно този ефект. Касационният жалбоподател поддържа, че дори и да се приеме за правилно заключението на състава на САС за недействителност на джирото, в случая правата по ценната книга са валидно прехвърлени с договора за цесия, сключен на 5.03.2019 г. между „Перла“ АД и цесионера „Ви-Веста холдинг“ ЕАД. В касационната жалба са изложени и доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано процесният запис на заповед да е издаден на 1.06.2017 г., както и споразумението за прекратяване на сключения между страните договор за заем, от което ищецът извежда спорното материално право по евентуалния осъдителен иск, да е подписано на посочената в него дата – 1.06.2017 г. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: „1. Трябва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да изложи самостоятелни мотиви?; 2. Трябва ли въззивният съд в мотивите си да обсъди и да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение?; 3. Подлежи ли на прекратяване по взаимно съгласие на страните договор за заем - подчинен срочен дълг, ако е отпаднала целта, за която е предоставен заемът? В този случай за прекратяване на договор за заем - подчинен дълг необходимо ли е, 2 освен съгласие на страните, и съгласие на надзорния орган/КФН/?; 4. Може ли да се приеме, че договорът за подчинен срочен дълг, който е предоставен с цел подобряване платежоспособността на застрахователя (като част от краткосрочен план по чл. 215, ал. 2 от Кодекса за застраховането за възстановяване на допустимите основни собствени средства за покритие на минималното капиталово изискване (МКИ)), е предоставен под отлагателно условие - включване в собствените средства на застрахователя по смисъла на чл. 164 и сл. от Кодекса за застраховането ?; 5. Какви са правните последици за договора за заем - подчинен дълг при неодобряване от административния орган на включването на заема като част от собствените средства на застрахователя? Важат ли в този случай уговорките в договора относно условията за прекратяването му?; 6. С оглед спазване изискването за форма, действително ли е джиро на запис на заповед, извършено не на гърба на записа на заповед, а на отделен лист/алонж/, прикрепен към него?; 7. Има ли законово изискване алонжът да бъде прикрепен по начин, който да не позволява отделянето му от записа на заповед (менителничния ефект), или е достатъчно да е прикрепен, макар и не по неотделим начин, ако в алонжа е надлежно индивидуализиран записът на заповед, чието продължение се явява алонжът?; 8. Когато законът не изисква достоверна дата, при оспорване датата на частен документ кой носи тежестта за доказване на нейната истинност - оспорващата страна или страната, която се ползва от документа?;

9. Какъв е стандартът за доказване на датата на частен документ, когато датата няма обвързваща доказателствена сила и следва да бъде доказана с други доказателства?; 10. Допустимо ли е датата на частен документ да се установява със свидетелски показания, включително с показания на заинтересовани свидетели по смисъла на чл. 172 ГПК?; 11. При обсъждане на свидетелски показания, при наличие на данни за заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК, длъжен ли е съдът да изложи аргументи защо приема, че свидетелите са заинтересовани, в полза на коя страна е тази заинтересованост и в каква насока тяхната заинтересованост е възможно да е повлияла на показанията им, както и да обсъди свидетелските показания ведно с останалия доказателствен материал?; 12. Допустимо ли е прехвърляне правата по запис на заповед, издаден като обезпечение по каузално правоотношение, да се извърши с договор за цесия, в който е уговорено, че вземането се прехвърля ведно с всички обезпечения?; 13. Следва ли въззивният съд да съобрази 3 новонастъпил в хода на съдебното дирене пред въззивната инстанция факт във връзка с изтичане на срок от значение за изискуемостта на вземане по договор за заем - подчинен дълг?; 14. При изтекъл гратисен период за връщане на предоставен заем - подчинен срочен дълг, при условие че заемът не е включен в собствените средства на застрахователя по смисъла на чл. 164 и сл. от Кодекса за застраховането, необходимо ли е съгласие от надзорния орган (Комисията за финансов надзор), за да настъпи изискуемостта на вземането за връщане на заема?; 15. В случай че заемът - подчинен срочен дълг не е одобрен от надзорния орган (Комисията за финансов надзор) като част от собствените средства на застрахователя, налице ли е несбъдване на отлагателно условие по чл. 25 ЗЗД, при което договорът се прекратява без да е необходимо решение на застрахователя и съгласие на надзорния орган?; 16.

За да настъпи прехвърлителното действие на договора за цесия спрямо цедирания длъжник, необходимо ли е съобщаването за цесията да се извърши преди завеждане на иска или е допустимо нотификацията да се извърши и след предявяване на иска, като съдът зачете настъпилия в хода на съдебното дирене факт съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК?; 17. Когато с исковата молба или допълнителната искова молба е заявено оспорване на индивидуален административен акт по реда на косвения /инцидентен/ контрол за законосъобразност по чл. 17, ал. 2 ГПК, длъжен ли е първоинстанционният съд, както и въззивният съд при въззивно обжалване да се произнесе по валидността и законосъобразността на оспорения административен акт? Ако е длъжен, но не се е произнесъл, какъв е порокът на обжалваното съдебно решение и как следва да бъде отстранен?“ Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава: по въпросите по т. 1 и 2 – на решения на ВКС по гр. д. № 1609/2014 г., ІV г. о., гр. д. № 3003/2013 г., ІV г. о., т. д. № 78/2012 г., II т. о., т. д. № 866/2012 г., I т. о., т. д. № 377/2011 г., II т. о, гр. д. № 1019/2009 г., III г. о.; по въпросите по т.

3 – 5 – на решение по гр. д. № 5105/2014 г. на ВКС, IV г. о.; по въпросите по т.

6 и 7 – на решение по т. д. № 946/2009 г. на ВКС, II т. о.; по въпросите по т. 8 – 11 – на решения на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., ІV г. о., т. д. № 950/2019 г. , I I т. о.; по въпросите по т. 12 и 16 – на решения на ВКС по т. д. № 1008/2011 г., I I т. о., гр. д. № 666/2015 г., ІV г. о., гр. д. № 5788/2015 г. на ВКС, ІІI гр. о. Въпросите по т. 6, 7, 13, 14, 15 и 17 касаторът поставя по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че същите са от значение за точното 4 прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответникът „Застрахователна компания „Надежда““ АД чрез квестора Розалина Стоянова – Градинарова е депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на предпоставките за достъп до касация, съответно – за неоснователност на жалбата.

Трето лице помагач на страната на ответника „Перла“ АД /л./ не е депозирало отговор на жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

В обжалваното въззивно решение, след като е възпроизвел фактически констатации и правни изводи на първоинстанционния съд, решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че обжалваното решение на Софийски градски съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

По повод въззивните доводи на „Ви-Веста холдинг“ ЕАД, свързани с главния иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, решаващият състав е изложил съображения, че във вида, в който са представени по делото, записът на заповед и джирото, оформено като алонж, не легитимират ищеца като носител на претендираното вземане. Посочил е, че според правилото на чл.

468, ал. 1 ТЗ джирото трябва да бъде написано върху менителницата или върху прикрепен към нея лист (алонж) и трябва да се подпише от джиранта.

Извършил е преценка, че доколкото в представения запис на заповед липсват каквито и да било отбелязвания на предходни джира няма основание за издаването на алонжа на отделен лист. Въззивният съд е подчертал, че на гърба на листа, на който е написан записът на заповед, няма отбелязвания, поради което не е съществувала пречка джирото да бъде отразено там ръкописно или на печатащо устройство. Освен това, в решението е посочено, че за да е валидно джирото алонжът следва да е трайно прикрепен към менителничния ефект- така че да не е налице съмнение, че джирото касае именно този ефект. Изразил е становище, че правилото за джиросване върху самата ценна книга е продиктувано от съображения за максимална сигурност 5 относно хронологията на джирата и относно титуляря на правата по нея. По тези съображения съдът е счел, че джиросването на 5.03.2019 г. на процесния запис на заповед върху алонж е недействително, не легитимира ищеца като носител на правата по ценната книга и предявеният иск по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК подлежи на отхвърляне.

Съставът на въззивния съд е приел, че предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск на ищеца също подлежи на отхвърляне.

Посочил е, че ищецът е придобил вземането съгласно договор за цесия от 05.03.2019 г., с който от страна на третото лице помагач са му прехвърлени правата по договор за паричен заем от 04.04.2017г. Изложил е съображения, че в договора за заем третото лице помагач и ответника застрахователно дружество са договорили гратисен период от пет години, считано от датата на сключване на договора, както и като условия за връщане на сумата след петата година до десетата година - решение на застрахователното дружество и съгласие от надзорния орган – КФН. Тъй като в случая не е налице решение на застрахователното дружество за връщане на сумата и съгласие от страна на надзорния орган, съдът е приел, че падежът на задължението по договора за заем от 04.04.2017 г. не е настъпил.