Решение № 6 от 18.01.2024, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Нова Загора, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Административно наказателно дело № 20232220200575 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на К. П. Б. от *********, чрез адв. М., против НП № 8164 от 09.05.2023 г. издадено Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2500 лева, за нарушение на чл. 26, ал. 2 т. 1 б. „а“ от ЗП.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП, поради съществени процесуални нарушения при неговото издаване.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. М., която поддържа жалбата. Счита, че не е установено мястото на извършване на нарушението, което представлява съществено процесуално нарушение и води до отмяна на обжалваното НП.

Алтернативно моли да се измени размера на определената глоба в законоустановения минимум.

Ответникът – Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрк. Т., оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и представя писмена защита.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 06.04.2023 г. в 11.42 часа, на път II-66, км. 14, в посока гр. Сливен - гр. Нова Загора, К. П. Б. е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси с две управляеми оси марка Мерцедес с peг. № ****. При направената проверка е установено, че водачът извършва превоз на фракция, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1-2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

1

При направеното измерване с техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200011 и ролетка № 1301/18/ (5 м), е констатирано, че измерено разстояние между осите 1.40 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 27.650 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „В“ от Наредбата, като превишаването е с 8.650 т.

Според проверяващите измерените параметри на превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, поради който са издали АУАН № 009404 от 06.04.2023 г. за нарушение на 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 7, ал.1, т. 5, б.“в“, чл. 8, ал. 1 и ал. 2, и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Въз основа на АУАН било издадено и процесното НП № 8164 от 09.05.2023 г.

Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелите М. и И., относящи се до извършване на проверката тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства.

Показанията на свидетелите са достатъчно информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от състава на нарушението. Съдът кредитира и показанията на св. И..

По делото са приети и Заявление за проверка от Български институт по метрология № 000029-34253/20.06.2022 г. за извършване на периодична проверка на везна тип PW-10 №1383(л. 30 по дело 298/2023), Протокол за проведено обучение на Т. М. за работа с мобилни везни. (л.40 по дело 298/2023), Заповеди за компетентност (л-17-20 по 298/2023), шест броя снимки с координати на мястото, което е описано като място на нарушението ( л.

40-46 по дело 1238/2023).

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, и сроковете за това.

Съдът намира, че при съставяне на процесния АУАН и издаване на НП не са нарушение разпоредбите на чл. 42, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които изискват да бъде извършено точно, ясно и прецизно описание на твърдяното нарушение в двата процесуални документа (АУАН и НП), като се посочи мястото на нарушението, поради което доводите на жалбоподателя в обратната посока са неоснователни.

Мястото е описано точно и ясно като път II-66, км. 14, в посока гр. Сливен - гр. Нова Загора. Следва да се отчетат колебливите показания на актосъставителя, който не може по безспорен начин да уточни мястото дали е на 14 или 24 км, тъй като е използвал GPS координати.

2

Мястото на извършване на деянието е съществен негов елемент от обективна страна, обуславящ пространствените рамки на обвинението. Същият пряко кореспондира, както с факта на извършеното нарушение, така и с компетентността на органите по неговото установяване, санкциониране и упражняване на последващ контрол за законосъобразност върху така извършената санкционна дейност. Видно от приложената по делото Заповед № РД-11-247 от 31.03.2022 г. на председателя на УС на АПИ главен инспектор Т. М. може да извършва проверки и издава АУАН, като компетентността му е за цялата страна по републиканската пътна мрежа (л.17 по дело 298/2023). Нарушението е извършено на републикански път II-66, в посока гр. Сливен - гр. Нова Загора и дори да се приеме, че е налице неяснота относно мястото, а именно дали е 14 или 24 км, това процесуално нарушение не би се явило съществено, тъй като компетентността на наказващите органи е за цялата страна. Мястото е определено и от приложеното по делото снимки на GPS координати, от които се установява мястото, което не се различава от посоченото в АУАН и НП.

На следващо място, към момента, когато е приет ЗАНН (обн. ДВ бр. 92 от 28.11.1969 г.) нивото на развитие на науката и техниката е било такова, че законодателят не е могъл да предвиди напредъка на информационните технологии в днешния им вид и определяне на място чрез използване на GPS система. Обстоятелство, което обаче не компрометира духа на същия закон, който следва да бъде прилаган съответно на настъпилите в обществото промени. Буквата на закона изисква да бъде посочено "място на извършване на нарушението" - чл. 57, т. 5 от ЗАНН. Целта на ЗАНН, чрез императивно изискуемите реквизити, предвидени в чл. 57, вклч. т. 5 от ЗАНН е насочен към това чрез пълно, точно и ясно описание на нарушението да бъде осигурена възможност на привлеченото към отговорност лице да реализира правото си на защита, като разбере в какво е обвинен и в тази връзка да има възможност да сочи и представя доказателства. Тези изисквания на ЗАНН в настоящия случай са изпълнени.

Несъмнено мястото на извършване на нарушението е част от обстоятелствата, при които е извършено, т.е. описание на нарушението (чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН), защото е определящо в много аспекти, вклч. подсъдност, доказване и др.

Видно от съдържанието на санкционната разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без специално разрешение.

Казано с други думи, ползване на пътища без специално разрешително от тежки пътни превозни средства се забранява и генериране на точния километър от специална GPS система, не е съществено процесуално нарушение, доколкото нарушителят е спрян на път от републиканската пътна мрежа без нужното разрешително.

В този ред на мисли следва да се отбележи, че формално погледнато дори да се приеме, че при описание на мястото на извършване на нарушението е налице процесуално нарушение, то не е съществено. Отменително основание обаче, е не всяко нарушение на процесуални правила или изискванията за форма на АУАН и/или НП, а само такова, ограничаващо правото на защита на нарушителя. Аргумент за това се извлича от разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

Безспорно елемент от правото на защита е възможността нарушителят да разбере за какво е привлечен да оТ.ря, като в тази връзка значими са и реквизитите на АУАН и НП съответно по чл. 42, т. 3 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В конкретния случай, въпреки предполагаемо неточното посочване на мястото на извършване на претендираното нарушение, в процесните АУАН и наказателно постановление същото е в достатъчна степен индивидуализирано чрез посочване на останалите признаци от неговия състав по начин, че да няма съмнение какъв е той. В този смисъл в АУАН и НП се съдържат в достатъчна степен описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено, за да е 3 налице спазване на разпоредбите на чл. 42, т. 3 и т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Ето защо не може да се приеме, че правото на защита на наказаното лице е нарушено, като на последния явно е било известно точно на кое място е бил спрян без разрешително, както и фактическите основания за ангажиране на отговорността му, особено при положение, че извършената на място проверка е извършена в негово присъствие. От този момент той безспорно е знаел в какво точно се изразява нарушението му и срещу какво да се защити. (В този смисъл РЕШЕНИЕ № ОТ 14.07.2017 Г. ПО А. Н. Д. № 10156/2017 Г.

НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВЕЛИКО ТЪРНОВО; РЕШЕНИЕ № 667 ОТ 07.08.2023 Г.

ПО А. Н. Д. № 560/2023 Г. НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО ; РЕШЕНИЕ № 23

ОТ 22.03.2023 Г. ПО А. Н. Д. № 2/2023 Г. НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ).

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно предоставените доказателства, приложени по делото. Според Заповед № РД-11-247 от 31.03.2022 г. на председателя на УС на АПИ главен инспектор Т. М. може да извършва проверки и издава АУАН, като компетентността му е за цялата страна по републиканската пътна мрежа (л.17 по дело 298/2023). Със Заповед № ИА-11-246/31.03.2022 г. на председателя на УС на АПИ Виолета Богданска - Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ е определена за компетентно лице да издава наказателни постановления (л.18-19 по дело 298/2023). Измерването е извършено от калибрирани уреди, видно то Заявление за проверка от Български институт по метрология № 000029-34253/20.06.2022 г. за извършване на периодична проверка на везна тип PW-10 №1383(л. 30 по дело 298/2023) и от лице, което е компетентно да извършва измерването, според протокол за проведено обучение на Т. М. за работа с мобилни везни. (л.40 по дело 298/2023).

По отношение на приложението на материалния закон:

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. В Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства са определени допустимите размери, маса и натоварване на ос на различните категории пътни превозни средства и техните ремаркета, които не представляват опасност за участниците в движението. За да е съставомерно нарушението на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, е необходимо ППС да е "извънгабаритно" по смисъла на чл. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. или "тежко" по смисъла на чл. 3 от същата наредба. За целта, трябва да се установят поне един от размерите на ППС или състав от ППС със или без товар, който да е по-голям от стойностите по чл. 5 от Наредбата, както и стойностите на допустимата му максимална маса, която трябва да е по-голяма от тези, регламентирани в нормата на чл. 6, или да се установи натоварването на осите, което трябва да е по-голямо от стойностите, регламентирани в нормата на чл. 7 от същата наредба. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, "извънгабаритни ППС" се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3.