Решение № 188 от 03.12.2025, Районен съд - Оряхово
- Съд
- Районен съд - Оряхово
- Дело
- Гражданско дело 561/2025
- Вид
- Решение № 188
- Подписан
- 03.12.2025
- В сила
- 05.07.2026
- Състав
- Веселина Любенова Павлова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, буква "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, предл. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 188 гр. Оряхово, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: В.Л.П. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20251460100561 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Г. Г. Х., ЕГН ********** от с. Липница, общ. Мизия, ул. „Райко Даскалов“ № 3, действаща чрез адв. М. М. от САК против "Юробанк България" АД, ЕИК 000694749, "Кардиф - Общо Застраховане" АД, чрез "Кардиф - Общо Застраховане, клон България, КЧТ, ЕИК 175190073 и "Кардиф Животозастраховане" АД, чрез "Кардиф Животозастраховане, клон България" КЧТ, ЕИК 175190059, с искане за прогласяване нищожността на Договор за потребителски паричен кредит PLUS- 18875461 от 12.10.2021 г., сключен между Г. Г. Х. и "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.", клон България, чийто правоприемник е "Юробанк България" АД, както и прогласяване нищожността на договори за застраховка, за които е издаден Сертификат № PLUS - 18875461 от 12.10.2021 год. за застраховка "Защита на плащанията" и застрахователно съглашение, за което е издаден Сертификат № CARD - 18875461 от 12.10.2021 год. за застраховка защита на плащанията по кредитни карти, сключени между Г. Г. Х. и "Кардиф - Общо Застраховане" АД, чрез "Кардиф - Общо Застраховане, клон България, КЧТ и "Кардиф Животозастраховане" АД, чрез "Кардиф Животозастраховане, клон България" КЧТ. Претендират се и разноски в производството.
Предявени са три обективно и субективно съединени установителни искове - първият с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр с чл. 26, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1, на чл. 11, ал. 1, 7 – 12 и т. 20, вкл. ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, а другите два иска – с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр с чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД.
От името на ищцата се твърди, че между нея и "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.", клон България е сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS- 18875461 от 12.10.2021 г. за сумата от 5500 лв., със задължение да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения договор – за срок от 60 месеца, при лихвен процент от 11,95 % и ГПР 13,63 %, с обща 1 стойност на плащанията 9297 лв., при ежемесечни погасителни вноски в размер на 154,95 лв. Сочи се, че ищцата дължи и застрахователна премия в размер на 1956,60 лв. по чл. 2 от договора, която се плаща разсрочено, с всяка погасителна вноска по кредита. Освен това дължи и такса ангажимент в размер на 140 лв., която се заплаща при усвояване на кредита, чрез удържане на сумата от общия размер на кредита.
Твърди се недействителност на сключения договор за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради противоречието му с нормите на чл. 10, ал. 1, на чл. 11, ал. 1, 7 – 12 и т. 20, вкл. ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, като са изложени доводи за неправилно и неясно посочване на ГПР по кредита, както и липса на информация за дължимата лихва по всяка погасителна вноска и използването на дребен шрифт – по-малък от 12. Сочи се наличие на неяснота относно това какви разходи за включени в ГПР, тъй като в същите е следвало да бъдат включени и застрахователните премии, които са разход, свързан с кредита за обезпечаване вземанията на банката и се явява условие за сключването му. Твърди се, че това е довело до неправилно посочен ГПР по кредита, който се явява в противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и води до недействителност на целия договор за кредит съгласно чл. 22, вр. с чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК.
Сочи се още, че предвид недействителността на договора за кредит, застрахователните полици са сключени при липса на основание и също са нищожни. Основанието за сключването им е обезпечаване на вземанията по договора за кредит, а не се е сбъднало и отлагателното условие за действие на Сертификат № CARD - 18875461 от 12.10.2021 год. за застраховка защита на плащанията по кредитни карти, тъй като такава карта не е издавана на ищцата кредитополучател.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от "Юробанк България" АД, ЕИК 000694749, действащо чрез юрисконсулт И. Б., с който исковете се оспорват като неоснователни. Признава се фактът, че с ищцата е сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS- 18875461 от 12.10.2021 г. за сумата от 5500 лв., със съответните уговорени в него параметри и условия.
Твърди се, че не са нарушени посочените от ищцата разпоредби на ЗПК, като размерът на шрифта е именно 12, а дори да е нарушено това изискване на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, то не води до недействителност на договора за кредит, предвид това, че разпоредбата противоречи на правото на ЕС и Директива 20008/488/ ЕО. Относно договорите за сключени застраховки се твърди, че са отделни правоотношения и за тях не важи изискването на използване на шрифт 12, а разпоредбите на Кодекса на застраховането.
Сочи се още, че в ГПР не е включена застрахователната премия по застраховка „защита на плащанията“, тъй като същата не влиза в общия разход по кредита, услугата не е задължителна за сключването на договора за кредит, а представлява избор на потребителя. Също така не е отпускан кредит за покупка на застраховката, а заплащането й заедно с месечните погасителни вноски е направено за удобство на клиента. "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.", клон България като застрахователен посредник има задължение да опосредява превода по застрахователната премия към застрахователя, на който са превеждани съответните вноски по застраховката. Сключването на застраховка не е задължително условие за сключване на договора за кредит и няма санкция за кредитополучателя, ако избере да заяви незастрахован 2 кредит, като ищцата по всяко време е имала правото да прекрати едностранно договора за застраховка и да получи неползваната част от премията. Освен това преди задължаването й по тези правоотношения, е била информирана предварително за всички условия, параметри, такси и дължими суми чрез предоставения й СЕФ, в който е отразено, че за получаването на кредита не се изисква сключване на договор за застраховка или друга допълнителна услуга.
При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявения срещу първия ответник иск като неоснователен, като се претендират и разноски по делото и е заявено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар за защита на ищцата.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от "Кардиф - Общо Застраховане" АД, чрез "Кардиф - Общо Застраховане, клон България, КЧТ, ЕИК 175190073 и "Кардиф Животозастраховане" АД, чрез "Кардиф Животозастраховане, клон България" КЧТ, ЕИК 175190059, действащи чрез адв. Е. М. от АК Пазарджик, с който исковете се оспорват като неоснователни.
Не се оспорва фактът, че с ищцата са сключени застраховка “Защита на плащанията на кредитополучателите на потребителски паричен кредит, предоставен от “БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България” и Допълнителна медицинска услуга “Второ медицинско мнение”, предоставена от MediGuide International”, във връзка с която е издаден Сертификат № PLUS — 18875461 от 12.10.2021 год., както и застраховка “Сигурност на плащанията по кредитни карти” и “Над 66 г.” за картодържателите на кредитни карти, издадени от “БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България”, във връзка с която е издаден Сертификат № CARD - 18875461 от 12.10.2021 год., със съответните уговорени клаузи и параметри.
Сочи се, че договорите за сключените застраховки не са нищожни, макар да се приеме наличие на недействителност на процесния договор за кредит.
Също така застраховката за защита на плащанията по кредитни карти не е породила своето действие, тъй като не се е сбъднало отлагателното условие за това – не е издавана на ищцата кредитна карта в съответните срокове от страна на кредитора. От своя страна застраховка "Защита на плащанията" не е свързана с възможността за обслужване на кредита, а покритите рискове са свързани с неимуществени блага – живот, здраве и работоспособност, респ. застрахователното плащане се извършва в полза на застрахованото лице (ищцата), а не на застраховащия (“БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България”).
Твърди се още, че не са налице посочените от ищцата условия за недействителност на договора за кредит, както и че застрахователните премии няма основание да се включват в ГПР по кредита, тъй като не са задължително условие за отпускането му.
При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявените срещу втория и третия ответник искове като неоснователни, като се претендират и разноски по делото. Заявено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар за защита на ищцата.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
С Определение № 377 от 23.09.2025 г., неоспорено от страните, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните, на 3 основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелствата: 1/. че между ищцата и "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.", клон България (с правоприемник е "Юробанк България" АД) е сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS- 18875461 от 12.10.2021 г. за сумата от 5500 лв., със задължение да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения договор – за срок от 60 месеца, при лихвен процент от 11,95 % и ГПР 13,63 %, с обща стойност на плащанията 9297 лв., при ежемесечни погасителни вноски в размер на 154,95 лв.; 2/. че между ищцата и "Кардиф Общо Застраховане" АД, чрез "Кардиф - Общо Застраховане, клон България, КЧТ, ЕИК 175190073 е сключена застраховка “Защита на плащанията на кредитополучателите на потребителски паричен кредит, предоставен от “БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България” и Допълнителна медицинска услуга “Второ медицинско мнение”, предоставена от MediGuide International”, във връзка с която е издаден Сертификат № PLUS — 18875461 от 12.10.2021 год.; 3./ че между ищцата и "Кардиф Животозастраховане" АД, чрез "Кардиф Животозастраховане, клон България" КЧТ, ЕИК 175190059 е сключена застраховка “Сигурност на плащанията по кредитни карти” и “Над 66 г.” за картодържателите на кредитни карти, издадени от “БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България”, във връзка с която е издаден Сертификат № CARD - 18875461 от 12.10.2021 год. и която не е породила своето действие, тъй като не се е сбъднало отлагателното условие за това – не е издавана на ищцата кредитна карта в съответните срокове от страна на кредитора “БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България”.
Видно от представения по делото Договор за потребителски паричен кредит PLUS- 18875461 от 12.10.2021 г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ е отпуснало кредит на ищеца в размер на 5500 лв. за срок о т 60 месеца, с първа падежна дата на 15.01.2022 г. и краен падеж на 15.10.2026 г. Договорът е сключен при ГПР от 13,63 % и фиксиран ГЛП от 11,95 %. Отбелязано е още, че ищецът дължи застрахователна премия в размер на 1956 лв. и такса ангажимент в размер на 110 лв. Съгласно чл. 2 от цитирания договор е посочено, че ищецът получава и кредит за покупка на застраховка „Защита на плащанията“, който ще бъде платен директно на застрахователя, посочен в застрахователния сертификат. Също така е уточнено, че застрахователната премия от 1956 лв. е раздЕ. на равен брой вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска по кредита. Отбелязано е, че ищецът заплаща и такса ангажимент, която се удържа от кредитора, при усвояване на кредита и е свързана със сключване на договора от страна на кредитора при фиксиран лихвен процент.
В приложения СЕФ (л. 128 от делото) – в Част II, т. 2 е посочено, че потребителят следва да получи сумата от 5390 лв., след удържане на такса ангажимент от 110 лв., а в т. 6 е посочено, че общата сума, която ищецът следва да заплати на кредитора е в размер на 9297 лв., при посочен по-надолу ГПР от 13,63 % и фиксиран лихвен процент от 11,95 %, което далеч не отговаря на общата сума за връщане по кредита. Отделно от това в Част III „Разходи по кредита“ – т. 3 е посочено, че за получаване на кредита или за сключването му при предложените условия, не се изисква задължително сключване на договор за застраховка или на друг договор за услуга, а в действителност такива за сключени – по приложените по делото Сертификат № PLUS — 18875461 от 12.10.2021 год. и Сертификат № CARD - 18875461 от 4