Определение № 2754 от 20.01.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 43534/2022
- Вид
- Определение № 2754
- Подписан
- 20.01.2023
- Състав
- ФИЛИП ИЛЧЕВ САВОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2754 гр. София, 20.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ като разгледа докладваното от ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ Частно гражданско дело № 20221110143534 по описа за 2022 година взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
На 29.09.2022 г. по делото е издадена заповед за изпълнение.
На 09.11.2022 г. ответникът по заявлението, представляван от адв. Владимир Драганов, е подал възражение. В него е посочено, че вземането не се дължи, тъй като е погасено по давност.
Описано е като приложение „адвокатско пълномощно с договор за правна защита и съдействие – оригинал“. В текста на възражението не се съдържа искане за присъждане на разноски. В действителност е представено пълномощно и договор с отразено заплащане на 400 лв. Списък на разноските не е представен.
С Определение № 622/ 06.01.2023 г. е обезсилена изцяло издадената по настоящото дело заповед. Мотиви и диспозитив по разноските в определението няма. То е връчено на ответника по заявлението на 13.01.2023 г.
На същата дата той е подал молба за допълване на определението чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Твърди се да се представя списък на разноските, но в действителност такъв липсва.
В становище от 18.01.2023 г. заявителят поддържа, че молбата е недопустима: възможността за представяне на списък е преклудирана; молбата няма белезите на такава по чл. 248 ГПК; доказателства за действително заплащане на възнаграждението не са представени. По същество се поддържа, че възражението в заповедното производство няма самостоятелен характер, не изисква специализирани знания, не е изрично предвидено в НМРАВ, възнаграждението не трябва да се определя според материалния интерес. По правото на конкуренцията на ЕС националният съд следва да провери дали адвокатските минимуми отговарят на легитимни цели. В посочения случай това не било налице.
При така направените констатации съдът намира следното от правна страна:
Противно на доводите на заявителя, молбата е допустима. По естеството си е тъкмо такава по чл. 248 ГПК и първият формулиран петитум е точно за допълване на определението в частта за разноските (и по него се е бранил заявителят с останалите си доводи). Молбата е подадена в срока по чл. 248 ал. 1 ГПК. Липсата на списък не е пречка за разглеждане на молбата, щом в атакувания акт съдът въобще не се е произнесъл по разноските.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
От чл. 2, чл. 6 ал. 2 и чл. 81 ГПК следва, че съдът може да се присъди разноски само ако до постановяване на акта по същество или по съответния частен въпрос е сезиран с искане от страната. Произнасяне по разноските в полза на страните без искане е недопустимо. Искането може да се съдържа в изявлението по същество или в друг документ, или може да е конкретизирано със списък по чл. 80 ГПК.
В случая ответникът по заявлението не е сезирал съда по въпроса за разноските. Простото цитиране във възражението, че се представя договор, не е равнозначно на упражняване на правото на искане за присъждане на пари. Прилагането на договора също не е такова; доказателствата имат 1 значение само доколкото са относими към отправени до съда искания и твърдения; съдът не може сам да дописва волята на страната в ущърб на другата. Съответно искане не е отправено и с последващо процесуално изявление преди приключващия производството акт.
Затова съдът правилно не се е произнесъл по разноските и определението не се нуждае от ревизия. При това положение доводите на заявителя по наличието на разписка и по размера не следва да се обсъждат.
Искането за издаване на изпълнителен лист е, от една страна, преждевременно, а от друга, евентуално. Тъй като разноски не се присъждат, то не следва да бъде разглеждано.
Водим от горното СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х. И. за допълване на Определение № 622/ 06.01.2023 г. в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата му за издаване на изпълнителен лист.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването си с частна жалба чрез СРС до Софийския градски съд. подписано с КЕП
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2