Решение № 129 от 22.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Пловдив, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20265000500227 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 95/ 11.03.2026 г. по гр. д. № 544/ 2025 г. на ОС – Пазарджик Прокуратурата на Република България е осъдена на основание чл.

2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на С. И. З. 10 000 лв. или 5 112.91 €, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно водено наказателно производство по ДП №123/2024 г. по описа на РУ - Септември и преписка № 2018 от 2024г. по описа на Районна прокуратура Пазарджик, приключило с постановление от 25.02.2025г. на РП Пазарджик, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 07.07.2025 г. до окончателното изплащане, като предявеният иск за разликата над 10 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. е отхвърлен.

Недоволен от така постановеното решение в отхвърлителната му част е останал ищецът С. И. З., който го обжалва с оплакване за незаконосъобразност. Излага доводи, че присъденото обезщетение е занижено, тъй като съдът не е съобразил и е подценил наличието на редица обстоятелства, обуславящи по - висок интензитет на преживените страдания.

Предвид изложеното се иска да бъде отменено обжалваното решение, вместо 1 което се постанови ново, с което предявеният иск се уважи до пълния предявен размер от 50 000 лв.

Въззивна жалба против решението в осъдителната му част е подадена от Прокуратурата на Република България, която обаче не се подържа във въззивното производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в законния двуседмичен срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което са допустими.

С. И. З. е предявил против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, наказателното производство по което е прекратено.

Цитираната разпоредба урежда отговорността на държавата за вреди на гражданите от правоохранителните органи в случаите на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

От материалите по приложеното ДП № 123/2024г. - РУ МВР се установява, че с Постановление от 04.04.2024 г. С. И. З. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.149, ал. 2, т. 3 и 4, във вр. с ал. 1 от НК, а именно за това, че на неустановена дата през месец 2024 г. в с. М., обл. П. е извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвокупление – търкал е половия си член в областта на аналната лигавица на лице, ненавършило четиринадесетгодишна възраст - Л. С. З., на четири години, чрез използване на безпомощното състояние на пострадалата и положението й на зависимост и надзор.

По искане на РП – Пазарджик с Определение № 272/ 05.04.2024 г. по ч.н.д. № 484/ 2024г. на PC - Пазарджик спрямо обвиняемият С. З. е взета мярка 2 за неотклонение „задържане под стража“, която впоследствие с Определение № 538/ 30.07.2024 г. по ч.н.д. № 1058/2024 г. на PC – Пазарджик в сила от 06.08.2024 г. е отменена.

С Постановление от 25.02.2025 г. на РП - Пазарджик наказателното производство е прекратено.

Относно здравословното състояние на ищеца по време на изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение от изпратеното затворническо досие се установява, че при първоначалното му задържане на 05.04.2024 г. е отбелязано, че страда от артериална хипертония. От представената от ГДИ Арести П. бланка за раздадени медикаменти е видно, че през 2024 г. за периода 05.04.2024 г. - 06.08.2024г. на ищеца е провеждано лечение, като са давани различни медикаменти за високо кръвно налягане.

По делото са събрани гласни доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Св. С. К. е дългогодишен познат на С. З.. Знае, че заедно със своето дете живее при сестра си, тъй като майката на детето ги напуснала. Сочи, че С. бил грижовен баща, грижел се добре за детето, водел го на детска градина. След освобождаването му от ареста ищецът бил подтиснат, странял от хората, но постепенно започнал да се оправя. Споделил му, че взимал лекарства за високо кръвно, каквито преди не употребявал. След задържането му в селото се говорело усилено, като едни хора вярвали, а други - не. Сочи, че ищецът страдал много от настаняването на детето в гр. М., което много му липсвало и искал да си го вземе обратно.

Св. М. К. установява, че след освобождаването на ищеца от ареста той много се променил, не бил същият човек - бил подтиснат, не работел. Преди задържането ищецът нямал никакви заболявания, но след това се задъхвал лесно, оплаквал се, че няма сили да работи както преди. Преживявал много тежко отнемането на детето му и липсата на контакт с него.

При тези данни съдът намира следното:

По делото няма спор относно законовите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по този текст във втората му хипотеза - наличие на обвинение, наказателното производство по което е прекратено, като спорът между страните се концентрира единствено досежно размера на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение. С оглед задължителните постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и доразвити с 3 трайната практика на ВКС, справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. В хипотезата на незаконно обвинение при преценка справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение следва да се отчетат и обсъдят според тяхната тежест и значение всички обстоятелства, които са се отразили негативно върху психиката и начина на живот на ищеца, а именно: тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, вида на взетата мярка за неотклонение, негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, предишните му осъждания, икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период. В съдебната практика е възприето разбирането, че всяко наказателно преследване по принцип провокира редица негативни емоции и чувства у разследваното лице - несигурност, безпомощност, обреченост, онеправданост, стрес, страх от несправедливо осъждане и налагане на наказание, невъзможност да планира личния си живот, унижение, накърнено достойнство и добро име, които то не следва да доказва, тъй като настъпването им се счита за сигурно. Само в случай, че ищецът твърди, че е претърпял страдания, неудобства или други неблагоприятни промени извън обичайните (чувствително влошаване на здравословното или психично здраве, промяна в семейното му, служебно или социално положение и др.), следва да ги докаже на общо основание. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се търси разумен баланс между обстоятелствата, които налагат по – висок размер на обезщетението, и тези, налагащи по – нисък размер, без да се отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други.

В случая при определяне на обезщетението окръжният съд не е преценил в съвкупност и според своята тежест и значение всички обстоятелства от значение за интензитета на претърпените страдания. На първо място първоинстанционният съд е съобразил в достатъчна степен тежестта на повдигнатото обвинение по чл. 149, ал. 2, т. 3 и 4 вр. ал. 1 НК, за което е предвидено наказание от 2 до 10 години лишаване, което освен 4 наказателноправния статус на лицето, засяга и най – дълбоките нравствени представи на обществото. Подобно обвинение - за блудство четиригодишно дете – представлява едно от най – тежките морални обвинения, които могат да бъдат отправени към един човек, тъй като го разкрива като лице без морални задръжки, което отдава приоритет на първичните си импулси, без да се интересува от интересите и последиците за детето. Обществената нетърпимост и възмущение е с още по – голям интензитет, когато жертва на такова престъпление е собствено дете, което обвиненият е длъжен да възпитава и закриля. Едно такова обвинение получава изключително силна негативна обществена оценка, като този ефект е многократно по - силен в по – малките населени места, където обществените отношения се характеризират с по – висока степен на непосредственост и публичност. Социалното отхвърляне, дълбокото накърняване на доброто име, срамът и неудобството в обществото са обичайните негативни последици, които подобно незаконно обвинение провокира. В тази насока са показанията на свидетелите С. К. и М.

К., които сочат, че случаят е станал обществено достояние в селото, хората започнали да го обсъждат, ищецът бил потиснат, избягвал социални контакти, изпитвал срам и неудобство от съселяните си. Дори и в последствие да бъде признато за неоснователно посоченото обвинение, свързано със сексуално посегателство върху собствено дете, още дълго време ще тежи на доброто му име и на общественото му възприятие на насилник.

При преценка тежестта на понесените от ищеца негативни последици следва също така следва да се отчете, че спрямо ищеца е била взета най – тежката мярка за неотклонение – задържане под стража (за срок от 4 месеца и 2 дни), която е усилило внушението за вина на ищеца. През посочения период той е бил лишен от нормално човешко ежедневие, принудително и без законово основание изолиран от своите близки и познати, бил е поставен в условията на ограничено пространство, без възможност за двигателна активност и при недобри и подтискащи битови условия. Следва да съобрази и унизителното положение, в което е бил поставен при проведеното освидетелстване за установяване соматичното състояние на половия му орган във връзка с назначената съдебно – медицинска експертиза.

Установи се също така, че поради повдигнатото му незаконно обвинение за сексуално насилие детето било отделено от ищеца, тъй като е било настанено в приемно семейство в гр. М.. Прекъсването на връзката между 5 ищеца и неговата дъщеря му причинило голямо страдание и болка, което се установява разпитаните свидетели, които сочат, че той много тежко е преживял отнемането на детето му. От друга страна следва да се има предвид, че независимо от прекратяване на наказателното производство детето не е върнато на ищеца, което сочи, че според компетентните административни органи в интерес на детето е да остане в приемното семейство, което може да му осигури по – добри условия за отглеждане и развитие за разлика от ищеца, чийто дом не бил годен за обитаване. Също така следва да се отбележи, че настаняването на детето в приемно семейство няма за последица пълно прекъсване на връзката на ищеца с дъщеря му, тъй като той има право (и задължение в същото време) да поддържа редовни контакти с нея съобразно определен от дирекция „Социално подпомагане“ режим.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя относно констатацията на окръжния съд за липса на връзка между повдигнатото обвинение и заболяването от артериална хипертония. В тази насока по делото не се събраха убедителни доказателства (напр. съдебномедицинска експертиза), което се потвърждава и от факта, че посоченото заболяване е констатирано непосредствено след постъпването му в следствения арест, което означава, че е страдал от него още преди това, което не е необичайно предвид неговата възраст – на 67 години. Въпреки това следва да е отчете, че психическите пренапрежения и психичните травми, които е преживял по време на воденото срещу него наказателно производство, са оказали негативно влияние върху здравословното му състояние, което е наложило приемането на лекарства, както правилно е приел и окръжния съд.