Решение № 296 от 11.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Варна, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Ат. Атанасов при участието на секретаря Е. Ян. П.а като разгледа докладваното от П. Ат. Атанасов Търговско дело № 20243100900400 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от Д. И. М., с ЕГН **********, с адрес: *****, действаща чрез адв.П.П., против ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 500000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания, физиологични и емоционални травми, в резултат от ПТП, реализирано на 01.07.2023г. в гр.Варна по вина на водача на л.а.“БМВ 525“, с рег.№*****, който към датата на инцидента е бил застрахован по застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 01.07.2023г. около 01:45 ч. в гр.Варна, на пътен възел “Летище“ в посока гр.Варна, е настъпило ПТП с участието на л.а.“БМВ 525“, с рег.

№*****, управляван от М. Н. Д., в резултат от което на пътуващата в автомобила ищца са причинени множество телесни повреди. Сочи се, че по случая е образувано досъдебно производство ****** по описа на Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна като в съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №816/01.07.2023г. е посочено, че поради движение с несъобразена скорост водача на л.а.“БМВ 525“, с рег.№***** е реализирал удар в бетонна подпора, отклонява се рязко в дясно и се блъска в пътната мантинела. Твърди се, че в резултат от инцидента ищцата е претърпяла телесни увреждания, изразяващи се в голяма разкъсно-контузна рана в областта на ляво око, засягаща горен и долен клепач, преминаваща извън външния и вътрешния очен ъгъл, продължаващ към 1 лявата буза с неправилна форма, видимо уголемен ляв очен булб и липсващи движения във всички посоки, видимо липсващи конюктива, трайно широка лява зеница и ареактивна, липсваща директна консесуална реакция, видимо наранени външен прав и долен кос мускул; подорбитални счупвания на ностната кост; контузия на лявото рамо. Сочи се, че към момента на ПТП за л.а.“БМВ 525“, с рег.№***** е била налице сключена с ответното дружество задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в Застрахователна полица №***** и валидна до 17.06.2024г. Поддържа се, че за лечение на причинените на ищцата, вследствие от процесното ПТП увреждания са предприети няколко оперативни интервенции в областта на окото, лявото рамо и носа, като е налице пълна загуба на лявото око. По-подробно се сочи, че на 01.07.2023г. ищцата е приета в УМБАЛ “Св.Анна-Варна“ с диагноза: травматичен шок, мозъчно сътресение, фрактура на носните кухини, фрактура на орбита, разкъсно-контузна рана на клепача, проведена била оперативна интервенция под обща анестезия с репозиция на носните кости и хирургична обработка на лявото око. На 03.07.2023г. ищцата е приета в Специализирана болница по очни болести за активно лечение-гр.Варна за оперативна интервенция на лявото око, а на 04.07.2023г. била приета в УМБАЛ “Св.Марина-гр.Варна“. Твърди се, че лечението продължило в ФР Германия, където живеела ищцата, като на 13-14.07.2023г. и 1920.07.2023г. са проведени операции на лявото око и акромиоклавикуларната става в ляво, били поставени метални имплатни за фиксация, а на окото била поставена протеза. Сочи се, че предстоят нови манипулации по носа и окото, екстракция на метални фиксатори и пластични операции за заличаване на белезите, получени от процесното ПТП. Излага се, че инцидентът се отразил тежко на физическото и психическото здраве на ищцата. Изложено е обстойно описание на претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат от получените травми при процесното ПТП, които са довели до преживяване на шок, депресия, ограничаване на социалните контакти, като се поддържа, че загубата на око и белезите по лицето, са влошили цялостно й психично здраве. Твърди се, че на 30.11.2023г. пострадалата е отправила застрахователна претенция към ответното дружество, като към настоящия момент застрахователно обезщетение не е заплатено. Поддържа се, че поради липсата на произнасяне от страна на застрахователя по предявената към него извънсъдебна претенция, за ищцата е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове.

С подадения в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника, иска се оспорва изцяло по основание и размер. Оспорва се твърдението за противоправно и виновно причиняване на ПТП от водача на л.а.“БМВ 525“, с рег.№*****, предвид липсата на влязъл в сила съдебен акт със задължителна сила по смисъла на чл.300 от ГПК. Оспорва се като недоказан механизма на ПТП, съответно се поддържа, че при липса на установен деликт, не следва да се прилага презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД спрямо водача на л.а.“БМВ 525“.

Оспорва се наличието на елементите от фактическия състав на деликта като се поддържа, че процесното събитие е осъществено случайно по смисъла на чл.15 от НК, тъй като за водача на процесния автомобил обективно не е било възможно да предвиди и предотврати настъпването на вредите. В условията на евентуалност, на база извършен анализ на данните съдържащи се в представената с исковата молба медицинска документация, се поддържа 2 становище за прекомерност на претендираният размер на обезщетението. Сочи се относима съдебна практика във връзка с определяне на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди, както и за критерия за справедливост визиран в чл.52 от ЗЗД.

Поддържа се, че според вида и степента на получените травми, максималният справедлив размер на претендираното обезщетение, без да се отчита съпричиняване на вредите, не следва да надвишава сумата от 150000лв. На следващо място се поддържа, че претенцията за лихва върху главницата, считано от 22.12.2023г., е неоснователна и не е съобразена с изискванията на чл.380 и чл.497 от КЗ, тъй като от ищцата не е изпълнено задължението на пострадалия да представи поисканите от застрахователя доказателства по реда на чл.106, ал.3 от КЗ. Релевира възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата, тъй като ищцата не е била с поставен предпазен колан към момента на ПТП и защото доброволно е пътувала в автомобил, управляван от водач, който се е намирал под въздействието на алкохол, с което си поведение тя е увеличила вероятността за настъпване на вредоносния резултат и е допринесла за степента и тежестта на вредите.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба, с която се оспорват твърденията и възраженията на ответника, изложени в отговора на исковата молба.

Оспорва се възражението на ответника за отсъствие на деликт и твърдението му за случайно Д.ие. Излагат се насрещни доводи по приложението на чл.52 от ЗЗД във връзка с ППВС №4/1968г. на ВС, като се поддържа, че в случая справедлив е именно претендирания от ищцата размер на обезщетението за неимуществени вреди. Сочи се, че преживяната от ищцата тежка телесна повреда-загуба на зрението с едното око и полученото в резултат на това тежко загрозяване и обезобразяване на лицето, предвид младата й възраст, води до психологическа травма, която ще я определя и оформя като личност през целия й живот, който ще е изпълнен с трудности от личен и интимен характер. По повод възражението на ответника за момента, от който се дължи законна лихва за забава, се излагат съображения по приложението на чл.497, ал.1 от КЗ. Поддържа се, че при представяне на протокол за ПТП, съгласно чл.496, ал.3 от КЗ, застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенцията за обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност“, като в случая е налице и хипотезата на чл.106, ал.5 от КЗ. Оспорва се направеното от ответника възражение за съпричиняване с аргументи, че ищцата е спазила разпоредбите на ЗДвП и защото предвид уврежданията по процесното МПС, не би могла да предотврати настъпването на вредоносния резултат.

В срока по чл.373 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с който се поддържат оспорванията, възраженията и доводите за неоснователност на исковата претенция. Излагат се допълнителни /ирелевантни за казуса/ доводи за съпричиняване на уврежданията от ищцата, която като пешеходец не е спазила правилата за движение по пътищата защото не е пресичала на пешеходна пътека в нарушение на чл.113 от ЗДвП.

Излагат се допълнителни доводи във връзка с оспорването на претенцията за лихва.

В подадена по делото нарочна молба, както и в проведеното открито съдебно заседание, пълномощника на ответника изразява становище, че не поддържа подадения 3 отговор на допълнителната искова молба, поради допуснати в него фактически неточности и изградени върху тях погрешни правни изводи.

По делото като трето лице-помагач на страната на ответника е конституиран М. Н. Д., с ЕГН **********, който в предоставения му срок, чрез процесуалния си представител, е депозирал становище, с което не оспорва, че е управлявал процесното МПС към момента на реализиране на инцидента и съжалява за причинената телесна повреда на ищцата. Сочи, че след продължителни увещания, се е съгласил да откара компанията, част от която е била ищцата, въпреки че е трябвало да бъде на работа първа смяна. Поддържа, че при качването си отзад в автомобила, ищцата не е поставила обезопасителният колан, който е бил наличен в колата. Оспорва доводите на ответника, че към момента на процесното ПТП е управлявал автомобила, след употреба на алкохол.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощник, поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване, ведно с присъждане на деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна. С писмени бележки се доразвиват доводи за основателност на претенцията.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявеният иск, поддържа отговорите и възраженията си.

Третото лице помагач, чрез пълномощникът си излага, че в рамките на 72 часа след настъпване на процесното ПТП, е уведомил застрахователя за инцидента.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна, следното:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП-01.07.2023г., по отношение на лек автомобил “БМВ 525“, с рег.№***** е имало валидно облигационно отношение по сключена с ответника застраховка “Гражданска отговорност“, обективирана в Застрахователна полица №*****, с период на действие от 18.06.2023г. до 17.06.2024г. също така, че с Уведомление №*****., ищцата е предявила застрахователна претенция по реда на чл.380, ал.1 от КЗ към ответното дружество за заплащане на обезщетение.

Установява се от представената по делото медицинска документация, че непосредствено след процесния инцидент ищцата е постъпила в Спешния център при МБАЛ “Св.Анна“-гр.Варна, контактна и адекватна, без да е губила съзнание. При приема в болничното заведение са направени изследвания и консулт, след което ищцата е настанена в отделението по Анестезиология и интензивно лечение. Установена е голяма разкъсноконтузна рана в областта на ляво око, засягаща горен и долен клепач, преминаваща извън външния и вътрешния очен ъгъл, продължаваща към лява буза, с неправилна форма, видимо уголемен ляв очен булб и липсващи движения във всички посоки, видимо липсваща конюктива, трайно широка лява зеница и ареактивна, липсваща директна и консенсуална 4 реакция, видимо наранени външен прав и долен кос мускул. По-късно същият ден ищцата е преведена в операционна зала за първична хирургична обработка на лявото око, както и репозиция на носни кости. След операцията е подложена на активно наблюдение и е изписана на 03.07.2023г., като по препоръка лечението й е продължено в СБОБАЛ-Варна, в периода 03.07.2023г.-04.07.2023г., след което е насочена за хоспитализация в УМБАЛ “Света Марина“-гр.Варна. В съпровождащата документация е отразено, че целта на пренасочването на пациентката в друго лечебно заведение, е нуждата оказване на интегрална грижа, като специалистите от СБОБАЛ-Варна имат ангажимент за менажиране на очния проблем.