Решение № 228 от 20.11.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. ХАСКОВО, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

Членове:

МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ДИМИТРОВА-ШАЛАМАНОВА в присъствието на прокурора П. Й. Ж. като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245600600593 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

С присъда № 44 от 09.07.2024 година, постановена по НОХД № 20245640200086 по описа за 2024 година на РС-Хасково, подсъдимият Д. В.

Д., от гр. Х., е признат за виновен в това, че на 31.12.2022 година в гр. Х. отнел чужди движими вещи – сумата от 550 лева, от владението на Д. Д. Н. от същия град, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК, го е осъдил на наказание „глоба“ в размер на 250 лева. Със същата присъда подсъдимият Д. е осъден да заплати на гражданския ищец Д.

Д. Н. сумата от 550 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от деянието, по предявения граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, както и държавната такса върху уважената част от иска в размер на 50 лева.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимият Д., който я обжалва в законовия срок чрез защитника си- адв. Ч.. С въззивната жалба се навеждат доводи за недоказаност и несъставомерност на деянието, както от обективна, така и от субективна страна, както и за неправилност и явна несправедливост.

Твърди се, че първоинстанционният съд не е разграничил понятията „забравена“ и „изгубена“ вещ, което е довело и до неправилни крайни изводи, 1 както и незаконосъобразно не е приложил разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.

Иска се от съда да бъде отменена постановената първоинстанционна присъда и подсъдимият Д. Д. да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение.

В предвидения от закона срок не са постъпили писмени възражения по депозираната въззивна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира, че жалбата е неоснователна, а присъдата – правилна и законосъобразна, което се подкрепяло и от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

Предлага, в този смисъл, да се потвърди обжалваната присъда.

Гражданският ищец Д. Н. се присъединява към становището на прокурора и иска да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

В хода на въззивното производство не са постъпили от страните доказателствени искания и не са събирани нови доказателства.

Първоинстанционното производство е разгледано по общия ред и е образувано по внесен в РС-Хасково обвинителен акт против подсъдимия Д. Д..

Хасковският Окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК правилността на обжалвания акт, намира за установено от фактическа страна следното:

Св. Д. Н. решил да празнува настъпването на новогодишните празници на настъпващата 2023 година със свои приятели в гр. С. На 31.12.2022 година се уговорил със свидетелите Г. А. и А. П. да отпътуват заедно в следобедните часове на същата дата. Преди заминаването си св. Н. се отбил при баща си св. Д. Г., който дал на сина си сумата от 500 лв., за да посрещне празника. Н. потеглил от гр. Х. с лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4", с рег.№ *******, като с него пътували и св. А., който седял на предната дясна седалка до шофьора, и св. А. П., която била настанена на задната седалка. По пътя към изхода на града, около 16,30 часа на същия ден, спрели на бензиностанция „***" в гр. Х., за да заредят гориво. На бензиностанцията слезнали св. Н. и св.

А., като освен гориво закупили и дребни хранителни продукти. Същите искали да си вземат и кафе, но кафе-машината не работела. Решили да спрат на следващата бензиностанция- „***", намираща се на ул.„Д. ш." в гр. Х., където от автомобила слязъл само Н. и влязъл в нея в 16,46 часа, като държал портмонето в ръката си. Поръчал кафе и се отправил към касите за плащане, където заплатил в брой, след което се отправил към барплота в съседство с касите, върху който поставил портмонето си и изчакал поръчката си. В последствие взел кафето си и тръгнал да излиза навън в 16,49 часа, без да усети, че е забравил портмонето си на барплота на бензиностанцията. В портмонето си имал сумата от 550 лева, банкови карти, лични документи, визитки и незначителни суми от чужда валута.

Малко след като Н. излязъл от бензиностанцията, оставяйки портмонето си на барплота, в 16,56 часа, в бензиностанцията влязъл подсъдимия Д. В. Д.

2 от гр. Х. с негов приятел и се отправил към касите. Подсъдимият Д. забелязал оставеното портмоне на барплота и го взел. След като взел портмонето, същият отишъл до касата, където го отворил, за да провери какво има в него и провел разговор с касиерката, но не споделил, че е намерил портмоне. След разговора подсъдимият взел със себе си портмонето и напуснал около 17.00 часа бензиностанцията. Постоял заедно с приятеля си няколко минути отвън на бензиностанцията, като отново отворил портмонето и започнал да рови в него, след което напуснал територията на обекта. Подс. Д. взел сумата пари от намереното портмоне , която била 550 лева. По намиращата се в портмонето лична карта, същия открил притежателя му в приложението „Фейсбук", като му написал съобщение, че е намерил портмонето му. Чрез общи познати намерил телефонния му номер. Около 18,30 часа св. Н. получил обаждане по телефона си от подс. Д., като последният му заявил, че бил намерил портмонето му. Разбрали се, че след като св. Н. се върне в града, на 03.01.2023 година, ще му се обади, за да си вземе портмонето. На уречената дата двамата се срещнали, като при получаване от Н. на портмонето, същият установил, че в него се съдържат личната му карта, свидетелството за управление на МПС, банкови карти, карти от бензиностанции, 2 бр. банкноти от по 10 рубли, 1 бр. банкнота от 50 рубли, 1 банкнота с номинал от 5 леи, 1бр. банкнота с номинал 10 долара, както и няколко броя визитни картички. Д. Н. попитал подс. Д. дали само това е намерил в портмонето, тъй като в него трябвало да има и парична сума, на което подсъдимият му отговорил, че го е намерил на площадката зад бензиностанцията на „***“ и в него не е имало пари в брой. Св Н. решил да отиде до бензиностанция „***" и поискал да се прегледат записите от камерите в обекта. Междувременно подал и жалба в полицията, по която жалба започнал да работи св. И. М. Б.-******* ******** при РУ-МВРХасково.

По досъдебното производство била назначена и видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, видно от чието заключение на записите от видеокамерите на бензиностанция „***" в гр.Х., се виждат ясно действията на заснетите лица, че портфейла е намерен вътре в бензиностанцията, отворен е от подсъдимия и се вижда наличието на предмети, наподобяващи банкноти. Вещото лице заявява също, че няма прекъсване на записа или данни за неговото манипулиране.

Присъдата, предмет на настоящата проверка, е постановена при спазване на всички съдопроизводствени правила, гарантиращи нейната правилност и законосъобразност. Районният съд е пристъпил към постановяване на присъдата при изяснена фактическа обстановка, установена от събраните по надлежния процесуален ред доказателства, въз основа на които е изградил обосновани изводи досежно виновността на подсъдимия Д.

В. Д. в извършването на престъплението, в което е обвинен.

Първоинстанционният съд е анализирал подробно и задълбочено всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства. Основните спорни въпроси са установяване мястото, където подсъдимият Д. е намерил 3 портмонето, както и каква е била конкретната сума пари в брой в него.

Настоящият състав напълно споделя не само установената фактическа обстановка, но и анализа на доказателствената съвкупност.

По делото е установено по несъмнен начин, че на 31.12.2022 г. св. Д. Н. е забравил своя портфейл в бензиностанция „***", находяща се на изхода на град Х. в посока гр. Д., който е бил намерен от подс. Д. Д..

В подкрепа на твърденията на св. Н., че в портмонето е имало банкноти от 20 лв и 50 лв., на обща стойност 550 лева, се подкрепя и от показанията на св. А., св. Г. и св. К. От показанията на св. А. се установява, че Н. му е споделил, че е отделил 180 лева за новогодишните празници, които нямало да му стигнат, и бил поискал от баща си сумата от 500 лева. За предадената сума от 500 лева от св. Г. на сина си – св. Н., което се е случило на зеленчуковия пазар в гр. Х., твърди не само бащата на гражданския ищец, но и св. Р. К., която е станала свидетел на предаването на сумата. Същата била на съседна маса на зеленчуковия пазар до св. Г. и неволно чула разговора между двамата.

Така, от сумата от 680 лева, с които разполагал св. Н., същият заредил гориво и закупил дребни хранителни продукти от бензиностанция „***“ за сумата от 120 лева, която заплатил в брой, а с 10 левова банкнота заплатил кафето на бензиностанция „***“, където забравил и личния си портфейл.

Поради изложеното настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че остатъкът от сумата на банкнотите в брой е бил 550 лева, от по 20 и 50 левови купюри. От заключението на видеотехническата експертиза е установено, че св. Н. е закупил едно кафе от бензиностанция „***" и в 16,48ч. е напуснал обекта, оставяйки портфейла си на барплота. До влизането в 16,55ч. на подс. Д. в същата бензиностанция, видеозаписите от камерите са установили, че никой не е имал досег с портфейла на Н.. От видеозаписите е видно как подс. Д. взема портфейла и отива с него до близката каса, където го отваря и вижда съдържанието в него.

Подсъдимият Д. твърди, че е съобщил на касиерката за намерения портфейл. Този факт се потвърждава частично от показанията на св. К. Д.****** в бензиностанцията, която е била на смяна на същата дата. Същата си спомня, че клиент е съобщил, че е намерил изхвърлено портмоне, но не е съобщавал за забравено такова в обекта. Категорична е, че ако лицето й е било съобщило, че е намерил забравено портмоне в бензиностанцията, е щяла по обичайния ред да го остави за служебно съхранение до потърсването му от собственика, както се случвало многократно. От видеотехническата експертиза е установено, че подс. Д. проверява съдържанието в портмонето веднага след отдалечаването си от касата и още при излизане от бензиностанцията. Пред първоинстанционния съд вещото лице е заявило, че от видеозаписите се вижда, че в портмонето има правоъгълни предмети, наподобяващи банкноти. В случая това заявление установява, че портфейла не е бил празен, както твърди в обясненията си подсъдимия.

Районният съд изключително подробно е анализирал обясненията на 4 подс. Д., дадени в хода на съдебното следствие, и ги е съпоставил с гласните доказателства, събрани посредством разпита на свидетелите А., Н. и Б.

Последните твърдят, че подсъдимият е заявил, както в първоначалния телефонен разговор със св. Н., който е бил проведен в автомобила, докато са пътували със св. А. за гр. С., така и пред служителя от РУ-Хасково, че портмонето е било намерено от него изхвърлено на детската площадка зад бензиностанция „***“, която теза категорично не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Твърденията на подсъдимия, че в портмонето имало само лични документи, банкови карти и дребни банкноти в чужда валута, същото не намира подкрепа, доколкото и настоящата инстанция прие, че е безспорно доказано, че в портмонето е имало банкноти от по 20 лв и 50 лева в брой, на обща стойност 550 лева. Настоящата инстанция напълно споделя крайния извод на районния съд, че от анализа на цялата доказателствена съвкупност се налага категоричен извод, че св. Н. е забравил портфейла си на барплота в бензиностанция „***“ в гр. Х. със сумата от 550 български лева в него, от където го е взел подс. Д.. В тази връзка, правилно съдът е приел, че обясненията на подс. Д. са защитна теза, поради което не ги е кредитирал, тъй като не са били подкрепени от останалия доказателствен материал по делото.