Решение № 841 от 11.09.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 841 гр. Стара Загора, 11.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В.П. при участието на секретаря Т.В. като разгледа докладваното от В.П. Гражданско дело № 20255530100832 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД.

Ищецът Г. В. Т. твърди в исковата си молба, че на 27.09.2022г., в качеството си на кредитополучател, сключил с ответника, в качеството му на кредитодател, Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 884558, със следните параметри на договора: Размер на кредита: 2 000 лева; Лихвен процент: 36 %; Годишен процент на разходите: 42.58 %; Обща сума, дължима от потребителя: 2479.46 лева; Срок за погасяване:

12 месеца; Лихвен процент, който се прилага при просрочени плащания: 10 %; Обезпечение: да - поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 9 от процесния договор, потребителят дължал такса за продължаване на срока на кредита, а съгласно чл. 17, ал. 1 от договора, в случай че страните са договорили обезпечение, потребителят следвало, в срок до 3 дни от сключване на настоящия договор, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД в полза на Кредитора, с което третото лице се задължавало да отговаря за неизпълнението на всички задължения на Потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, или кредитополучателя следвало да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябвало да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно ал. 2 от процесния договор, третото лице - поръчител, както и банковата гаранция, трябвало да 1 отговарят на изискванията посочени в ОУ и се одобрявали от кредитора. Одобрението се извършвало единствено по преценка на Кредитора. В чл.27, ал. 1 от процесния договор се предвиждало, че ако потребителят не изпълни задължението си посочено в чл. 19, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Видно от ал. 2 на процесния договор, страните се съгласявали, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката по-горе, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. Съгласно чл. 28 от процесния договор, при неизпълнение на което и да е свое договорно задължение, включително и при неизпълнение на плащане на дължима сума в срок, освен другите договорени неустойки, потребителят дължи и неустойка в размер на 1 % от размера на просрочената сума на ден. Съгласно погасителен план, общо дължимата сума по кредита (главница+лихва) възлизала в размер на 2479.46 лева, а общо дължимата сума по кредита (главница+лихва+неустойка) възлизала на 4221.48 лева.

Размерът на вноската бил 351.79 лева, като датата на първата вноска се сочи 27.10.2022 г., а дата на последната вноска - 27.09.2023г. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20 и ал. 2; и чл.12, ал. 1, т. 7 - т. 9, договорът се явявал нищожен. Процесният договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 884558 от 27.09.2022г. нарушавал императивни разпоредби на ЗПК, поради което същият бил нищожен. Съгласно чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато липсата на всяко едно от изброените по-горе императивни изисквания води до настъпването на последиците на чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите били изискуеми при самото му сключване. Твърди, че в случая не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент на разходите от общия размер на представения кредит. В чл. 1, ал. 4 от договора за потребителски кредит бил посочен процент на ГПР в размер на 42.58%, т.е. формално било изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Така посочения размер на ГПР не надвишавал максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Този размер обаче не отразявал действителният такъв, тъй като не включвал част от разходите по кредита, а именно възнаграждението наречено „неустойка“ съгласно чл. 27, ал. 1 от договора. Счита, че тази неустойка в чл. 27, ал. 1 от договора не съответства на възложената функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на основното договорно задължение на заемополучателя, което било да върне заетата парична сума, ведно с договорената възнаградителна лихва, а била уговорена за неизпълнение на едно акцесорно задължение на заемателя, и макар че тази неустойка е уговорена като санкционна, доколкото формално се дължи при неизпълнение на договорно задължение, то тя водела до скрито оскъпяване на кредита (което е повече от 100% на взетия кредит) и на практика представлява сигурна печалба за заемодателя и която увеличава стойността на договора и основната й цел била да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на 2 заемополучателя, чрез увеличаване на подлежащата на връщане сума, като и за двете страни по договора било ясно, че заемът ще бъде отпуснат независимо от това дали заемателят ще осигури поемане на солидарно задължение на трето лице. Видно от параметрите на договора, ГПР не включвал част от разходите по кредита, а именно така наречената неустойка за непредставяне на обезпечение по чл.17 от договора. В случая неустойката представлява разход свързан с договора за потребителски кредит и следвало да бъде включена в ГПР по кредита, като тя била изначално известна на кредитора - същата била уговорена още към момента на сключване на договора за кредит, включена била в погасителния план по него и представлявала част от месечните погасителни вноски. Липсата на конкретизация относно начина, по който е формиран ГПР в размер на 42.58 %, водело до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна се явявало нарушение на основните изисквания за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл. 10, ал. 1 от ЗПК). При посочване на ГПР в договора не било достатъчно да бъде определен само неговият размер, който да е в рамките на предвиденото в чл. 19, ал. 4 от ЗПК - до пет пъти законната лихва. Задължително трябвало да бъде описана методиката на изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с описаната в част I от Приложение I към директивата математическа формула, както и да са посочени данните, въз основа на които е направено това изчисляване. Договорът за кредит бил нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото ГПР бил различен от посочения в договор. Съгласно чл. 68в във връзка с чл. 68г от ЗЗП била забранена нелоялна търговска практика, тъй като е недобросъвестна. По посочения начин се заобикалял законът - чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който текст предвиждал, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето за забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечавала вредите от това, че вземането няма да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетявали и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Отделно от това, следвало да се отбележи, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора) съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредитора променял последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислявал неустойка, чието плащане разсрочвал заедно с периодичната вноска. Налага се извод, че уговорките в чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 17 от договора за потребителски кредит нямат друга цел освен създаване на привидно договорно основание за кредитора да начислява допълнително погасителна вноска към погасителния план по основния договор, т.е. последната разкрива характеристиките на скрито възнаграждение за ползване на заетата сума. В тежест на кредитора било да проучи предварително финансовото състояние на потребителя, да изиска обезпечение на задълженията по договора за кредит най-късно към момента на сключването му и да не допуска предоставяне на кредити без предварителна оценка на кредитоспособността.

Прехвърлянето на неблагоприятните последици от неизпълнението на това задължение на 3 кредитора в патримониума на потребителя било в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗПК.

Намира за нищожна клаузата на чл. 28 от договора за кредит, съгласно която при неизпълнение на което и да е свое договорно задължение, включително и при неизпълнение на плащане на дължима сума в срок, освен другите договорени неустойки, потребителят дължи и неустойка в размер на 1 % от размера на просрочената сума на ден. За 30 дни неустойката щяла да е 30 %, а за една година е 360 %.

Искането до съда е да постанови решение, с което да прогласи нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 884558 от 27.09.2022 г. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който счита предявената искова претенция за неоснователна. На първо място следвало да се посочи, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влечала недействителност на целия договор, доколкото същият можел да се прилага и без нея. Настоящият случай бил именно такъв. Неустоечната клауза не била част от съществените параметри на договора за заем, даже напротив тя самата била договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя.

Евентуално, ако неустойката се приеме за нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР били неоснователни. Валидността на договора за кредит произтичала от това, че основните му параметри - главница и лихва, били валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това били покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по реда на който е сключен процесния договор. Договорът бил сключен при насрещни изявления на страните разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР. Едновременно с това кредиторът предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му. Разяснява действията по кандидатстването за кредит, предоставяне на преддоговорна информация, запознаване с и приемане на Общите условия и сключване на договора. Потребителят отправил искане за сключване на договор за заем между него и „Стик - Кредит" АД, („Заявка“). Искането било попълнено собственоръчно от Кредитополучателя посредством сайта на кредитодателя - http://stikcredit.bg/. С формата/формуляра за кандидатстване кредитополучателят предоставил своите лични данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем и посочил начина на получаване/усвояване на главницата по кредита. По този начин кредитополучателят обективирал волята си да сключи договор за паричен заем със „Стик Кредит“ АД. Когато заявката за кредит се подавала от потребител, който нямал създаден профил на уебсайта на кредитора, след като е попълнил данните, натиснал е бутона „Кандидатствай“ и е дал изричното си съгласието с декларация за обработване на лични данни и декларация за индивидуализация, чрез поставяне на отметка, потребителят следвало 4 да попълни нова страница, към която уебсайтът автоматично го пренасочвал, със следните данни: имена, ЕГН, адрес на електронна поща, номер на лична карта и начинът, по който желае заемната сума да му бъде отпусната, за което поставял отметка на една от следните две опции: по банкова път или EasyPay. На тази страница на потребителя се предоставял Стандартен европейски формуляр, който последният можел да изтегли. За да завърши заявката, потребителят натискал бутон „Вземи парите“, което действие било в потвърждение на недвусмисленото искане да му се предостави заявената заемна сума. След натискане на бутон „Вземи парите“ на потребителят се предоставяла възможност да изтегли проект на договора за потребителски кредит и ако е съгласен с неговото съдържание да натисне бутон „Подпис“. По този начин още преди сключване на договора потребителят се запознавал с конкретното съдържание на договора и изразявал съгласието си да го сключи. След като е натиснал бутон „Подпис“ на заявката, същата постъпвала в системата на кредитора за разглеждане и одобрение. Когато заявката за кредит се подавала от потребител, който има създаден профил на уебсайта на кредитора, след попълване на заявката за кредит, в която посочва параметрите на договора, потребителят, следвало да натисне бутон „Подай заявка”, по този начин недвусмислено волеизявявал да му се отпусне желания кредит. На тази страница на потребителя се предоставял Стандартен европейски формуляр, който можело да бъде изтеглен. След натискане на бутон „Подай заявка“ на потребителя се предоставяла възможност да изтегли проект на договора за потребителски кредит и ако е съгласен с неговото съдържание да натисне бутон „Подпис“. По този начин още преди сключване на договора потребителят се запознавал с конкретното съдържание на договора и изразявал съгласието си да го сключи. След като е натиснал бутон „Подпис“ на заявката, същата постъпва в системата на кредитора за разглеждане и одобрение. Кредитодателят изпратил на посочената от кредитополучателя електронна поща Общите условия и СЕФ, съдържащ цялата преддоговорна информация за искания от потребителя паричен заем, а в системата на кредитодателя бил наличен за изтегляне проект на договора за кредит. След получаването и одобрението на искането за кредит, кредитодателят изпращал на посочения от кредитополучателя електронен адрес договора за паричен заем, заедно с погасителен план към него и Общите условия, приети от кредитополучателя. Потребителят се запознал с всички условия предварително и след това подписал договора, чрез съответните опции в системата на кредитодателя. С натискане на бутон „Подпис“, съгласно Общите условия кредитополучателят приел така предоставените му условия във връзка с договора, което действие се считало за подписване на всяка страница на предоставените по описания погоре начин документи съобразно чл. 10 от Закона за електронния подпис и електронните удостоверителни услуги ЗЕДЕУУ и то при условията, при които последните са му предоставени. Гореописаните действия изцяло опровергавали твърдението, че клаузите на договора противоречат на закона, на принципа за добросъвестност и справедливост, респективно добрите нрави. Предвид тези действия още преди подписване на договора за заем кредитополучателят бил наясно с всички условия по него, като сам избрал параметрите и условията му. Нещо повече, в СЕФ се съдържала детайлна информация за всички условия, в това число за дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение на кредита.