Определение № 685 от 19.09.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 685 гр. София, 11.09.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно гражданско дело № 20231800500557 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба от Н. а. з. п., ищец в първоинстанционното производство, срещу определение № 424 от 18.05.2023 г., по гр. д. № 208/2023 г. по описа на РС – Ботевград, с което е върната исковата молба и производството по делото е прекратено.

В частната жалба са направени оплаквания, че изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на претенцията по чл. 216, ал. 1, т.

4 от ДОПК е назаконосъобразен. Сочи се, че разпоредбите на чл. 646 и чл.

647 от ТЗ не се явяват специални по отношение на исковете, предвидени в чл.

216, ал. 1 от ДОПК, и държавата и общините могат да се възползват от тези „разширени искови възможности“, независимо от етапа на откритото производство по несъстоятелност. Жалбоподателят счита, че доколкото предявеният от него иск няма имуществен характер, то за него не важи законовата забрана, въведена с чл. 637, ал. 6 от ТЗ. Обосновава се и наличието на правен интерес с възможността производството по несъстоятелност да бъде прекратено, а длъжникът заличен от Търговския регистър. Последното обстоятелство обаче не се явява основание за прекратяване на изпълнително производство по реда и при условията на ДОПК.

В законоустановения срок от ответника в първоинстанционното производство „Б. .“ ЕООД – в несъстоятелност, чрез определения постоянен синдик – Г. Я. К., е подаден писмен отговор на частната жалба, в който се излагат подробни съображения за неоснователност на доводите на жалбоподателя. Моли съдът да остави подадената частна жалба без уважение.

От страна на Ж. Л. П. – ответник по иска, не е заявено становище по частната жалба.

Съдът, след като разгледа частната жалба и писмения отговор и се запозна с данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред РС – Ботевград е образувано на 09.20.2023 г. по подадена от НАП искова молба с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от 1

ДОПК срещу „Б. . ЕООД“ и Ж. Л. П.. Поискано е от съда да бъде обявена за относително недействителна спрямо държавата сделка, обективирана в нотариален акт №49/09.02.2018, том 1, рег. № 507, по нотариално дело № .. от.... г., с която „Б. . ЕООД“ прехвърлил чрез покупко-продажба на Ж. Л. П. два поземлени имота с обща стойност на данъчните оценки в размер на 1969,80 лева.

В исковата молба е посочено, че срещу длъжника е приключило ревизионно производство, като на 29.06.2016 г. по електронен път му е бил връчен Ревизионен акт (РА) № ........./........... г., а на 29.12.2016 г., отново по електронен път, му е връчен ........./........... година. Ревизионните актове са влезли в сила, като са установени задължения, чийто размер към момента на подаване на исковата молба е 1 206 8825,32 лева.

С Решение № 26/20.02.2019 г. по т. д. № 86/2018 г. по описа на Софийски окръжен съд „Б. .“ ЕООД е обявено в несъстоятелност, като е определена начална дата на наплатежоспособност - 01.01.2018 година.

Съгласно Списъка на предявените и приети вземания, одобрен с Определение № 384/11.07.2019 г. по т. д. № 86/2018 г. по описа на СОС, вземанията по двата ревизионни акта, посочени в исковата молба, са включени в масата на несъстоятелността.

С атакуваното пред настоящата инстанция определение № 424/18.05.2023 г. РС –Ботевград е прекратил производството като недопустимо и е върнал исковата молба на ищеца. В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че ищецът безспорно се явява кредитор на несъстоятелността и тъй като атакуваната сделка от дата 09.02.2018 г. е извършена в т.нар. „подозрителен период“, нейната отмяна следва да се търси по реда на чл. 646 и чл. 647 от ТЗ, които искове представляват способи за попълване масата на несъстоятелността и гарантират правата на всички кредитори на несъстоятелността. Посочил е, че съгласно чл. 637, ал. 6 от ТЗ, след откриване на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен за защита на правата на третите лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността; трудови спорове и парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица. Направен е и аналог с Павловия иск, от уважаването на който би се ползвал само кредиторът - ищец, чийто индивидуален интерес не би могъл да се удовлетвори самостоятелно извън производството по несъстоятелност.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване с частна жалба съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна поради следните съображения.

Искът, предвиден в чл. 216, ал. 1 от ДОПК, е конститутивен и с него се цели осъществяването на потестативно право, като се предоставя защита на конкретни субекти. Съгласно текста на закона възможността за обявяване на недействителността на конкретна сделка е предвидена само по отношение на държавата и общините. Изрично са регламентирани сделките и действията, които следва да са извършени след датата на установяване на публично задължение или връчване на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на нея са установени публични задължения. Искът се предявява от съответния публичен взискател или от публичен изпълнител и се разглежда по реда на ГПК. Целта на това производство е насочване на принудително изпълнение върху имота, обект на атакуваната сделка, за удовлетворяване на 2 установените публични вземания.

По своя правен резултат уваженият иск по чл. 216, ал. 1 от ДОПК съвпада с резултата при успешно проведен Павлов иск по чл. 135 от ЗЗД – имотът, прехвърлен чрез атакуваната сделка, ще се счита „върнат обратно“ в патримониума на длъжника - ответник, но само по отношение на кредитора ищец. Само той ще може в последствие да се удовлетвори принудително от конкретното имущество.

Сходен резултат спрямо кредиторите на несъстоятелността се постига с упражняването на исковете предвидени в чл. 646 и чл. 647 от ТЗ. С тях се цели попълване на масата на несъстоятелността, която да послужи за удовлетворение на кредиторите с приети вземания в производството по несъстоятелност.

Безспорно разгледаните искове са еднакви по своя характер – всички са конститутивни, но са различни правилата за тяхното предявяване.

Въпреки сходството в резултата, нормата на чл. 216, ал. 1 от ДОПК е специална по отношение на общата норма на чл. 135 от ЗЗД. Правилото е, че при наличие на общ и специален закон, регламентиращи една и съща материя, се прилага специалният закон. Не следва, а и не може да се направи пълна аналогия между двата иска. Специалният характер на иска, регламентиран в данъчно-процесулания закон, произтича от особения предмет на правно регулиране, ограничената активна легитимация и конкретно изброените сделки и действия, които могат да се атакуват.

Не така стои въпросът за конкуренцията между исковете по чл. 216, ал. 1 от ДОПК и отменителните искове по чл. 646 и чл. 647 от ТЗ. Съдебната практика е единодушна, че те не са в съотношение на общ към специален. В разпоредбата на чл. 649, ал.1 от ТЗ са посочени специфични процесуални правила за предявяване на конкретно посочени искове – тези по чл. 645, чл.

646, и чл. 647 от ТЗ, както и този по чл. 135 от ЗЗД. Касае се до специални искови производства, свързани с производството по несъстоятелността, като са уредени лицата, които са легитимирани да ги предявяват, сроковете, в които следва да бъдат предявени, подсъдността на исковете и дължимите държавни такси. Целта на успешното им предявяване е да се попълни масата на несъстоятелността с имущество на длъжника, предмет на разпоредителни сделки и действия в конкретни периоди. Тези правила не могат да се прилагат разширително и по отношение на други искове, в частност – иска по чл. 216, ал. 1 от ДОПК, доколкото този иск не е изрично посочен в обхвата на нормата на чл. 649, ал. 1 от ТЗ. С него законодателят е предвидил засилена защита на фиска, като е дал изключително право на държавата и общините да се удовлетворят предпочтително, при наличие на изрично изброени предпоставки, следователно това изключително право не би могло да ползва синдика или останалите кредитори на несъстоятелността. Искът по чл. 216, ал. 1 от ДОПК не може да бъде включен в кръга на исковете по чл. 649, ал. 1 от ТЗ и по аналогия с иска по чл. 135 от ЗЗД, тъй като както беше посочено двата иска, макар еднакви - конститутивни, са различни от процесуланоправна гледна точка.

В конкретния случай не могат да се приложат и законовите забрани, посочени в чл. 637 от ТЗ. Цитираната норма има за цел да изключи възможността, кредитор да предприеме действие по събиране на вземането си от длъжника обявен в несъстоятелност в други производства, освен това по несъстоятелността.

Трайната съдебна практика по приложението на чл. 637, ал. 1 ТЗ е, че разпоредбата се отнася за имуществени граждански или търговски дела относно вземания, които могат да се предявят в производството по несъстоятелност на ответника по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ – за притезателни права /вземания/, които са парични. Не се спират съдебните и арбитражни 3 производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника, които нямат за предмет предявими в производството по несъстоятелност вземания и при които претендираното право може да се упражни само съдебно. Такива са делата, образувани по конститутивни искове; дела, образувани по установителни искове по чл. 124, ал. 4 ГПК за собственост, за прогласяване на нищожност на договор; дела, образувани по иск за възстановяване нарушено владение, иск за връщане на наета или заета за послужване вещ и пр.

Разпоредбата на чл. 637, ал. 6 от ТЗ въвежда забрана за образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжник, по отношение на когото вече е открито производство по несъстоятелност.

Както беше изяснено по-горе, искът по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК е конститутивен, а не осъдителен и доколкото с него не се иска осъждането на ответника за изпълнение на определена имуществена престация, а се цели осъществяването на потестативно право по принудителен ред, то производството по този иск не е недопустимо на основание чл. 637, ал. 6 от ТЗ.

Предвид всичко изложено Софийски окръжен съд намира определението на Районен съд – Ботевград за неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото - върнато на сезирания районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 424 от 18.05.2023 г., по гр. д. № 208/2023 г. по описа на РС – Ботевград, с което е върната исковата молба и производството по делото е прекратено.

ВРЪЩА делото на Ботевградския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4