Решение № 483 от 19.06.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. Бургас, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Р.а Маркова

П.а К. Г. Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20252100500740 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Община –Бургас , представлявана от процесуалния й представител , против решение № 301/11.02.2024г., постановено по гр.д. № 840/2024г. по описа на Районен съд Бургас, с което е осъдена въззивната Община да заплати на П. Л. сумата 1166,40 лв.-представляваща изплатеното застрахователно обезщетение за причинени щети на л.а. марка „Ауди А6“,с ДК № А3694 РА ,причинени при ПТП от пропадане в необезопасена и несигнализирана дупка на 05.11.2023 г.,ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане ,както и да заплати сумата от 800 лв.-съдебно-деловодни разноски .

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че съдът е мотивирал решението си ,възприемайки изцяло доказателствения материал ,представен от ищцовата страна ,като неоснователно са приети за достоверни сведенията ,събрани по доказателства от ищцовата страна ,заинтересована от установяване на този краен резултат .Неправилен е изводът за наличието на пряка причинна връзка 1 между описаните увреждания по автомобила и механизма на произшествието ,в резултат на което Общината да понесе отговорността за обезщетяване на ищеца.Необоснован е изводът за причинно-следствена връзка между настъпилите вредни последици и състоянието на пътната настилка,която ангажира отговорността на общината .

Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърли исковата претенция ,или да бъде уважен предявения обратен иск .

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна,с който се оспорва въввизваната жалба и се счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.

Сочи се ,че във въззивната жалба не са въведени нови аргументи ,поставящи под съмнение правната оценка на първоинстанционния съд .Районният съд е извършил задълбочен анализ на събраните доказателства и ги е оценил поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка .Взети са предвид не само показанията на свидетелите ,но и заключението на автотехническата експертиза ,недвусмислено доказваща ,че инцидентът е възникнал поради наличието на необезопасена и немаркирана дупка на пътя Счита се ,че в случая неадекватното състояние на пътната настилка е създало опасност за движението и за което не е сигнализирано своевременно от отговорното за това лице Неизпълнението на това задължение се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и причинените вследствие на същото имуществени вреди на собственика на автомобила ,поради което и за ищеца е налице основание за ангажиране отговорността на ответника за бездействието на лицата ,на които последният е възложил поддържането и ремонта на пътя/като без значение е на кой изпълнител е възложено поддържането на пътя .Твърденията ,че инцидентът е в резултат на действията на водача и че той е шофирал с несъобразена скорост ,са неоснователни и не са били подкрепени с никакви доказателства .Напротив – свидетелските показания и заключението на експертизата установяват ,че водачът е действал в рамките на разрешената скорост и не е могъл да предотврати настъпването на инцидента .

Разпитите на свидетелите по делото изцяло потвърждават твърдяния от ищеца механизъм на произшествието ,настъпилите вреди и причинно2 следствената връзка между тях.Тези обстоятелства се потвърждават и от вещото лице по назначената експертиза /които подробно се обсъждат в отговора /.

Затова се настоява за потвърждаване на решението .

Постъпил е и писмен отговор от третото лице –помагач на ответника – „Автомагистрали –Черно море“АД,с който също се изразява недоволство от атакуваното решение и страната се присъединява към доводите ,изложени във въззивната жалба .Сочи се ,че от представените по делото доказателства ,включително и протокола за ПТП ,се е установило ,че необезопасената дупка се намира извън посочения в споразумителния протокол с Община Бургас участък от пътя ,за който на Общината по силата на чл. 4 ал. 1 е вменено организирането ,възлагането и контрола на дейностите по поддръжка,в т.ч. и зимно поддържане на републиканските пътища в рамките на града .Затова се счита ,че на Общината и на третото лице не може да се търси отговорност за претърпените от ПТП вреди.Освен това не е доказано от ищеца по обратния иск ,че на третото лице-помагач е възложена съответната дейност по поддържането на пътя с възлагателно писмо ,за да се установи ,че срокът за СМР е започнал да тече и след изтичането му е настъпило процесното ПТП.Такова доказване не е извършено от ищеца по обратния иск ,въпреки направеното възражение в този смисъл в писмения му отговор .Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове ,както и обратния иск на Общината срещу третото лице-помагач.

Съгласно чл. 267, ал. 1 от ГПК в закрито заседание въззивният съд извършва проверка на допустимостта на жалбите при съответно прилагане на чл. 262, произнася се по допускане на посочените от страните нови доказателства и насрочва делото за разглеждане в открито заседание.

При извършената проверка съдът констатира, че въззивната жалба отговаря на изискванията за съдържание и приложения по чл. 260 и 261 от ГПК и в този смисъл е редовна. Същата е подадена в законоустановения срок от пълномощника на процесуално легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за 3 установено следното :

Предявен е бил главен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД,като се е твърдяло от ищеца,че е собственик на л.а. “Ауди А6“, рег. № А 3694 РА. На 05.11.2023г. се случило ПТП с автомобила на пътя от Каблешково до Бургас, като МПСто попаднало в необезопасена и немаркирана дупка на пътя, която ищецът не можал да избегне чрез заобикаляне. От попадането в дупката се сцепили предната и задната дясна гума. По-късно, при преглед в сервиз, се установило, че има и други щети, а именно повредена кормилна рейка и повредена хидравлична помпа. Ремонтът на рейката струвал 200 лева.

Смяната на помпата, зареждането с масло и трудът за смяната стрували 624 лева. По-късно ищецът закупил две гуми, които му стрували 302 лева. Платил и 40 лева за регулиране на автомобила на стенд. Твърдяло се е ,че вредите са в пряка връзка с процесното ПТП. Собственикът на пътя не е изпълнил задължението си да поддържа същия в изправно състояние и да сигнализира за неизправности. Ако процесният участък, където е станало ПТП-то, е част от урбанизираната територия на гр. Бургас, то на основание чл.31 ЗП, поддържането на пътния участък би следвало да е задължение на Община Бургас. Ако участъкът не се намира в границите на урбанизираната територия, то на основание чл.8, ал.2 вр. чл.30, ал.1 ЗП, АПИ е била длъжна да поддържа, ремонтира и осигурява възможността за ползване на пътя. В първия случай според ищеца отговорност за заплащане на обезщетението ще носи общината, а във втория – АПИ, на основание чл.49 ЗЗД, тъй като техни служители не са изпълнили задълженията си да поддържат пътя в изправност. Моли се за уважаване на главния иск, респ. да се уважи евентуалния иск.

Във връзка с тези твърдения се е установило по делото ,че действително твърдяното ПТП се е случило на 05.11.2023г. Видно от протокол за ПТП от същата дата, по време на движение по пътя от Каблешково към Бургас, водачът на л.а. Ауди А6, рег. № А 3694РА П. Л. е навлязъл в необезопасена и немаркирана на пътното платно дупка с размери: дължина 120 см., ширина 70 см и дълбочина 17 см., при което са се спукали предна и задна десни гуми.

За инцидента са събрани гласни доказателства, както и е извършена съдебно-автотехническа експертиза. Според св. К. , пътен полицай, колата била влязла в дупка и се е спукала гумата й. Свидетелят ясно помни дупката, 4 правил е и снимки. Измерил е с ролетка размерите на дупката. Наоколо нямало предупредителни табели за ремонт. На автомобила била спукана гумата, но свидетелят не помни точно коя гума, както и не се сеща дали спуканите гуми са били една или две. Св. К., живуща на *** *** с ищеца, е пътувала в колата на процесния ден. Заявява, че на връщане към Бургас са попаднали в дълбока дупка. Чуло се много силен трясък и шум. Тогава П. спрял колата, отбил в страни и слязъл да разгледа щетите. Установил, че има две спукани гуми. После 2 дошли полицаите. Дошъл и бащата на П. и сменил гумите още на място, но се установило, че колата не е стабилна на пътя и това наложило на другия ден тя да бъде закарана в сервиз. Оказало се, че има проблеми с ходовата част и П. платил за ремонта около 1200 лева. Според свидетелката, колата се е движела с около 50 км/ч, слънцето печало насреща им, имало интензивен трафик и не са могли да видят дупката.

Назначената по делото автотехническа експертиза е установила, че автомобилът е попаднал в необозначена дупка, като така са се спукали предна и задна десни гуми. Водачът не е могъл да възприеме дупката поради интензивното движение в двете посоки, нито да я заобиколи или да спре.

Дупката по никакъв начин не е била сигнализирана. При интензивно движение заобикалянето на дупка с навлизане в насрещната лента, както и внезапно спиране, не е безопасно. Описаните щети могат да настъпят при движение на автомобила в зоната на разрешената скорост. Десните гуми са се срязали от острите ръбове на дупката. Повредили се също кормилната рейка и хидравличната помпа. След подмяната на гумите и ремонта на кормилната рейка е извършено регулиране на преден и заден мост. Според вещото лице, описаните щети по автомобила биха могли да възникнат следствие на ПТП-то.

Подмяната на спуканите гуми, ремонтът на кормилната рейка, подмяната на хидравличната помпа и регулирането на преден и заден мост са в пряка причинна връзка с настъпилия пътен инцидент. Вещото лице е установило, че за извършения ремонт на автомобила са представени фактури. Сложени са нови гуми, кормилната рейка е ремонтираната, сложена е хидравлична помпа втора употреба. Стойността на всички щети възлиза на 1166.40 лева.

При тези данни – протокол за ПТП, свидетелски показания и експертиза, районният съд е приел ,че е доказано по несъмнен начин твърдяното ПТП, станало на процесната дата и настоящият съдебен състав изцяло споделя този извод . Тогава при движението си колата на ищеца е 5 попаднала в дупка, в следствие на което са се спукали двете десни гуми – предна и задна. Механизмът на ПТП е изцяло установен. Неоснователно е възражението на ответника-въззивник, че вината за инцидента е на водача, който е шофирал с несъобразена скорост и не се е съобразил с елементите на фактическата обстановка. Няма данни ищецът да е карал с превишена скорост.

Освен това вещото лице е на мнение, че той въобще не е можел да се съобрази с дупката, да я заобиколи или да спре, тъй като трафикът е бил интензивен.

Дупката не е била сигнализирана или обезопасена по никакъв начин и предвид трафика, било е много трудно автомобилът да не попадне в нея. Вещото лице също така е посочило, че при движение с разрешена скорост могат да се причинят процесните щети. Така че не само вината не е у ищеца, а и той не е съпричинил ПТП-то. Причинените щети са в пряка връзка с инцидента. Те се доказват от експертизата. Ищецът е заплатил за тяхното отстраняване, като са приложени фактури и фискални бонове, доказващи плащанията. Те са на обща стойност 1166.40 лева. Вещото лице също е оценило щетите на такава стойност, а в съдебно заседание е заявило, че оценката им е правдоподобна и съответства на средната пазарна стойност на частите. Така че щетите са установени, като лицето, станало причина за неизправността на пътя и необезопасянето на дупката, трябва да отговаря за репарирането им.