Определение № 101 от 24.07.2025, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Частно наказателно дело 213/2025
- Вид
- Определение № 101
- Подписан
- 24.07.2025
- В сила
- 24.07.2025
- Състав
- Лазар Йорданов Мичев
Цитирани разпоредби
- чл. 65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 145, ал. 1, т. 3 · Закон за съдебната власт
- чл. 142 · Наказателен кодекс
- чл. 144, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 170 · Наказателен кодекс
- чл. 325 · Наказателен кодекс
- чл. 325, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.342-343 · Наказателен кодекс
- чл.342-343 · Наказателен кодекс
- чл. 199, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 213, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 213, ал. 4 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 213, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 101 гр. Разград, 24.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Лазар Й. Мичев като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Частно наказателно дело № 20253300200213 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 213, ал. 5 от НПК.
Производството е образувано по жалба на адв. О. Б. от АК – Русе, в качеството му на пълномощник на Г. Н. Н. против постановление от 13.05.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство, на прокурор от Окръжна прокуратура – Разград, по преписка №1741/2024 г., потвърдено с постановление от 25.06.2025 г. на прокурор от Апелативна прокуратура – Варна по преписка № 721/2024 г.
В жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство. Изразява се несъгласие с крайния извод на прокурора за липса на достатъчно данни за извършени престъпления, а единствено за влошени междуличностни отношения между Г. Н. и А.Х.. В жалбата се излага кратка фактическа обстановка, която се счита за релевантна. Жалбоподателят счита, че в хода на предварителната проверка са събрани противоречиви данни относно някои важни обстоятелства, а именно отправяни ли са закани за убийство на инкриминираната дата, причината, поради която жалбоподателят се е качил в автомобила на А.Х., както и бил ли е налице опит за прегазване на жалбоподателя от А.Х. с лек автомобил извън селото и опит за блъскане от него на управлявания от С.С. лек автомобил, в който се качил Г. Н.. Извършен е подробен анализ на твърдените от жалбоподателя противоречия в събраните в хода на проверката данни. В жалбата се изразява несъгласие с извода на прокурора, че липсва субективния елемент на престъплението чл. 144, ал. 3 от НК, доколкото с изречените от А.Х. думи “няма да те оставя да живееш, ти повече няма да живееш, каква работа имаш с жена ми“ не е вложен смисъл за закана с убийство, тъй като същият не е съзнавал изречените думи като действително отправена заплаха към живота на заплашения Н. и не е целял реализирането й. Навежда се възражение, че наличието на умисъл или неговата липса би могло да се установи единствено в хода на досъдебно производство, а не в хода на предварителната проверка. В жалбата са изложени съображения, че са налице достатъчно данни както за извършено престъпление закана с убийство, така и за извършено престъпление 1 хулиганство. От съда се иска постановлението от 13.05.2025 г. на прокурор от ОП – Разград, потвърдено с постановление от 25.06.2025 г. на прокурор от АП – Варна за отказ да се образува досъдебно производство да бъде отменено и преписката да бъде върната на прокурора със задължителни указания по приложението на закона и образуване на досъдебно производство.
Разградският окръжен съд, след като се запозна с наведените в жалбата оплаквания, събраните по пр. № 1741/2024/2024г на ОП - Разград материали, съдържанието на обжалваното постановление и след цялостна проверка, намери, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от лице имащо право на жалба и срещу акт подлежащ на проверка по чл. 213, ал. 5 от НПК. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Първоначално в Районна прокуратура – Разград е била образувана преписка № 1612/2024 г. по постъпили от полицията материали за извършена проверка по сигнал на Г. Н. Н. от село Д., обл. Разград. В същият били изнесени данни за възникнал конфликт между Г. Н. и А.Х. от същото населено място, като конкретният повод за конфликта между двамата били подозрения на А.Х. за това, че сигналоподателят е имал интимни отношения със съпругата му. В сигнала били наведени твърдения, че с оглед намерението на А.Х. да изясни отношенията си с Г. Н., последният се качил против волята си в автомобила на А.Х. и бил отведен извън селото. Наведени са и твърдения, че А.Х. отправил заплахи за убийство към Г. Н., както и че е направен опит от А.Х. умишлено да блъсне с автомобила си сигналоподателя, когато последния излязъл от автомобила на Х. и побягнал. Твърдяло се също, че Н. се бадил на свой близък – С.С., който отишъл на място с неговия автомобил и в който се качил Н., след което Х. преследвайки ги със своя автомобил направил опит да блъсне автомобила на С.. По случая била извършена предварителна проверка, като в резултат от нея прокурор от РП – Разград с постановление от 05.08.2024 г. отказал да образува досъдебно производство за престъпления по чл. 144, ал.
3 и чл. 325, ал. 1 от НК, както и за друго престъпление от общ характер.
Така постановеният отказ за образуване на досъдебно производство бил атакуван пред горестоящата прокуратура ОП – Разград, като с постановление от 27.08.2024 г. постановлението на прокурор от РП – Разград за отказ да се образува ДП било потвърдено, с допълнението, че не били налице данни за извършено умишлено транспортно престъпление и отвличане, но без изрично произнасяне в диспозитива, че отказва да образува досъдебно производство по тези текстове от НК.
Постановлението на прокурор от ОП – Разград, с което било потвърдено постановлението на прокурор от РП – Разград било обжалвано пред АП – Варна, като прокурор от съответната прокуратура с постановление от 17.10.2024 г. констатирал допуснати нарушения от прокурорите в РП и ОП – Разград, като отменил и двете постановления.
След връщане на материалите по преписките в ОП – Разград наблюдаващ прокурор от същата прокуратура завел преписката под нов номер - № 1741/2024 г. Без да бъдат извършени каквито и да са действия по 2 образуваната под нов номер преписка, с постановление от 22.11.2024 г. прокурор от ОП – Разград отказал да образува досъдебно производство по преписка № 1741/2024 г. като посочил, че липсват данни за извършени престъпления по чл. 144, ал.. 3 от НК, чл. 325, ал. 1 от НК, чл.342-343 от НК, както и за отвличане.
Постановлението на ОП - Разград било обжалвано пред АП – Варна, като с постановление от 10.02.2025 г. същото е било отменено като необосновано, неправилно и незаконосъобразно.
Наблюдаващият прокурор от ОП – Разград изготвил възражение до ВКП срещу постановлението на АП – Варна от 10.02.2025 г., като с постановление от 26.02.2025 г. на прокурор от ВКП, отдел “Досъдебен“ е отменено постановлението на АП – Варна, доколкото в него не били дадени конкретни указания за допълване на проверката, каквото е изискването на т. 16.3, б. „а“ от Указанието за осъществяване на инстанционен и служебен контрол в прокуратурата. Материалите по преписката били върнати на АП – Варна за даване на конкретни указания за допълване на проверката, която е указано, че трябва да се извърши от ОП – Разград по отношение на всички престъпления, независимо от тяхната подсъдност. Дадени са и конкретни указания от АП – Варна какви допълнителни действия да бъдат извършени за допълване на проверката, а именно да се изискат записи и информация от ЕЕН 112, за да може въз основана на съдържанието на проведените разговори да се вземе отношение досежно наличието или липсата на данни за съставомерни заплахи с убийство от страна на А.Х. спрямо Г. Н., както и да бъдат снети в тази насока обяснения от съпругата и съседите на Н.. Да бъде взето отношение относно твърденията за опит за умишлено прегазване на Н., вкл. и твърденията на С. за опит Х. умишлено да блъсне автомобила му.
След изпълнение на дадените указания и извършване на допълнителни действия по проверката, наблюдаващият прокурор от ОП – Разград установил следната фактическа обстановка:
Г. Н. и А.Х. били от село Д.. Двамата се познавали, като отношенията им били влошени. В жалбата си пред РУМВР – Разград Н. завил, че на 06.05.2024 г. бил в дома си в село Д.. Около 20:15 часа пристигнал неговият познат А.Х..
Х. му казал да се качи в неговия автомобил. Г. Н. влязъл в колата и поели към изхода на селото. Г. Н. заявява, че по време на придвижването, А.Х. му се заканил с думите: “ще те убия, не ме интересува нищо, няма да те оставя да живееш“. След което А.Х. направил няколко опита да нанесе удар на Г. Н., но не успял. Когато стигнали края на селото, двамата слезли от автомобила. В това време Г. Н. разговарял по телефона си със зет си С. С. С.. А.Х. отново доближил Н. и направил опит да го удари, но отново не успял. След това пак се заканил, че щял да го убие, а Н. избягал. Н. сочи, че Х. се опитал да го блъсне с автомобила си, но не успял. В този момент дошъл С.С. и Г. Н. се качил в неговия автомобил. По пътя били застигнати от А.Х., който по думите му се опитал да ги избута от пътното платно, но не успял. Заявил, че имал конфликт с А.Х., но не уточнил какъв точно, както и че се страхува от Х..
С.С., в снетото сведение сочи, че на 06.05.2024 г. получил обаждане по 3 телефона от Г. Н.. Н. му казал да отиде и да го прибере от края на селото, където бил с А.Х.. С. знаел, че двамата имат стари проблеми. С. отишъл и прибрал Н.. Докато пътували към дома си били застигнати от А.Х., който направил опит да ги блъсне, но не успял. Допълва, че А.Х. го обидил с думите „ще ти еба майката циганска“. След това било снето допълнително сведение от С.С.. Същият заявил, че докато разговарял с Г. Н. чул, че А.Х. му се заканва с думите : „ще те убия, няма да живееш в това село“, след което го попитал дали има връзка жена му. Според С., А.Х. смятал, че Г. Н. има интимна връзка със съпругата му. Допълва, че в автомобила на Х. била още и съпругата му Ш.
Х.. Сочи, че когато Г. тръгнал да се качва в неговата кола А.Х. му извикал: „ела да се разберем“.
От своя страна А.Х. не отрича, че отишъл пред дома на Н. и му казал да се качи в колата му. След това отишли и взели съпругата му Ш. Х. и тримата отишли в края на селото. Там, А.Х. попитал Н. дали има връзка със съпругата му и дали е пускал такива слухове. Г. Н. в този момент разговарял по телефона и излязъл от колата, след което побягнал. Малко по-късно пристигнал С.С. с неговия автомобил. Г. Н. се качил в колата и двамата потеглили. А.Х. не отрича, че ги е последвал с колата си. Х. сочи, че провел разговор със С.С. по телефона, като при разговора бил поканен пред дома на Н.. А.Х. действително отишъл там заедно със сина си малко по-късно същата вечер. Тогава им бил нанесен побой. А.Х. отрича да е отправял закани и заплахи за убийство спрямо Г. Н..
Снето било обяснение и от Ш. Х., която потвърждавала казаното от съпруга й. Посочила, че когато се качила в автомобила на съпруга си на задната седалка бил седнал Г. Н.. Отрича съпругът й да е отправял закани и заплахи, отрича и да се е опитвал да блъска автомобила на С.С..
С превантивна цел на основание чл. 65 от ЗМВР на А.Х. бил съставен протокол за полицейско предупреждение и същият бил предупреден за отговорността по чл. 144, ал. 1 и ал. 3 и по чл. 146, ал. 1 от НК.
Снето било допълнително обяснение от Г. Н.. Същият посочил, че се страхува от А.Х. и избягва срещи с него. Допълва, че заканата, която му била отправена била: „няма да те оставя да живееш, ти повече няма да живееш, каква работа имаш с жена ми“.
За евентуално нанесена средна телесна повреда на А.Х. и сина му М. Х. било образувано отделно досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, което все още не е приключило.
При допълнителната проверка били изискани аудиофайловете от център ЕЕН 112 по всички оплаквания от село Д. на 06.05.2024 г. След изслушването им се установило, че в нито един от тях няма оплакване и твърдение за закана с убийство. Оплакванията били, че А.Х. щял да дойде пред дома на Г. Н.. На два пъти полицейски екипи са посещавали адреса. Последното оплакване, регистрирано на ЕЕН 112 било от М. Х., че същият е получил удар с бухалка.
При снемане на допълнителни сведения от М.Б. същата допълнила, че съпругът й Г. Н. не желаел да се качва в автомобила на А.Х.. На улицата 4 нямало други свидетели – съседи и/или очевидци.
С.С. допълнително посочил, че нямало физическа саморазправа между Г. Н. и А.Х., доколкото двамата са стояли на 10 метра един от друг. А.Х. ги последвал с колата и искал да удари автомобила на С. с неговия автомобил.
С.С. променял посоката на движение на неговия автомобил. В един момент А.Х. направил една маневра от която без малко да се преобърне и тогава се отказал да ги преследва. След това закарал Н. в дима му.