Решение № 253 от 27.05.2026, Районен съд - Пещера

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Пещера, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело № 20255240100913 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от С. Ц. З. срещу „ВАЛДОМ 1“ ЕООД - за осъждане ответника да заплати на ищцата конкретно посочени суми, за трудови възнаграждения, парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и възнаграждение за положен извънреден труд, във връзка със сключен между страните трудов договор.

Твърденията на ищцата са, че е сключила с ответното дружество трудов договор № 1/11.12.2024г., съгласно който е заемала длъжността „готвач“ в хотел в курорта „Свети Константин“- общ.Пещера, на пълен работен ден от 8 часа и брутно трудово възнаграждение в размер 933 лева. Поддържа се, че често е оставала да работи през работните дни – и след редовното й работно време, като по този начин положила извънреден труд – за м.декември 2024г. – 56 часа, за м. януари 2025г. – 104 часа, за м. февруари 2025г. – 88 часа, за м. март 2025г. – 100 часа и за м. април. 2025г. – 44 часа. Изтъква се, че трудовото правоотношение било прекратено в средата на месец април с невръчена на ищцата заповед № 1/14.04.2025г., за което тя разбрала в проведен тогава телефонен разговор с работодателя й, но тъй като не е получила заповедта - не знае основанието за прекратяване. При съображения, че не е получила от работодателя полагащите й се трудови възнаграждения за месеците март и април 2025г., както и такова за извънреден труд, нито обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за 2024г. - се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата: сумата от 1612,50 лв. – като дължимо трудово възнаграждение за месеците март и април 2025г., сумата от 1866 лв. – трудово възнаграждение за положен извънреден труд в описания размер на общо 392 часа през работните дни на месеците от декември 2024г. до април 2025г., както и сумата от 400 лв. - обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за 2024г., ведно със законна лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на посочените суми.

В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете като неоснователни, при твърдения, че през целия период на трудовото правоотношение трудовите възнаграждения на ищцата са били редовно и изцяло изплащани, тя не е полагала извънреден труд, а обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск не й се дължи, тъй като е напуснала работа по собствена инициатива, което според ответника 1 изключва възможността за претендиране на обезщетението, дължимо при прекратяване на правоотношението от страна на работодателя.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съгласно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на предявените при условията на обективно кумулативно съединяване искове е съответно: по чл. 128, т.2 от КТ, по чл. 224, ал.1 от КТ и по чл. 150, вр. с чл. 262, ал.1, т.1 от КТ.

С доклада по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е бил сключен трудов договор № 1/11.12.2024г., съгласно който ищцата е заемала длъжността „готвач“ в хотел в курорта „Свети Константин“, на пълен работен ден от 8 часа и начално брутно трудово възнаграждение в размер 933 лева.

1. Относно иска по чл. 128, т.2 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение за месеците март и април 2025г:

Наличието на трудово правоотношение между страните се установява от приложения трудов договор (№ 1/11.12.2024г.). Видно от представената Заповед № 1/14.04.2025г. – за прекратяване без предизвестие на трудовото правоотношение, на осн. чл. 71, ал.1 от КТ – същата не е надлежно връчена (няма подпис) на работника (което обстоятелство се потвърждава и от протокола за извършена проверка и издаденото наказателно постановление № 13-2500313/28.07.2025г. от ДИТ-Пазарджик). Същевременно в трудовия договор никъде не е отбелязано, че той е за изпитване, за да може изобщо правоотношението да бъде прекратено (както е посочено в заповедта) – „на осн. чл. 71, ал.1 от КТ“.

Следователно трудовото правоотношение е незаконно/неправилно прекратено.

Същественото за конкретния иск е на първо място - колко дни реално е отработила (или е била на разположение за работа) ищцата през месеците март и април 2025г.

Ангажираните в тази връзка доказателства по делото са отчетни форми, представени от ответника и показанията на доведените от ищцата свидетели – Петър и Н. Г. От представляващите частни свидетелстващи документи „отчетни форми“ за месеците март и април 2025г. (л. 33, л.34 и л.100, л.104) се установява, че работодателят-ответник е отразил 20 отработени от ищцата дни през месец март 2025г. и 3 отработени дни през месец април 2025г. Твърденията на ищцата в исковата й молба са, че е работила до 15.04.2025г. като в нейна тежест е при условията на пълно и главно доказване е да удостовери тези си твърдения. От показанията на доведените от нея свидетели обаче, твърденията не се доказват, а напротив – в тази връзка в разпита си свид. П. Г. заявява: „Нямам на идея кога й е прекратен договора, тя на мен не ми е казвала. Той /работодателят/ започна да казва, че няма пари и затова тя спря да ходи на работа някъде през април.“, а свид. Н.

Г.: „Нямам спомен докога работи майка ми там, но мисля, че до към март 2025 г.“.

Изложеното, особено в показанията на свидетеля Н. Г., сочи по-скоро на извод, че в отчетната форма за април е коректно отразено ищцата да е работила само през дните 1., 2., и 3. април 2025г.; а дори да се приеме, че работодателят действително е заявявал, че няма възможност да плаща – това не дава право на работника едностранно да спре работа, докато правоотношението не бъде реално прекратено, и неявяването му действително представлява самоотлъчка – каквато е отразена в съответната отчетна форма за работните дни от 04.04.2025г. до 14.04.2025г. включително.

При тези доказателства съдът не може да приеме за доказано, че ищцата е работила повече дни, от отбелязаните в съответните отчетни форми, макар и едностранно съставени от работодателя. Тези работни дни възлизат на общо 23, като при ноторно известна и твърдяна от ищцата за получавана от нея минимална работна заплата за този период в размер на бруто 1077 лв. (отразена в представените платежни фишове за тези два месеца) полагащото й се брутно трудово възнаграждение за месец март и април 2025г. възлиза на по 2

53,85 лв. на ден (1077 лв. / 20 дни), или общо за 23 дни – 1238,55 лв. Но това е брутно, а след приспадане на заплащаните от работодателя удръжки за: лични вноски за допълнително обществено осигуряване (ДОО) за родените след 1960г., за здравно осигуряване (ЗО), за универсален пенсионен фонд, както и данък общ доход (ДОД) – на ищцата се дължи като трудово възнаграждение за двадесетте работни дни на месец март 2025г. - сумата от 835,74 лв., а за 3-те работни дни на месец април 2026г. – сумата от 126,87 лв., или общо 962,61 лева, а не претендираните 1612,50 лв.

С оглед възраженията на ответника, че е изплащал редовно и изцяло заплатите на ищцата – той така и не ангажира годни доказателства, които да удостоверяват, че е заплатил гореобосновано дължимите й се трудови възнаграждения за процесните месеци, като единствено представената в тази връзка разписка (л.38), доказано от приетата по делото съдебно-почеркова експертиза – категорично не е подписана от ищцата, за да се приеме, че тя е получила съответната сума от 835,74 лв. като заплата за месец март 2025г., както се поддържа от ответната страна. Същевременно представената разпечатка на снимка от мобилна кореспонденция (л.39) с неизвестен автор, дата и източник, също по никакъв начин не установява изпълнение на задължението на работодателя по чл. 128, т.2 от КТ. От приложените като част от административната преписка, водена при ДИТ-Пазарджик, банкови извлечения (л.113, л.114) става ясно, че от страна на ответното дружество са извършвани банкови преводи в размер на нетната заплата на ищцата на датите 10.02.2025г. и 10.03.2025г., които - очевидно от датите – са трудови възнаграждения за положения от нея труд през месеците януари и февруари 2025г.

Предвид гореизложеното – предявеният от С. Златанова иск по чл. 128, ал.2 КТ следва да бъде уважен като основателен до размер от 962,61 лв. (492,17 евро) и отхвърлен за разликата до предявения размер от 1612,50 лв.

2. Относно иска по чл. 224, ал.1 от КТ – за сумата от 400 лв. обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за 2024г.:

Още в исковата молба тази претенция е съвсем ясно заявена, като твърденията на ищцата са именно – че не й е платен полагащия й се годишен отпуск „за 2024г.“ С разпореждане № 1457/22.08.2025г. по делото исковата молба е оставена без движение, като е цитирано твърдението й за конкретната година, а с последващата молба ищцата е пояснила, че става дума за „платения“ годишен отпуск, без да добавя към претенцията си различен период. Ето защо именно така предявеният иск подлежи на разглеждане. С писмена защита по делото (чл. 149, ал.3 ГПК) ищцовата страна несполучливо е опитала да измени (вкл. по основание) искането си (чл. 214, ал.1 ГПК), говорейки за 1/3 от дължимото й се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, в контекста на период от около 4 месеца, в които е работила за ответника. Но предвид приключилото към момента на подаване на защитата съдебно дирене – подобна промяна е недопустима и съдът дължи произнасяне по конкретния иск, както е бил предявен, а именно - касаещ обезщетението по чл. 224, ал.1 КТ само за 2024г.

Платеният годишен отпуск се изчислява пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж през съответната календарна година. От приложения трудов договор се установява, че ищцата е започнала работа на 11.12.2024г. с платен годишен отпуск в размер на 20 дни (т.3 от договора). Следователно пропорционално на календарните дни (21) от 11.12.2024г. до края на съответната година й се полага 1 ден платен отпуск.

Съгласно чл. 177, ал.1 от КТ (и в контекста на чл. 17-19 от НСОРЗ) - За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни (в случая – март 2025г.). Ето защо за този незизползван 1 ден платен годишен отпуск за 2024г. на ищцата се 3 полага обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ в нетен размер (след приспадане на данъка от 10 % по ЗДДФЛ - чл. 48, ал.1, чл.42 и чл. 24, ал.1) - 57,64 лв. (29,47 евро)– за която сума съответният иск следва да бъде уважен, и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 400 лв.

Възражението в отговора на исковата молба – че напускането на работа от работник по собствена инициатива, изключва възможността за претендиране на обезщетение по чл.

244, ал.1 КТ е неоснователно, доколкото дължимостта на обезщетението зависи единствено от прекратяването на трудовото правоотношение и наличието на неизползван платен годишен отпуск.

3. Относно иска по чл. 150, вр. с чл. 262, ал.1, т.1 от КТ – за сумата от 1866 лв. – трудово възнаграждение за положен извънреден труд в работни дни, в размер на общо 392 часа, както следва – за м.декември 2024г. – 56 часа, за м. януари 2025г. – 104 часа, за м. февруари 2025г. – 88 часа, за м. март 2025г. – 100 часа и за м. април. 2025г. – 44 часа:

Разпределението на работното време се определя от работодателя, като той има правото да конкретизира: начало и край на работния ден, почивки, смени, графици (чл. 139 КТ). Разпоредите на чл. 142 от КТ регламентира нормалната продължителност на работното време и възможността за: намалено или удължено работно време, или сумирано изчисляване, при което работодателят определя графиците със заповед. Разпоредбата на чл.

Разпечатката съдържа 30 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fccea8ee-dd4f-410a-b3e5-96911f4f5fb0