Решение № 789 от 04.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 789 гр. П., 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20245330201458 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-000078/25.01.2024 г., издадено от *** към ОДМВР гр. П., с-р Пътна Полиция с което на С. Р. П. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания, както следва: ,,глоба‘‘ в размер от 2 000 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

Жалбоподателят Н.Н., чрез **** адв. П. обжалва процесното наказателно постановление, като намира същото за неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Излага съображения, че в хода на административно-наказателното производство има допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че жалбоподателят е бил лишен от възможността да се яви да даде кръвна проба за установяване употребата на алкохол.

Въззиваемата страна редовно уведомена за делото, не изпрати представител. Изрази становище по съществото на спора с което оспорва подадената жалба и поиска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

1

П.ският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 01.01.2024 г. в 05.40 часа в гр. П. на бул. ,,Ц.Б. III О., като водач на лек автомобил Мерцедес С350 Блутек 4 Матик с рег. № ****, с посока на движението към ул. ,,Г.И.‘‘, отказва да му бъде извършена проверка за употребата на алкохол в 05.30 часа с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARNJ-0031. Издаден бил талон за медицинско изследване с № 122624.

В хода на съдебното следствие от събраните по делото гласни доказателства, а именно от показанията на актосъставителя А. М. и свидетелят по акта К. Г. се установи, че същите били изпратени по повод получен сигнал, че има изоставен лек автомобил бял ,,Мерцедес‘‘ в кръстовището на бул. ,,Х.Б.‘‘ и бул. ,,Ц.Б. III О.‘‘. При отиване на място установили същият в движение, като се управлявал от жалбоподателя С. П..

Същият миришел на алкохол и поради обстоятелството, че полицейските служители не разполагали с техническо средство, жалбоподателят бил откаран в сградата на Четвърто РУ към ОДМВР гр. П., където отказал да бъде тестван за употребата на алкохол. Бил му издаден талон за медицинско изследване № 122624, който му бил връчен в 06.10 часа на 01.01.2024 г., като в срок до 45 минути е следвало да се яви в УМБАЛ ,,С.Г.‘‘, бул. ,,П.Ш.‘‘ № 66 да даде кръвна проба. Бил му връчен и ПАМ с който му се изземвало СУМПС, след което бил освободен от сградата на полицейското управление.

Полицейските служители М. и Г. се върнали с полицейския автомобил в близост до първоначалното място, където били установили жалбоподателя и отново установили, че същият управлява процесният автомобил ,,Мерцедес‘‘.

Жалбоподателят бил повторно спрян, като започнало извършването на проверка и същият повторно бил поканен да бъде тестван за употребата на алкохол. След извършването на същата, С. П. бил откаран в сградата на УМБАЛ ,,С.Г.‘‘, но това било след изтичането на часа до който е следвало да 2 се яви да даде кръвна проба. Медицинските лица, отказали да вземат кръвна проба след изтичането на срока, поради което полицейският служител А. М., с оглед гарантиране правото на защита на жалбоподателя, издал нов талон за медицинско изследване с бл. № 122625, който бил връчен на С. П..

Последният отказал да даде кръвна проба за установяване употребата на алкохол, който отказ бил 09.10 часа и обективиран в Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителят А. М., както и свидетелят по АУАН – К. Г.. Същите потвърдиха отразеното в АУАН, като добавиха, че са отишли по повод подаден сигнал за изоставен лек автомобил в кръстовището на бул. ,,Х.Б.‘‘ и ,,Ц.Б. III О.‘‘. На място установили същия, който се управлявал от жалбоподателя и бил спрян за проверка, а впоследствие откаран и в сградата на Четвърто РУ, където отказал да бъде тестван за употребата на алкохол. Бил му връчен ПАМ с който му се изземвало СУМПС и освободен, като му е бил връчен и талон за медицинско изследване в който му е било указано, че следва да се яви в УМБАЛ ,,С.Г.‘‘ да даде кръвна проба. Изрично му е било съобщено, че няма право да управлява МПС. Малко след това полицейските служители се върнали на местопроизшествието, където установили, че С. П. отново управлява процесния лек автомобил. Жалбоподателят бил спрян отново за проверка, като той отказал да бъде тестван за употреба на алкохол. През това време изтекъл срокът в който е следвало да се яви в УМБАЛ ,,С.Г.‘‘ и за да не се наруши правото му на защита му бил издаден нов АУАН и талон за медицинско изследване по повод втория отказ. Според полицейските служители К. Г. и А. М. жалбоподателят С. П. въпреки, че е бил задържан вторият път е нямало да се яви да даде кръвна проба.

Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, категорични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материл. Следва да се отбележи, че след изискана информация от УМБАЛ ,,С.Г.‘‘ се установи, че жалбоподателят се е явил да даде кръвна проба за алкохол и е отказал, но това е било по повод издаден талон за медицинско изследване № 122625. По този начин се подкрепя заявеното от полицейските служители, че доколкото са изтървали срока за явяване пред съответното болнично заведение са издали 3 втори талон за медицинско изследване.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

От представеното копие от талон за медицинско изследване № 122624 се установява, че същият е бил съставен и връчен на жалбоподателя на 01.01.2024 г. в 06.10 часа, като същият в срок до 45 минути е следвало да се яви.

От представената справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач, като до преди процесния случай е бил санкциониран по ЗДвП.

От постъпило писмо от УМБАЛ ,,С.Г.‘‘ се установява, че жалбоподателят се е явил да даде кръвна проба, бил е съставен лист за пациент и Протокол, но това е станало въз основа на талон за медицинско изследване № 122625.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Съдебният състав намира, че по безспорен и категоричен начин се установява, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил ,,Мерцедес‘‘, бил е отведен в сградата на Четвърто РУ, където е отказал да бъде тестван за наличието на алкохол с техническо средство, поради което му е бил издаден и талон за медицинско изследване № 122624.

Правилно на основание чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози на жалбоподателя П. е била предоставена възможност да даде кръвна проба в срок от 45 минути в болнично заведение, което в случая се намира в мястото където му е връчен талонът. Разпоредбата на чл. 11 от Наредбата е в насока, че медицинското изследване и вземането на проби за химическо и химико-токсикологично лабораторно изследване се извършва в спешните отделения на многопрофилните лечебни заведения за болнична помощ и във филиалите на центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП), които се намират извън 4 областните градове, както и в лечебните заведения, в които лицата са транспортирани за оказване на медицинска помощ или са настанени за лечение. В конкретния случай на жалбоподателя й е било указано, че може да се яви в УМБАЛ ,,С.Г.‘‘.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

В конкретния случай на дееца е вменено извършването на нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. За да е налице състав на това нарушение следва да са налице кумулативно следните две условия: а именно лицето да е отказало да бъде изследвано с техническо средство и след това лицето да не се е подложило на изследване с доказателствен анализатор или да не е дало в срок кръвна проба за химическо изследване. В АУАН са изложени факти само за наличието на първото условие, като в обжалваното наказателно постановление е добавено, че няма данни лицето да е дало кръвна проба.

По делото, обаче са налице доказателства, които оборват второто условие, тоест деянието, описано в АУАН се явява несъставомерно по чл.

174, ал. 3 ЗДвП. Видно от показанията на разпитаните полицейски служители може да се достигне до извод, че същите са установили за втори път жалбоподателят да управлява процесният лек автомобил и са пристъпили към извършването на проверка. Показанията и на двамата полицаи бяха в насока, че докато тече проверката е бил изтекъл срокът за даване на кръвна проба, но според тях, жалбоподателят е нямало да даде такава. Тук е мястото да се отбележи, че административно-наказателната отговорност е лична и не може да почива на предположения и след като едно лице е било лишено от дадено право не би могло да се вмени в негова вина това обстоятелство. Дори и 5 показанията на полицейските служители бяха в насока, че след като е бил отказано да се вземе кръвна проба, поради изтекъл срок, за да се гарантира правото на защита на жалбоподателя са издали нов талон за медицинско изследване, заради вторият му отказ, като именно това се явява и талон за медицинско изследване с бл. № 122625.

Ето защо, обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено изцяло, доколкото жалбоподателят обективно е бил лишен от възможността да се яви в болнично заведение и да даде кръвна проба.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на жалбоподателя, който е направил искане за присъждане на разноски в размер на 900 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 5 от делото, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.

Съобразно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН е направено и възражение за прекомерност от въззиваемата страна, което в случая настоящият състав намира за основателно. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е предвиждало, че при наложено административно наказание глоба в размер от 1000 лева до 10 000 лева, същото е 400 лева плюс 10 % от разликата над 1000 лева, тоест при материален интерес от 2000 лева, минимумът е 400 лева плюс 100 лева и е в размер от 500 лева. При определянето на същия се взе предвид, че производството по делото протече в едно съдебно заседание с разпит на актосъставителя и свидетеля по акта. В Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено минимално адвокатско възнаграждение за наказание глоба, което беше коментирано по-горе, а също така и минимално адвокатско възнаграждение за наказание лишаване от права и е в поС.ен размер от 500 лева. Налице е колизия между двете разпоредби на Наредбата, поради което трябва да се вземе предвид кое е основното наказание и кое е кумулативно предвиденото такова. Според настоящия съдебен състав основното наказание се явява глобата, поради което и минималното адвокатско възнаграждение следва да 6 се определи по нея, а не за глобата плюс лишаването от права.