Решение № 112 от 18.06.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. ХАСКОВО, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА М. КАБАДАЛИЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20255600600271 по описа за 2025 година

Производството е по гл. ХХI от НПК.

С Присъда рег. № 2/20.02.2025г., постановена по наказателно дело частен характер № 20245650200033 по описа за 2024 година, РС Ивайловград е признал подсъдимия Н. С. К. за невинен в това, че на 09.09.2024 г. в гр. И., Х. област, във вход „*“ на жилищния блок на ул. „Л.“ № ** причинил на Б. Х. Х. телесна повреда, изразяваща се в страдание без разстройство на здравето, поради причинена плитка лезия в основата на нокътната плочка на първи пръст на лявата ръка, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.

Със същата присъда предявеният от Б. Х. Х., действащ със съгласието на баща си Х. Б. Х., против подсъдимия Н. С. К. граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди в размер от 500 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, като неоснователен е бил отхвърлен.

В тежест на Б. Х. Х., действащ със съгласието на баща си Х. Б. Х., са били възложени направените от подсъдимия разноски – сума от 600 лв. (адвокатско 1 възнаграждение).

Недоволен от така постановената присъда е останал повереникът на тъжителя, който я обжалва в законовия срок с доводи за необоснованост и незаконосъобразност, доколкото събраните на съдебното следствие доказателства установили по несъмнен начин виновно извършено от подсъдимия престъпление. Анализирайки установените по делото факти, повереникът пледира атакувания съдебен акт за бъде отменен и вместо него въззивната инстанция да постанови нов, с който признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, както и да уважи предявения пред РС гражданския иск.

Такова е становището и на тъжителя Х..

Защитникът на подсъдимия, както и самият К., считат жалбата за неоснователна, а първоинстанционния съдебен акт – законосъобразен. Искат присъдата да бъде потвърдена и им бъдат присъдени разноски за въззивното производство.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, прие за установена следната фактическа обстановка:

Против подсъдимия К. е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК за това, че 09.09.2024 г. в гр. И., Х. област причинил на Б. Х. Х. телесна повреда, изразяваща се в страдание без разстройство на здравето (причинена плитка лезия в основата на нокътната плочка на първи пръст на лявата ръка). Съобразно твърденията в тъжбата телесното увреждане е било причинено от подсъдимия посредством силно блъскане на пострадалия към парапета, вследствие на което Х. се ударил в парапета и получил плитко отделяне на кожата на нокътната плочка на палеца на лява ръка. В хода на съдебното следствие е установено, че подсъдимият и тъжителят, както и техните семейства, живеят в апартаменти, намиращи се в сграда на ул. „Л.“, № ** в И. На инкриминираната дата св. И. Х. решила да отвори прозорец на стълбищната клетка, разположен между първия и втория етаж на входа и тъй като механизмът бил свален, взела със себе си нож, отвертка и чук. Синът й взел от апартамента стол, който занесъл до прозореца, а Х., служейки си с чука и другия инструмент, започнала да демонтира лайсната на стъклопакета за да го свали от прозореца.

Чувайки шума от действията й от жилищата си излезли подсъдимият, съпругата му и свидетелите М.Н., Н.М., Г. и П.Ч.. К. слязал няколко стъпала надолу, приближавайки се към тъжителя и майка му, като направил забележка на св. Х. да не поврежда общото (на етажната собственост) имущество. Двамата си разменили остри реплики за възможността прозореца да бъде отварян, правата на живущите във входа собственици за това, изречени на висок тон и освен словесен, възникнал и физически сблъсък. Х., държейки чука и ножа с ръцете си се приближила от между стълбищната площадка и прозореца към подпиращият се върху парапета подсъдим при което последният се опитал да я хване за ръцете. Тогава за да преустанови конфликта между Х. и К. се намесил тъжителят, който освен думите „Спрете, спрете“ се опитал да разтърве „бутащите“ се един друг свидетел и подсъдим хващайки за ръцете последния. Въпреки това „бутането“ между спорещите продължило, а изтласкан от своите майка и съсед залитнал, при което наранил кожата от нокътната плочка на палеца на 2 лява си ръка. След преустановяване на конфликта и по сигнал на съпруга на Х. и баща на тъжителя на място отишли полицейски служители, Б. Х. бил откаран до болница в И., където му била оказана медицинска помощ(промивка на лезията), а на следващия ден бил прегледан и от съдебен лекар в Х., по съвет на служителите на МВР. Също на 10.09.2024г., няколко часа преди тъжителя, е бил освидетелстван и подсъдимия за което е било издадено удостоверение № 433/24 с отбелязани констатации разкъсно контузна и повърхностна рана порезна рана по гърба на дясна длан, кръвонасядания по дясна мишница, гърба а дясна длан и лявата предмишница, които за причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.

128 и 129 от НК.

Съдебно медицинска експертиза установява, че Б. Х. е получил плитка лезия в основата на нокътната плочка на първи пръст на лявата ръка. Увреждането се дължи на действие на твърд тъп предмет и е възможно да се получи при инцидент с употреба на физическа сила, по начина, времето и обстоятелствата, описани от прегледания. Причинено е страдание, без разстройство на здравето и срок за възстановяване до 15 дни.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите М., Ч., обясненията на подсъдимия, писмените материали и експертиза. На практика единственият пряк доказателствен източник за описаното в тъжбата „силно бутане” са показанията на свидетелите Х. – родител на тъжителя и на св. Н.. Последната обаче говори, че тъжителят се е ударил във врата, а не в парапета(според изложеното в тъжбата), като уточнява - в ъгъла на вратата на техния апартамент. Отделно от това само този свидетел сочи, че мястото на инцидента е пространството пред жилищата на Б. Х. и Н.

К., а не стълбите към площадката със злополучния прозорец, единствено св. М. Н. не е забелязала присъствието на съпругата на подсъдимия, както и че Х. е държала нож и чук в ръцете си – обстоятелства за които всички останали, разпитани по делото свидетели за категорични. Възможно е това да се дължи на позицията от която Н. е наблюдавала инцидента или на избледнели спомени за детайлите на инцидента, свидетел на който е станала според думите й за изключително кратък интервал от време. От друга страна показанията на Х., майка на тъжителя е наложително да бъдат ценени критично поради роднинската връзка между тях и предполагаемата на тази основа вероятност да цели обслужване на обвинителната теза чрез представяне на факти извън действителната реалност или преиначаване на фактологията чрез хиперболизация на части от нея. Трябва да се отбележи, че св. Х. е основен участник в конфликта, възникнал между нея и подсъдимия по повод отварянето на прозореца, разменените остри реплики и физическата разпра помежду им, както всички, разпитани пред РС свидетели съобщават. В този смисъл РС е бил прав като е градил своите фактически изводи, изключвайки посочените показания.

Същевременно в заключението на медицинската експертиза и в съставеното Съдебномедицинско удостоверение фигурира „плитка лезия в основата на нокътната плочка на първи пръст на лявата ръка”. Последното е обяснимо с поведението на тъжителя описано от свидетелите Ч., при което Х. се опитвал да преустанови съприкосновенията между Х. и К.. При липсата на каквито и да било категорични данни, че подсъдимият е блъснал 3 тъжителя, вследствие на което е било причинено твърдяното увреждане и най-вече при наличните доказателства за ескалирало и преминало във физическа разправа напрежение между Х. и К., което тъжителят се опитал да преустанови частното обвинение е останало недоказано така, както изисква чл. 303 от НПК по несъмнен и безспорен начин, които да правят възможно осъждането на подсъдимия за умишлено причинена телесна повреда по чл.

130, ал. 2 от НК. Действително нараняване на Б. Х. е налице и то се доказва от заключението на експертизата, не се отрича и от подсъдимия. Всъщност обясненията на подсъдимия са ясни, конкретни и в същото време в синхрон с показанията на свидетелите М. и Ч., поради което няма причини те да не бъдат ценени и като доказателствен източник, а не само като защита срещу обвинението. Същите се подкрепят и от заключението на експерта относно вероятния механизъм за настъпване на увредата, обяснимо с контакт на палеца с парапета при залитане на тъжителя. Така установените обективни характеристики на действията на подсъдимия обосновават и субективната страна на извършеното, от която умисълът следва да бъде изключен като възможно субективно отношение на К. спрямо този, твърдян в тъжбата резултат.

Имайки предвид тези съображения, съдът прие, че подсъдимият законосъобразно е бил признат за невинен по предявеното му обвинение, което обосновава неоснователност на заявената претенция за обезвреда, една от кумулативните предпоставки за уважаването на която е противоправността на вредоносното поведение. В този смисъл правилно РС е отхвърлил и предявения граждански иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на деянието, ведно със законната лихва от датата на деликта. Законосъобразно са присъдени разноските. Следва да се отбележи само, че когато против подсъдимия е предявен граждански иск, той – лицето, чиято наказателна отговорност е ангажирана било чрез частна тъжба или по внесен обвинителен акт не следва да се конституира като граждански ответник, и второ – при изготвяне на мотивите към присъдата е по прецизно съдът да изложи установената от него фактология, след което да посочи въз основа на кои доказателствени източници е сторил това, на кои дава вяра и защо, а не да преразказва повторно показанията на поименно изброените, всички разпитани по делото свидетели.

Идентичните фактически и правни изводи, до които стигна въззивният съд налагат присъдата да бъде потвърдена. Това от своя страна обоснова извод, че в тежест на тъжителя – жалбоподател в настоящото производство следва да се възложат направените от подсъдимия разноски, които според данните по делото са 600 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда рег. № 2/20.02.2025г. на РС Ивайловград, постановена по наказателно дело частен характер № 20245650200033 по описа за 2024 година.

4

ОСЪЖДА Б. Х. Х. от гр. И., ул.“Л.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, ЕГН ********** да заплати на Н. В. К. от същия град, ул. „Л.“, № **, вх. *, ет. *, ап. *, ЕГН ********** сумата от 600 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред ОС Хасково.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5