Решение № 58 от 23.06.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Карлово, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Г. Георгиева при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно наказателно дело № 20265320200100 по описа за 2026 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № 8506092359 на Агенция Пътна инфраструктура, на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от Закона за движението по пътищата на „ТМТ- ЕЛКОМ“ ООД, ЕИК 115030737, със седалище и адрес на управление: гр. П., Район И., ул. ***, представлявано от К.С.Т., е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв./1278,23 евро, за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш е останал жалбоподателят и чрез упълномощен процесуален представител е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения четиринадесет дневен срок, в която излага конкретни доводи за отмяната му.

Ответната по жалбата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата, пледира за 1 потвърждаване на електронния фиш в депозирано по делото писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, доколкото жалбоподателят е посочен в електронния фиш като собственик на автомобила, на когото е регистрирано МПС/ползвател. Жалбата е подадена в законоустановения в ЗДвП четиринадесетдневен срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства по делотоелектронен фиш № 8506092359, ведно с известие за доставяне, доклад от Електронната система за събиране на пътни такси за установени нарушения, статично изображение във вид на снимков материал на пътно превозно- 3 бр. снимки, данни за нарушител, данни от система Regix за процесното ППС, протокол №28765/21, заповед № РД-11-983/13.09.2021 г. за утвърждаване образец на електронен фиш, протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка (СКТ 4052), разрешение за строеж № РС-56/ 14.06.2019 г., становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“, Национално тол управление, намери за установена следната фактическа обстановка:

На 24.01.2023 г., в 09,08 ч. с устройство № 40521, представляващо елемент от електронната система на събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, намиращо се на път I-6, км. 269+170, в община Карлово, включен в обхвата на платената пътна мрежа било регистрирано движение на ППСтоварен автомобил „Мерцедес 1224 Атего“ с рег. № *****, с техническа допустима максимална маса 11990, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4, без ремарке ремарке, с посока намаляващ километър. За посоченото ППС изцяло не била заплатена дължима пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Бил изготвен снимков материал. Поради установеното последвало издаване на процесния електронен фиш за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП, с което на дружеството- жалбоподател, собственик на автомобила, била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

2

Било направено искане от собственика на процесното МПС по реда на чл.189ж ал.2 от ЗДвП, което не било удовлетворено и било издадено решение за отказ за анулиране на електронния фиш.

Обжалваният електронен фиш отговаря на изискванията на чл.189ж ал.1 от ЗДвП, като в него са посочени мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на ППС, собственика на същото, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10 ал.2 от ЗП, размера на глобата, срокът, срока и начините за доброволното й заплащане. Нарушението е установено и заснето от устройство № 40521, част от електронната система по чл.167а ал.3, за което е създаден доклад, придружен автоматично от системата от статично изображение във вид на снимков материал на процесното МПС. Съгласно изр.2-ро на ал.3 на чл.167а от ЗДвП докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения- видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство- част от системата. При отразяване в приетия доклад на посочените обстоятелства съдът ги приема за установени по делото.

Съгласно чл.10 ал.1 т.2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се дължи такса за изминато разстояние- тол такса за пътни превозни средства по чл.10б ал.3. Според разпоредбата заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Съобразно чл.10б ал.3 от ЗП тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима 3 максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а ал.7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Съгласно чл.10б ал.4 от ЗП размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут. Движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, съобразно чл.139 ал.5 от ЗДвП се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата. В чл.139 ал.7 от ЗДП е регламентирано задължение за водача на пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Чл.102 ал.2 от ЗДвП въвежда задължение за собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Санкционната разпоредба чл.179 ал.3б от ЗДвП предвижда собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б ал.1 от Закона за пътищата, да се наказва с глоба в размер 2500 лв., а ако има вписан ползвател глобата да се налага на последния.

В случаите, когато са юридически лица, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

Неизпълнението на посочените задължения се установява и документира, съгласно чл.167а ал.3 от ЗДвП, посредством електронната система за събиране на пътни такси, която генерира доклад, към който се прилагат статични изображения във вид на снимков материал. Същите, по 4 силата на чл.189е ал.8 от ЗДвП, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Този извод се налага и от разпоредбата на чл.189е ал.8 от ЗДвП, съгласно която контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.

Не е спорно по делото, че за преминаване по платената пътна мрежа на процесното МПС се е дължала такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗДвП, която в случая не е била заплатена, за посоченото ППС няма валидна тол декларация за преминаването, няма и валидна маршрутна карта. Определена е компенсаторна такса в размер на 151 лева/77,21 евро, съгласно разпоредбата на чл.10б ал.5 от ЗП, според която „Когато не е възможно да се установи действително изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на техническа неизправност на поддържаната от Агенция "Пътна инфраструктура" електронна система за събиране на тол такси, се приема, че съответното пътно превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на най- дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най- прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа, в който случай собственикът или ползвателят заплаща максимална такса, определена в тарифата по чл.10 ал.6“.

Макар и да се установи горното, според съда следва обжалваното наказателно постановление да бъде отменено, тъй като налагане на санкция в процесния размер е в противоречие с изискването за съразмерност и основни принципи на правото на Европейския съюз. Принципът на пропорционалност е част от общите принципи на общностното право на ЕС, които държавитечленки трябва да спазват. Принципът на пропорционалност задължава държавите- членки да приемат мерки, които са подходящи за постигането на преследваните цели и не надхвърлят необходимото за постигането им. Този принцип, който е гарантиран и в член 49, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз предвижда, че тежестта на наказанията не трябва да бъде 5 несъразмерна спрямо престъплението, и е задължителен за държавите членки, когато прилагат правото на Съюза в съответствие с член 51, § 1 от Хартата, съответно, тежестта на санкцията трябва да съответства на тежестта на съответното престъпление, като това изискване произтича не само от член 52, § 1 от Хартата, но и от принципа на пропорционалност на наказанията, установен в член 49, § 3 от Хартата.

Съобразно чл.9а от Директива 1999/62/ЕО, държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива.

Нормата вменява задължение за страните да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби, включително и чрез установена система от наказания, които следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

В съответствие с Решение на СЕС, Пети състав от 04 октомври 2018 г., по Дело С-384/17 г., което е постановено по преюдициално запитване, касаещо тълкуване за директно приложение на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г., относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури- разпоредбата, установяваща съразмерност на санкциите при неплащане на тези такси, не може да се приеме, че изискването за съразмерност, предвидено в член 9а от Директива 1999/62, има директен ефект, и с оглед на задължението си да предприеме всички необходими общи или специални мерки, за да гарантира изпълнението на тази разпоредба, националният съд трябва да тълкува националното право в съответствие с посочената разпоредба или, ако такова съответстващо тълкуване е невъзможно, да остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат. Принципът за пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз (Решение от 9 февруари 2012 г. по дело M. U., C-210/10, т. 23). В т.24 от Решението е посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат по- точни правила за определянето на националните санкции- тъй като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, санкционните мерки по 6 национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най- малко обвързващата, и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели. (виж и в Решение на Общия съд, VІІІ, 17 март 2016 година по дело T-817/14, в т.50; член 5, параграф 4 ДЕС; EU: T: 2013: 451, т. 98 и 99). Така, при приложение на принципа на пропорционалност (което приложение следва не пряко от чл.9а на Директивата, а от споделените мотиви в решение на СЕС, V състав) от 4.10.2018 г. (Дело C-384/17 ) и посочените критерии за преценката му по правото на Съюза, следва да се има предвид преследваната с реализиране на създадените с ЕФ неблагоприятни за нарушителя последици цел, която неблагоприятните последици надхвърлят.