Решение № 14449 от 20.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14449 гр. С, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А Р К при участието на секретаря П Н А като разгледа докладваното от А Р К Гражданско дело № 20251110112484 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от В. П. П. срещу С О, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 000 лева, частично предявен от общия размер на иска – 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на инцидент, настъпил на 28.10.2024 г. на тротоара в гр. С, бул. „С“ след № ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.03.2025 г., до окончателно изплащане на вземането, сумата от 663,20 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същия инцидент, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.03.2025 г., до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 140,84 лева, частично предявен от общия размер на иска – 469,48 лева, представляваща мораторна лихва върху общия размер на обезщетението за периода от настъпване на деликта - 28.10.2024 г., до подаване на исковата молба - 05.03.2025 г.

В исковата молба се твърди, че на 28.10.2024 г. ищцата пътувала към вкъщи с електрическа тротинетка, движейки се по тротоара на бул. „С“, като в участъка след номер 186 преминала през дупка, която се била образувала между шахта и плочки на тротоара. Ищцата заявява, че описаното препятствие на пътя не било обозначено по никакъв начин. Сочи, че вследствие на пропадането в дупката кормилото на тротинетката се завъртяло, ударило се в стената и едната дръжка се забила в гърдите й, а от сблъсъка ищцата загубила равновесие и паднала по гръб, като ударила главата си в земята. Заявява, че при инцидента била заедно с приятеля си А Н З. Излага, че изпитала силна болка и срам от случилото се, като имала рана на главата, 1 която кървяла, и й било трудно да диша и да се изправи сама. Твърди, че след инцидента посетила лечебно заведение, където й били извършени прегледи и й било предписано лечение. Заявява, че вследствие на травмите от инцидента изпитвала силна физическа болка и емоционален дискомфорт, поради което се чувствала непривлекателна и намалила социалните си контакти, като не се хранела нормално и намалила теглото си. Счита, че ответникът отговаря за вредите, причинени от бездействие на служителите му във връзка със стопанисване на общинските пътища. По изложените съображения моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С О, с който предявените искове се оспорват. Ответникът счита, че С О не е пасивно легитимирана да отговаря по иска, тъй като описаната в исковата молба дупка била образувана между плочки и шахта, която е собственост на дружество, предоставящо телекомуникационни или електроразпределителни услуги, с оглед което последното отговаряло за обезопасяването и техническата поддръжка на въпросното съоръжение и сервитутните зони около него. Оспорва механизма на настъпване на инцидента, като поддържа, че липсват доказателства относно начина, причината, мястото и времето на реализирането му. В случай че се установи настъпването на инцидента, поддържа, че същият е резултат изцяло от поведението на ищцата, тъй като управлението на индивидуално електрическо превозно средство по площите, предназначени само за пешеходци, било забранено съгласно чл. 80а, ал. 2, т. 10 ЗДвП. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване по същите съображения. Твърди, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен, тъй като не се установявало наличието на болки и страдания в по-голям интензитет от обичайния за травми като процесните. Оспорва представените фискални бонове, като заявява, че липсват доказателства описаните в тях артикули да са били закупени именно за ищцата или да са били закупени от нея във връзка с процесния инцидент. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

От показанията на св. А З, приятел на ищцата, с когото същата живее на семейни начала, се установява, че в края на октомври 2024 г. В. П. претърпяла инцидент, от който получила травматични увреждания. Двамата с нея се прибирали по тротоара на бул. „С“ с електрически тротинетки, като пред магазин за платове, находящ се на бул. „С“ № ..., гумата на тротинетката, управлявана от ищцата, попаднала в необозначена дупка, образувана между шахта и плочка на тротоара. На мястото на инцидента не е имало обособена велоалея. Двамата с ищцата се движели с около 15-20 км/ч, като св. З се движел пред ищцата и успял да заобиколи дупката отдясно, но ищцата не успяла и попаднала в дупката. Вследствие на това ищцата загубила управлението над тротинетката и се ударила в стена, при което кормилото на 2 тротинетката я ударило в стомаха, като ищцата се завъртяла и паднала на земята. От ударите се образувала отворена рана на главата на ищцата, която кървяла. Ищцата не се чувствала добре и изпитвала затруднение при дишане.

Поради това св. З я закарал в спешното отделение на болница „Т“, където й направили изследвания и й изписали обезболяващи лекарства, но не зашили раната на главата й, тъй като същата не била видима от косата на ищцата. След инцидента ищцата се чувствала зле физически и психически за период от около две седмици. През това време тя носела шапка, за да не се вижда раната на главата й, което накърнило самочувствието й, защото не можела да си покаже косата, което иначе обичала да прави, била унила, лежала постоянно, не излизала с хора. Ищцата приемала около десет дни обезболяващите лекарства. В този период св. З полагал грижи за нея и вършел домакинските работи, с които обикновено се занимавала тя, като готвел, чистел, перял, пазарувал, грижел се за котките.

При преценката на събраните гласни доказателства съобразно критериите на чл. 172 ГПК съдът отчете обстоятелството, че свидетелят З се намира във фактическо съжителство с ищцата В. П., но намира, че показанията му следва да бъдат ценени с доверие, тъй като същите са логични, последователни, основават се на личните му възприятия като очевидец на процесния инцидент и се намират в пълно съответствие с останалите доказателства, събрани по делото. Информация за настъпването на инцидент с участието на ищцата на процесната дата – 28.10.2024 г., и наличието на травматични увреждания вследствие на инцидента, се съдържа в приетата по делото медицинска документация, като по-конкретно в анамнестичната част на амбулаторен лист № ... от 28.10.2024 г. е отразено, че пациентката /ищцата П./ е претърпяла травма на главата и гръдния кош при удар вследствие на падане от тротинетка, след което е усетила внезапен задух.

Посочените обстоятелства са в пълен синхрон с описаните от свидетеля събития по настъпване на инцидента и оказаната след това медицинска помощ на пострадалата. Показанията намират опора и в заключението на СМЕ, от което се потвърждава механизмът на събитието и периода за възстановяване на ищцата. Ето защо съдът кредитира в цялост като достоверни показанията на св. А З.

От приетите писмени доказателства – резултати от образно изследване от 28.10.2024 г. от компютърна томография на глава, нативна и от рентгенография на торакс в лицева проекция, право положение; рецепта; амбулаторен лист № ... от 28.10.2024 г.; амбулаторен лист № ... от 28.10.2024 г.; фактура № .../28.10.2024 г.; фискален бон № .../28.10.2024 г.; фискален бон № .../28.10.2024 г.; квитанция № .../28.10.2024 г.; фискален бон № .../28.10.2024 г.;

3 бр. бележки за извършени безкасови плащания от 28.10.2024 г., се установява, че на 28.10.2024 г. В. П. П. е посетила „А Б С К УМБАЛ Т“ ЕАД, където й били извършени медицински прегледи и образни изследвания, като й било предписано медикаментозно лечение. Видно от съдържанието на посочените документи, за извършване на описаните медицински услуги и закупуване на лекарства ищцата заплатила сума в общ размер на 663,20 лева.

За да достигне до този извод, съдът съобрази, че видът и стойността на 3 заплатените медицински услуги са описани в издадената от болничното заведение фактура, чийто получател е именно ищцата В. П. П.. Имената на ищцата фигурират също така в издадената рецепта за медикамента „К“, какъвто именно лекарствен продукт е бил закупен, видно от издадения фискален бон на стойност 13,20 лева. От представената квитанция и от другите два фискални бона също се установява, че описаните в тях медицински услуги се отнасят до В. П..

От приетото по делото заключение по допуснатата съдебномедицинска експертиза, което съдът на основание чл. 202 ГПК цени като обективно, пълно и компетентно изготвено, се установява, че на 28.10.2024 г. ищцата В. П. П. е претърпяла следните травматични увреждания: оток, охлузване и кръвонасядане на главата, кръвонасядане на коремната стена и кръвонасядане на левия долен крайник, които по размери и разположение добре отговарят да са получени по начина, описан в исковата молба, а именно - падане върху терена и удар с дръжката на тротинетката в коремната област. Вещото лице е съобразило данните от извършено компютърно-томографско изследване на травмираните области, като е посочило, че не са установени травматични увреди на костите и вътрешните органи. В съвкупност описаните травматични увреди са причинили на ищцата страдание. Изяснено е, че мекотъканните увреди без данни за рана и хематоми, оток, кръвонасядания и охлузване не причиняват разстройство на здравето. Вещото лице е уточнило, че тези травматични изменения причиняват продължителна болка от часове, може и дни, поради което се ценят като страдание. В случая описаните травматични изменения са отзвучали от повърхността на тялото на ищцата в срок за около 10 - 15 дни.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да установи механизма на твърдения инцидент, настъпването на претендираните от нея имуществени и неимуществени вреди, претърпени вследствие на виновно и противоправно бездействие от страна на служител на ответника във връзка със стопанисването и поддържането на тротоара на мястото на процесния инцидент, причинно-следствена връзка между вредите на ищцата и бездействието на ответника, размера на вредите.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже наведените в отговора на исковата молба възражения, в частност относно собствеността върху процесната шахта и относно наличието на принос на ищцата за настъпване на уврежданията, както и при установяване на горните обстоятелства, че е заплатил претендираните суми.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на 4 деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа – така и Постановление № 7 от 29.12.1958 г., Пленум на ВС, Постановление № 17 от 18.11.1963 г., Пленум на ВС, Постановление № 4 от 30.10.1975 г., Пленум на ВС и Постановление № 9 от 28.12.1966 г., Пленум на ВС. В ППВС № 9/1966 г. е прието, че в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа.