Определение № 635 от 19.08.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 635 гр. Ловеч, 19.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500502 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано е по частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, срещу Разпореждане № 2012/05.08.2024 г. по ч.гр.д. №1137/2024 по описа на РС - Ловеч, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „Профи Кредит България” ЕООД срещу П. Т. Х., ЕГН **********, в частта за разликата от 494.14 лв. до пълния претендиран размер на претенцията - 554.19 лв., представляваща главница, както и за следните суми: 81.34 лв. представляваща незаплатена възнаградителна лихва за периода 22.03.2019 г. 31.07.2019 г., и 620.52 лв. – законна лихва, дължима от 31.07.2019 г. до 26.06.2024 г.

В жалбата са изложени твърдения, че съдебният акт е неправилен е обжалваната част, тъй като в заповедното производство съдът не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която черпи права заявителят. Счита, че съдът е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила, както и че не са налице неравноправни клаузи в процесния договор. Поддържа, че договорът отговаря на всички законови императивни изисквания и преди да бъде сключен на ответника е предоставен стандартен европейски формуляр. Счита, че ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, както и че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на ГПР. Твърди, че присъждането на законната лихва е последица от уважаването на главния иск и тъй като не се предявява като самостоятелен иск, не се дължи и държавна такса. Моли съда да отмени атакуваното разпореждане и да бъде разпоредено 1 издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за цялата претендирана сума.

Съдът, като взе предвид доводите, изложени в жалбата, и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване, поради което съдът намира, че същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с което заявителят „Профи кредит България“ ЕООД е претендирал, че П. Т. Х., ЕГН **********, дължи сумите, както следва: 554.19 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №********** от 27.12.2018 г., 81.34 лв., представляваща незаплатена възнаградителна лихва за периода 22.03.2019 г. 31.07.2019 г., 600.50 лв. - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 30.00 лв. – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, дължими за периода от 06.04.2019 г. до 31.07.2019 г., 400.00 лв. – такси по по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, дължими при забава с повече от 90 календарни дни, начислени на 31.07.2019 г., 31.44 лв. – лихва за забава за периода от 23.03.2019 г. до 31.07.2019 г., и 620.52 лв. – законна лихва, дължима от 31.07.2019 г. до 26.06.2024 г. В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от процесния договор, сключен между страните при ОУ, по силата на който кредиторът е предоставил на длъжника кредит в размер на 600 лв., платим на 11 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 126,45 лв., като за падежна дата е определено 22-ро число, с краен срок на погасяване 22.12.2019 г.

Съгласно ОУ към договора, длъжникът дължи и възнаградителна лихва, предварително определена и е разсрочена във времето, като неизплатената част от същата възлиза на 81.34 лв. за периода 22.03.2019 г. - 31.07.2019 г.

Твърди се, че длъжникът е поискал и закупил пакет допълнителни услуги – за приоритетно становище по искането му за отпускане на кредит, и за право на едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента за целия срок на действие на договора, като незаплатеният остатък от цената на пакета възлиза на 600,50 лв. Длъжникът не е изпълнил задълженията си, произтичащи от договора, като е заплатил само 1 погасителна вноска, след което е изпаднал в забава на 06.04.2019 г. Предвид това за периода 06.04.2019 г. – 31.07.2019 г. са му начислени суми за обезщетяване на разходите на кредитора за извънсъдебно събиране на вземането в остатъчен размер от 30 лв., а в последствие му е начислена и сумата от 400 лв. Изяснява се, че в резултат на допуснатото от длъжника неточно изпълнение кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем на 31.07.2019 г. Изрично е уточнено, че не се дължи възнаградителна лихва върху цената на пакета допълнителни услуги.

2

За да постанови обжалваното разпореждане районният съд е приел, че уговорено възнаграждение за допълнителни услуги и такса за извънсъдебно събиране на задължението е следвало да бъдат включени в ГПР. Доколкото същите не са съобразени при изчисляването му, е приел, че е налице нарушение на изискванията на чл.19, ал.1 и 4 и чл. 11, ал.1, т.7-12 и 20 ЗПК, поради което на основание чл. 22 ЗПК е счел процесния договор за кредит за недействителен и е отхвърлил частично заявлението.

Настоящият съдебен състав намира, че постановеното от първоинстанционния съд разпореждане в обжалваната част е правилно.

На първо място, съгласно чл.411 ал.2 т.2 и 3 ГПК, съдът е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави, както и дали се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Ето защо, доколкото процесният договор е сключен с потребител предвид липсата на посочване, че кредитополучателят действа в рамките на своята търговска или професионална дейност или че кредитът е предназначен за извършване на такава, съдът е длъжен да извърши проверка за наличие на неравноправни клаузи и за противоречие със закона или добрите нрави, която проверка от своя страна не изключва преценката на валидността на сделката.

Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Допълнителни по смисъла на горепосочената разпоредба са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, а именно отпускане на заема и неговото администриране, усвояване и управление – арг. от чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

В случая, видно от раздел V и VI от процесния договор за потребителски кредит и чл. 15, 15.1 и 15.2 ОУ, длъжникът е закупил услуга, предоставяща право на приоритетно становище по искането му за кредит, и услуга, предоставяща му право да променя погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания, като отложи, намали или смени датата на падежа на определен брой погасителни вноски, с обща цена 660,55 лв. Уговорено е и че заплащането на цените им е разсрочено на вноски от по 60,05 лв., дължими заедно с месечната погасителна вноска по кредита.

С оглед изложеното съдът намира, че услугата за приоритетно разглеждане със съдържанието, посочено в ОУ към договора, няма характер на допълнителна по см. на чл. 10а, ал.1 ЗПК, защото не е услуга, предлагана при действието на договора, а е за действия, предхождащи самото сключване на договора. Посочената клауза, уреждаща възнаграждение за услуга, която не е сред допустимите по договора за потребителския кредит, противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

По отношение на услугата за предоставяне на правото на едностранна промяна на погасителния план следва да се има предвид, че тя се дължи предварително, независимо от това дали ще бъдат ползвани уговорените 3 възможности, даващи право на кредитополучателя да оперира с кредитните средства при облекчени за него условия. Това поставя кредитополучателя в неравноправното положение да дължи цена за услуги, които не ползва, на което съответства и реципрочното право на кредитора да събира цена за непредоставени услуги. Клаузата относно възнаграждение за услугата е неравноправна, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП, и след като няма твърдения да е индивидуално уговорена, тя е нищожна – чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Отделно от това размерът на възнаграждението за закупуване на пакета от допълнителни услуги - общо 660,55 лв., надхвърля размера на отпуснатия кредит от 600 лв., с оглед на което стойността на тези странични за договора задължения се явява необосновано висока и също води до значително неравновесие в правата на длъжника и на кредитора по договора, което е още един допълнителен аргумент за извода за нищожност на клаузите, с които е предвидено заплащането на тези услуги.

Освен това, съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че закупуването на процесните услуги е незадължително. Индикация за това е уговорката за разсрочването на плащането им като допълнение към уговорените между страните месечни погасителни вноски. Дори и да се приеме обратното и потребителят доброволно да е избрал да заплати сумата от общо 660,55 лв. за посочените допълнителни услуги, в случая това е ирелевантно, доколкото основна задача на съда по потребителски дела е да отиде отвъд буквалното съгласие на страните, за да възстанови икономическия баланс по договора в съответствие със законовите правила за защита на потребителя и принципите в тази насока – в този смисъл т. 28 от Определение по дело C-425/23 на СЕС и т. 52 от Решение от 21.04.2016 г. по дело по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerov на СЕС. Следователно в настоящата хипотеза съгласието на потребителя, от когото не може да се очаква да е правно информиран, е въпрос без значение, с оглед служебното задължение на съда за защита на интересите му.

С Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г. на СЕС е прието, че чл.

3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те 4 представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Следователно може да се обоснове несъмнен извод, че дължимите възнаграждения за допълнителните услуги в случая представляват разход, пряко свързан с договора за кредит и същите следва да намерят отражение при изчисление на ГПР по кредита.

При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките, макар формално процесният договор да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 – годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Съдът намира, че характерът на вземането за допълнителните услуги, представлява допълнително възнаграждение за ползване на предоставения паричен ресурс, поради което предполага включването му в ГПР. При отчитането на тези суми като несъмнен разход действителният ГПР би бил различен, т. е. по-висок. В този смисъл вписаното в договора не кореспондира с изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето, съгласно чл. 22 ЗПК, каквато е и настоящата хипотеза.