Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 949 от 17.07.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 305/2024
Вид
Определение № 949
Подписан
17.07.2024
Състав
Мария Кирилова Терзийска

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 ал.1 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 949 гр. Варна, 17.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20243100900305 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по искова молба на С. Д. И., гр. Варна, чрез процесуален представител против ЗАД „Армеец“, гр. София, с която заявени осъдителни искове с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ за заплащане на следните суми: 1. 120 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно с лихва в размер на 16740.40 лева за периода от уведомяване на застрахователя 22.05.2023 г. до датата на сезиране на съда 04.06.2024 г. и законната лихва върху главницата от завеждане на иска – 05.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; 2. 10 098.92 лева - обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разходи за лечение и възстановяване, ведно с лихва в размер на 1408.83 лева за периода от уведомяване на застрахователя 22.05.2023 г. до датата на сезиране на съда 04.06.2024 г. и законната лихва върху главницата от завеждане на иска – 05.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; 3. 727.20 лева - обезщетение за имуществени вреди, съставляващи пропусната полза – разлика между трудово възнаграждение и обезщетение, получено от НОИ за периода 30.04.2023 г. – 26.10.2023 г., ведно с лихва в размер на 101.45 лева за периода от уведомяване на застрахователя 22.05.2023 г. до датата на сезиране на съда 04.06.2024 г. и законната лихва върху главницата от завеждане на иска – 05.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, всички вреди в резултат на ПТП, настъпило на 30.04.2023 г. в гр. Варна, по вина на М. Д. Г., за което деяние същата е осъдена по влязло в сила споразумение, одобрено по АНД № 20243110200789 на ВРС, при твърдения за валидно застрахователно правоотношение между собственика на МПС, м. „Нисан Лииф“ с ДК№ в **** ТС и ответното дружество по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Във връзка с преценка допустимост на производството за посочените погоре по т.3 претенции за имуществени вреди – пропуснати ползи съдът е оставил двукратно производството без движение като с молба вх. № 18306/16.07.2024 г. ищецът твърди недопустимост на заявените искове за главница и лихва поради това, че не е изпълнил задължителната извънсъдебна процедура по чл. 380 от КЗ за сезиране на застрахователя.

При горното и доколкото съдът следи служебно за абсолютните 1 процесуални предпоставки на сезирането по чл. 498 ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 380 от КЗ и предвид признатото обстоятелство, че пред застрахователя не е отнесена претенция за изплащане на сума за пропуснати ползи от процесното ПТП, на осн. чл. 130 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 305/2024 г. по описа на ОС Варна, в ЧАСТТА по предявения от С. Д. И., гр. Варна, против ЗАД „Армеец“, гр. София, осъдителен иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ за заплащане на 727.20 лева - обезщетение за имуществени вреди, съставляващи пропусната полза – разлика между трудово възнаграждение и обезщетение, получено от НОИ за периода 30.04.2023 г. – 26.10.2023 г., ведно с лихва в размер на 101.45 лева за периода от уведомяване на застрахователя 22.05.2023 г. до датата на сезиране на съда 04.06.2024 г. и законната лихва върху главницата от завеждане на иска – 05.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, които вреди са в резултат на ПТП, настъпило на 30.04.2023 г. в гр. Варна, по вина на М. Д. Г., за което деяние същата е осъдена по влязло в сила споразумение, одобрено по АНД № 20243110200789 на ВРС, при твърдения за валидно застрахователно правоотношение между собственика на МПС, м. „Нисан Лииф“ с ДК№ в **** ТС и ответното дружество по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, на осн. чл.130 от ГПК.

Определението може да се обжалва от ищеца пред Апелативен съд Варна, в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 2