Определение № 12694 от 11.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12694 гр. София, 11.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251100511218 по описа за 2025 година Образувано е по частна жалба от „Булмоуд“ ЕООД срещу Определение №35577/27.08.2025 г. по гр. д. № 22055/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 63 състав, с което искова му молба е върната и делото е прекратено.

Жалбоподателят намира определението за неправилно. Претенцията за заплащане на сумата в общ размер от 13 500 лв. е уточнена, посочено е по пера как е формирана. Претенцията за заплащане на сумата в общ размер от 6500 лв. също е уточнена, но молбата по неизвестни за жалбоподателя причини не е постъпва по делото. Моли съдът да отмени определението за връщане на исковата молба в частта за заплащане на сумата от 13 500 лв. Определението за връщане на исковата молба в останалата част – за заплащане на сумата от 6500 лв., не се обжалва.

Съдът като обсъди доводите на жалбоподателя доказателствата по делото, намира за установено следното: и се запозна с

Жалбата е допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

Определението, с което е върната исковата молба в частта, в която е предявен иск за заплащане на сумата от 6500 лв., не е обжалвано и е влязло в сила.

Предмет на настоящото производство е връщането на исковата молба в частта, в което е предявен иск за заплащане на сумата от 13 500 лв.

Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК в исковата молба се излагат обстоятелствата, на които ищецът основава исковете си. Изискването за редовност на исковата молба налага ищецът да изложи твърдение за фактите, които според него описват спорното материално право, както и тези, касаещи поведението на ответника, с което той го накърнява.

Когато исковата молба е нередовна съгласно чл. 129, ал. 1 ГПК съдът указва на 1 ищеца да отстрани нередовността. При неизпълнение на указанията съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК искова молба подлежи на връщане.

С исковата молба „Булмоуд“ ЕООД иска осъждане на „Кадие инженеринг“ ООД да му заплати сумата от 13 500 лв. – за неизпълнение на договорни задължения и сумата от 6500 лв. – материални вреди. Сочи, че между ищеца и „Кадие инженеринг“ ООД е сключен договор за предоставяне на изключителни лицензионни права и анекс към него. Съгласно договореното„Кадие инженеринг“ ООД следва да прехвърли на „Булмоуд“ ЕООД изключително право да ползва три обекта на индустриалната собственост със следните номера на заявки в Патентното ведомство: BG/P/2017/112660 от 28.12.2017 г., с наименование флуиден филтър с подводни циклони, BG/P/2018/112829 от 05.11.2018 г . с наименование въздушен филтър с подводен циклон за авиaцията и BG/U/2019/004301 от 10.0 4.2 019 г. с наименование въздушен филтър с многостепенен подводен завихрител, срещу заплатена от „Булмоуд“ ЕООД на сума в общ размер от 19 600 лв. При сключване на договора на ищеца „Булмоуд“ ЕООД е представена справка от Патентното ведомство за регистрация на тези три обекта на името на „Кадие инженеринг“ ООД. След сключване на договора, при опит за вписване на придобитите от ищеца лицензионни права в Патентното ведомство установява, че „Кадие инженеринг“ ООД не притежава права върху два от трети обекта на индустриална собственост предмет на договора. „Кадие инженеринг“ ООД не изпълнява задължението си да прехвърли на „Булмоуд“ ЕООД правата върху тези обекта, поради което за „Булмоуд“ ЕООД настъпват вреди – морални и материални. За сключване на договора представителят на ищеца, който живее в Германия, извършва разходи за пътувания до България.

Исковата молба е нередовна, тъй като не е посочено в какво се изразява неизпълнението (върху кои конкретно патенти не са уредени лицензионни права), в какво се изразяват вредите, съответно как са формулирани претенциите за заплащане на сумите от 13 500 лв. и 6500 лв.

След като исковата молба е нередовна, то в правилното приложение на чл. 129, ал. 1 ГПК с разпореждане от 22.04.2025 г. (л. 3) СРС дава указания на ищеца да ги отстрани, като уточни как са изчислени сумите от 13 500 лв. и 6500 лв. Указанията на съда са дължими, ясни, точни и конкретни, като ищецът е предупреден и за последиците от неизпълнението им.

С уточняваща молба от 15.05.2025 г. (л. 7) ищецът посочва, че сумата от 13 500 лв. представлява цената за лицензията на два от три патента и разходите за нотариални такси, а сумата от 6500 лв. – разходите за самолетни билети, пътувания, разходи пред държавни органи, пропуснати ползи и вреди.

Въпреки изложеното в уточнителната молба нередовностите не са отстранени, тъй като остава неясно за кои патенти не са учредени лицензионни права, няма 2 изложение поотделно каква е цената на всеки патент и разходи за нотариални такси, каква е цената на описаните разходите и отново не е посочено какво представят посочените пропуснати ползи и вреди.

Ето защо на основание чл. 129, ал. 1 ГПК с разпореждане 16.05.2025 г. (л. 9) СРС правилно дава повторно указания на ищеца да конкретизира как са формирани сумите по двете претенции и какво представляват посочените пропуснати ползи и вреди. Отново указанията на съда са дължими, ясни, точни и конкретни, като ищецът пак е предупреден и за последиците от неизпълнението им.

С уточняваща молба от 05.06.2025 г. (л. 12) ищецът посочва, че претенцията за заплащане на сумата в общ размер от 13 500 лв. е формирана от цената за двата патента всеки по 6 468 лв., нотариални такси в размер на 95 лв., разходи за коли под наем – 240 лв., разходи за самолетни билети от Меминген до София – 230 лв.

Претенцията за заплащане на сумата от 6500 лв. също е формулирана общо като не е уточнено какво представляват моралните и материални вреди, които ищеца претендира обезщетение.

С разпореждане от 12.06.2025 г. (л. 14), СРС, като констатира, че претенцията за заплащане на сумата от 13 500 лв. не е уточнена по пера, за трети път указва на ищеца да посочи как е формирана сумата от 6500 лв. и в какво се изразяват вредите. Отново указанията на съда са дължими, ясни, точни и конкретни, като ищецът пак е предупреден и за последиците от неизпълнението им.

Разпореждането е връчено на ищеца на 01.07.2025 г. (л. 18), като по делото няма нова уточняваща молба от ищеца.

С обжалваното определение от 27.08.2025 г. (л. 19), след като указанията не са изпълнение в правилното приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба е върната.

Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което то следва да се потвърди, а частната жалба като неоснователна – да се остави без уважение.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на„Булмоуд“ ЕООД срещу Определение №35577/27.08.2025 г. по гр. д. № 22055/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 63 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4