Решение № 2886 от 08.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2886 гр. Пловдив, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20255330111542 по описа за 2025 година

Ищецът ЗК „Лев Инс“ АД е предявил срещу Б. Г. Г. установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 500, ал.2 КЗ за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на общо 193,52 евро (с левова равностойност 378,49 лв. ), от която 188,41 евро - заплатено от ищеца на собственика на лек автомобил марка „Ф.“ марка „Г.“ с рег. № ***, застрахователно обезщетение по щета №***, за ПТП, настъпило на *** г. в***ч. в село Б., на ул.

„Н.“, причинено от ответника, като същият е бил неправоспособен, както и ликвидационни разноски от 5,11 евро, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – *** г., до окончателното изплащане на сумата,

Ищецът ЗК „Лев Инс“ АД твърди, че на *** г. в *** ч. в село Б., на ул.„Н.“ водачът Б. Г. Г. при управление на лек автомобил марка „П.“, модел ** с рег. № *** при движение на заден ход реализирал ПТП с лек автомобил „Ф.“ марка „Г.“ с рег.

№ С***. Посочва, че от инцидента били причинени материални щети на лекия автомобил Ф. г. Твърди, че за ПТП-то бил съставен протокол за ПТП №**** г., в който било посочено, че водачът Б. Г. не притежавал правоспособност за управление на МПС. Ищецът твърди, че към датата на събитието отговорността на водача на лекия автомобил П. ***била застрахована по задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите със срок на валидност от 08.01.2021 г. до 08.01.2022 г. Посочва, че във връзка с щетите по лек автомобил Ф. Г. била образувана ликвидационна преписка, като при извършения оглед са констатирани увреждания по ляв калник, вътрешен калник на ляво огледало, лайсна, на предна лява врата, предна лява врата, предна лява колона, преден ляв праг и предна лява кормилна щанга. В съответствие с установените по вид и степен щети по силата на сключения застрахователен договор ищцовото дружество определило застрахователно обезщетение в размер на 368,49 лв., което било изплатено на Г. Б. на *** г. На основание чл.500, ал.2 от Кодекса за застраховането ищецът придобил 1 правото на регрес срещу виновния водач за сумата от 378,49 лв., от която 368,49 лв. изплатено застрахователно обезщетение и 10 лв. - ликвидационни разходи по щета № ****. За процесната сума била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. № ** от ** г. на ПРС, *** гр.с., като заповедта била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което ищецът обосновава правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск по чл.422 ГПК. Моли за неговото уважаване и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Б. Г. Г., чрез назначения особен представител адв. Г. К., със становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва твърденията, че не притежава правоспособност за управление на МПС, както и настъпването на описаните увреждания от ПТП.

Оспорва размера на заплатеното обезщетение, необходим за възстановяване на щетите, като го намира за по-висок от средно пазарните такива за възстановяване на действителните щети. Моли за отхвърляне на иска. Не възразява срещу поисканите доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявения иск:

Видно от приложеното ч.гр.д. № ** по описа за ***г. на Районен съд Пловдив, ***гр.състав, образувано по депозирано от ЗК „Лев Инс“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № ***г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът с разпореждане № ***г. е дал указания на заявителя да предяви иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК за установяване на вземанията си. В законовия едномесечен срок е подадена настоящата искова молба. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото.

Затова предявеният иск е допустим.

По основателността на предявения иск:

За уважаване на иска с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 500, ал.2 КЗ, във вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. наличие на валидно застрахователно отношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ищеца - застраховател и застраховано при него лице по отношение на лек автомобил марка „П.“, модел *** с рег. № ****; 2. настъпване на покрит застрахователен риск – твърдяното ПТП, което е настъпило между посочените МПС-та; 3. претърпени от пострадалото лице имуществени вреди; 4. пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди; 5. изплащане от застрахователя-ищец в полза на пострадалото лице на застрахователно обезщетение за причинените вреди; 6. пряка и непосредствена причинна връзка между действията на ответника и реализираното застрахователно събитие; 7. да установи, че ответникът няма правоспособност да управлява МПС. В доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК е установяване на посочените обстоятелства.

Установява се, а и не е спорно по делото, че между ищцовото застрахователно дружество и „Оазис Спорт 1“ ЕООД (собственика на лекия автомобил) е сключен договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите № *****г., с предмет лек автомобил марка „П.“ модел**, рег. № ****, който е действал по време на настъпване на процесното ПТП на дата **** г., а именно за периода от 2

08.01.2021 г. до 08.01.2022 г.

По отношение на механизма на настъпване на ПТП-то, съдът кредитира констативен протокол за ПТП № ****от ***г. (л.8 от делото), съставен от органите на Пътна полиция, както и заключението на САТЕ, което съдът намира за обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК. Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия (в този смисъл решение №15 /25.07.2014 г., постановено по търг. дело № 1506 по описа за 2013 г. на ВКС, I т.о.).

Установява се, че процесното ПТП се е реализирало на дата *** г. около *** ч. в село Б., ул. „Н.“ (вход от югоизточната страна). Участници в произшествието са лек автомобил с рег. № ***, марка „П.“ модел **, собственост на „Оазис Спорт 1“ ЕООД, управляван от Б. Г. Г. – неправоспособен, лек автомобил с рег. № ****, марка „Ф.“, модел „Г.“, собственост и управляван от Г. И. Б. Установява се, че участник 1 (ответникът) извършва маневра движение на заден ход, удря участник 2, блъска го и напуска ПТП с материални щети.

Вследствие на претърпяното ПТП, причинено от водача на лек автомобил „П.“ модел ** са настъпили вреди по отношение на лекия автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“. Собственикът на лекия автомобил „П.“ модел ** е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ищцовото дружество, като за причинените вреди по отношение на лекия автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ е образувана щета № ****г. На пострадалото лице е изплатена сумата от 368,49 лв. на дата *** г., видно от платежно нареждане (л.13 от делото). С изплащането на застрахователното обезщетение застрахователят на гражданската отговорност има право да получи от виновния водач платеното обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, на основание чл. 500, ал. 2 КЗ. За целта ищцовото дружество е изпратило до ответника регресна покана изх. № ***** г., с която го кани да възстанови заплатената на пострадалия сума, която е в общ размер от 378,49 лв., в това число и ликвидационни разходи в размер на 10 лв.

Разпоредбата на чл.500, ал.2 КЗ регламентира правото на регрес, на което ищецът се позова. Застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от него, заедно с лихвите и разноските, когато лицето, управлявало моторното превозно средство, не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство, т.е. касае се за неправоспособен водач. В случая, се установи по делото, че ответникът е управлявал МПС без правоспособност, за което съдът прави извод от протокола за ПТП – констатацията на полицейския служител. Затова съдът приема, че е настъпила предпоставката за възникването на правото на регрес за ищеца.

Застрахователят има право да претендира от причинителя на увреждането размера на заплатените от него суми, които са на стойност 368,49 лв., както и на ликвидационни разходи в размер на 10 лв. От заключението на приетата САТЕ се установява, че действителният размер на причинените от ответника вреди е 1969,38 лв. – повече от исковата претенцията. Затова предявеният иск ще се уважи в пълния му размер.

Като законна последица от уважаване на предявения иск е присъждането на законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – **** г., до окончателното изплащане на вземането.

3

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК има ищецът за исковото производство, както следва: за заплатена държавна такса в размер на 12,78 евро, депозит за вещо лице от 153,39 евро, възнаграждение за особен представител – 204,59 евро, юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал.8 ГПК. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.

Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 лв. до 450 лв.

Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 150 евро. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 12,78 евро за ДТ и 25,56 евро за юрисконсултско възнаграждение, тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Общата дължима сума за разноски възлиза на 559,10 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б. Г. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. П.,ул. „С. В.“ № *, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** дължи на ЗК „Лев Инс“АД, ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл. 500, ал.2 КЗ, във вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД сумата в размер на общо 193,52 евро ( с левова равностойност 378,49 лв.), от която 188,41 евро - заплатено от ищеца на собственика на лек автомобил марка „Ф.“ марка „Г.“ с рег. №***, застрахователно обезщетение по щета № ***, за ПТП, настъпило на *** г. в *** ч. в село Б., на ул.

„Н.“, причинено от ответника, като същият е бил неправоспособен, както и ликвидационни разноски от 5,11 евро, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – **** г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № *** г. по ч.гр.д. № ** от ** г. на ПРС, **гр.с.

ОСЪЖДА Б. Г. Г., ЕГН: ********** да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на ЗК „Лев Инс“АД, ЕИК: 121130788 сумата от общо 559,10 евро (петстотин петдесет и девет евро и десет евроцента), представляващи съдебно деловодни разноски, от които – 520,76 евро - разноски пред първата инстанция и 38,24 евро – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № ***от *** г. на ПРС, *** гр.с.