Решение № 11874 от 16.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11874 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110147230 по описа за 2025 година

Предмет на делото са предявените от М. Л. Б. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД кумулативно съединени установителен иск с правно основание чл. 26, ал.

1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ************** от 15.04.2022 г. и осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1341,20 лева , представляваща платена без основание сума въз основа на нищожен Договор за потребителски кредит № ************** от 15.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 25.08.2025 г. - дата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 15.04.2022 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № **************. Излагат се твърдения, че договорът е нищожен като притоворечащ на закона заради неправилно изчислен ГПР, в който не са включени такса оценка на риска и застраховка, които според ищеца следва да бъдат включени. Прави се искане за осъждане на ответника да възстанови процесната сума, като платена без основание, а именно платена над главницата по нищожен договор за кредит.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

1

Възразява, че към исковата молба не е приложен договор за кредит.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото сключването на посочения в исковата молба договор за заем с твърдяното съдържание, както и обстоятелствата, които счита, че са породили нищожност на същия на твърдените основания.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника.

В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на валидно правоотношение по договор за кредит, размера и изискуемостта на вземанията по него, наличието на валидна клауза за възнаградителна лихва, респ. че е налице основание за получаването/задържането на сумата.

Страните не спорят и се установява от писмените доказателства по делото, че на 15.04.2022 г. са сключили ищецът като кредитополучател, а ответникът като кредитодател - Договор за потребителски кредит № **************.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху валидността на процесния договор за паричен заем съобразно наведените с исковата молба възражения. В тази насока, съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и 2 съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Кредитополучателката е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на което кредиторът /банка/ се задължава да предостави на потребителя – физическо лице, кредит /потребителски кредит/ за общо ползване /за задоволяване на лични нужди/, като не са налице изключенията по чл. 4 от ЗПК. При така възприето съдът приема, че за валидността на този договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, които имат императивен характер.

Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съдържанието на термина "общ разход по кредита за потребителя" е изяснено с пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно дадена се установява, че Годишният процент на разходите е в размер на 48,79 % и отговаря на посочения в чл.10 от процесния договор.

Видно от процесния договор няма сключена застраховка и няма такса за 3 оценка на риска.

Следователно, при изчисляване на ГПР, като разход е включена само възнаградителната лихва.

Доколкото годишният процент на разходите не надвишава законоустановения съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за нищожност на процесния договор на това основание. Договорът е действителен и искът за недължимост на процесните вземания следва изцяло да се отхвърли.

Доколкото е неоснователен искът за прогласяване на Договор за потребителски кредит № ************** от 15.04.2022 г. за нищожен, то не намира приложение чл. 23 ЗПК и ищеца дължи не само чистата стойност на кредита, но и възнаградителна лихва, поради което сумата от 1341,20 лева не е платена без правно основание въз основа на нищожен договор и искът следва да се отхвърли изцяло.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски за съдебното производство има ответника в размер на 100 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Л. Б., ЕГН ********** срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 кумулативно съединени установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ************** от 15.04.2022 г. и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 685,74 евро (1341,20 лева), представляваща платена без основание сума въз основа на нищожен Договор за потребителски кредит № ************** от 15.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 25.08.2025 г. - дата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК М. Л. Б., ЕГН ********** да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 сумата в 4 размер на 100 евро, представляваща съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5