Решение № 1022 от 13.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1022 гр. София, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20221000500712 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 3082/18.05.2020 г., постановено по гр.д. № 16477/2018 г., Софийски градски съд, І-24 състав е признал за установено по предявените искове с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК от Л. В. Ш. срещу Е. С. К., че Л. В. Ш. не дължи на Е. С. К. следните суми:

- 32 899, 99 лв. – представляваща сума за уравнение на дяловете, за която е издаден изпълнителен лист на 15.07.2009 г. по в.гр. д. № 1527/2008г. по описа на Окръжен съд – Пловдив,

- законната лихва върху сумата от 32 899, 99 лв., дължима за периода от влизане в сила на решението в сила на 20.05.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издаден изпълнителен лист на 26.06.2015 г. по гр. д. № 831/2000 г. по описа на Районен съд – Пловдив, тъй като тези задължения са погасени по давност преди датата на образуване на изпълнително дело № 608/2018г. по описа на ЧСИ М. О. с рег. № ***.

Признал е за установено по предявените искове с правно основание чл.

439, ал. 1 от ГПК от Т. В. Ш. срещу Е. С. К., че Т. В. Ш. не дължи на Е. С. К.

1 следните суми:

- 91 497, 49 лв. – представляваща сума за уравнение на дяловете, за която е издаден изпълнителен лист на 15.07.2009 г. по в.гр. д. №1527/2008 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив,

- законната лихва върху сумата от 91 497, 49 лв., дължима за периода от влизане в сила на решението в сила на 20.05.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издаден изпълнителен лист на 26.06.2015 г. по гр. д. № 831/2000 г. по описа на Районен съд – Пловдив, тъй като тези задължения са погасени по давност преди датата на образуване на изпълнително дело № 608/2018г. по описа на ЧСИ М. О. с рег. №***.

Срещу решението в неговата цялост е постъпила въззивна жалба на ответника Е. С. К..

Въззивницата поддържа, че обжалваното решение е изцяло неправилно поради противоречие със закона и задължителната съдебна практика и е необосновано, тъй като не съответства на събраните по делото доказателства.

Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приложил със задна дата последиците на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и по-специално т.10. Поддържа се, че от приетите по делото изпълнителна дела се установява, че в периода след 28.09.2012 г. материалноправните вземания на наследодателя на жалбоподателката С. К. са били предмет на изпълнение едновременно по три изпълнителни дела, като по нито едно от тях преди влизане в сила на ТР № 2/2015 г. не са настъпили юридически факти, от осъществяването на които да е започнала да тече давност. Твърди се, че до 25.07.2018 г., когато е образувано новото изпълнително дело № 608/2018 г. при ЧСИ М. О., не би могъл да е изтекъл относим към делото период на погасителна давност.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове, като присъди на въззивницата направените разноски в двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите-ищци и чрез своя процесуален представител депозират отговор. Поддържат, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което молят съда да го потвърди, а въззивната жалба като неоснователна да остави без уважение. В 2 отговора се развиват подробно доводи по същество на спора. Претендират се разноските за въззивната инстанция.

Предмет на настоящото производство и е частната въззивна жалба на ответницата срещу Определение № 273095/26.08.2021 г. по гр.д. № 16477/2018 г. на СГС, 24 състав, с което е оставена без уважение молбата й по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, а именно: в частта с която ответницата е осъдена да заплати държавна такса в размер на 9297,07 лв. и в частта, с която е осъдена да заплати на адвокат Л. сумата от 4020 лв. на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

Ответниците по частната жалба депозират отговор, с която оспорват същата като неоснователна.

По тази частна жалба съдът ще се произнесе в зависимост от изхода на спора.

В открито съдебно заседание въззивницата - ответница чрез процесуалния си представител моли съда да уважи въззивната жалба по подробни съображения изложени в нея. Претендира направените разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.

В открито съдебно заседание въззиваемите-ищци, чрез своя процесуален представител молят съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение по съображения подробно изложени в отговора на въззивната жалба. Претендират разноски.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с активно субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 от ГПК, предявени от Л. В. Ш. и Т. В. Ш. против Е. С. К..

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

Производството по изпълнително дело № 751/2009 г. по описа на ЧСИ М. О. с рег.№ *** на КЧСИ е образувано на 20.07.2009 г. по молба на взискателя С. М. К., починал в хода на изпълнителното производство на 3

29.04.2018 г. /установява се с удостоверение за наследници от 14.05.2018 г. на Столична община, район Оборище/ и явяващ се наследодател на единствения му наследник по закон - ответницата Е.К., за принудително събиране на сумите по изпълнителен лист от 15.07.2009 г., издаден въз основа на невлязло в сила въззивно Решение № 1157/24.06.2009 г., постановено по в.гр.д.№ 1527/2008 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, VІІ гр.състав и Решение № 3/25.01.2008 г., постановено по гр.д.№ 831/2000 г. по описа на Пловдивски районен съд, VІ състав, с което и за уравнение на дялове Л. В. Ш. е осъден да заплати на С. М. К. сума в размер на 32 899,99 лв., а Т. В. Ш. сума в размер на 91 497,49 лв.

Така постановеното решение е влязло в сила на 20.05.2010 г. Заверено копие от същото е представено по изпълнителното дело с молба на взискателя от 24.06.2010 г. /л.321, том ІІ от изпълнителното дело/.

В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил изпълнителен способ-опис и публична продан на недвижимо имущество на двамата длъжници.

С постановление от 15.09.2009 г. съдебният изпълнител е разпоредил налагането на запор върху дял от търговско дружество на длъжниците СД „Ш. и сие“. Запорите са наложени на 29.09.2009 г. /л.112 и 113 том І от изпълнителното дело/.

Н а 23.10.2009 г. е наложен запор върху МПС, собственост на Т.Ш.л.а.м. „Фиат Регата“ с рег.№ ***. На същата дата са наложени и запори върху моторни превозни средства, собственост на длъжника Л.Ш..

С разпореждане от 16.11.2009 г. съдебният изпълнител е разпоредил налагане на запор на трудовото възнаграждение на Т.Ш., получавано като управител в Сдружение „Спортен клуб по културизъм“ /запорът не е осъществен, тъй като от управителя на сдружението е върнато съобщението за запора с отбелязване, че лицето вече не работи към сдружението-л.252, том ІІ от изпълнителното дело/, запор на трудовите възнаграждения на Т.Ш. и Л.Ш., получавани като управители на „Бест-2009“ ООД /този запор също не е реализиран, поради невръчване на съобщението до третото лицеработодател/. На същата дата съдебният изпълнител е разпоредил и налагане на възбрани върху притежавани от двамата длъжници недвижими имоти.

Възбраните са осъществени с вписването им на 20.11.2009 г. /л.211-213, том 4

ІІ от изпълнителното дело/. На 09.12.2009 г. е вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на СД „Ш. и сие“, представлявано от управителя Т.Ш.. На 13.12.2010 г. е вписана възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника Т. В. Ш.. На 05.08.2011 г. е извършен опис на възбранените имоти. Н а 28.09.2012 г. взискателят К. е подал молби по изпълнително дело № 243/2012 г. по описа на ЧСИ А. А. с искане да бъде присъединен като взискател за вземането, което има срещу длъжника Л. В.

Ш. и по изпълнително дело № 244/2012 г. по описа на ЧСИ А. с искане да бъде присъединен като взискател за вземането, което има срещу Т. В. Ш..

Молбите са уважени от ЧСИ А. на 08.10.2012 г., след внасяне от взискателя на необходимите такси. На 22.02.2013 г. взискателят е поискал, а съдебният изпълнител М. О. с разпореждане от същата дата е разпоредил налагането на запор върху вземанията на длъжниците в качеството им на взискателя по изпълнителни дела №№ 46/2013 г. и 47/2013 г. по описа на ЧСИ А. А..

Запорът е наложен на 28.02.2013 г. , на която дата съобщението е връчено на ЧСИ А. А.. След тази дата и в продължение на две години, взискателят не е искал, съответно по делото не са извършвани изпълнителни действия. На 23.09.2015 г. взискателят е депозирал молба по изпълнителното дело с искане да бъде присъединен за принудително изпълнение изпълнителен лист, издаден на взискателя К. срещу същите двама длъжници. Изпълнителният лист е издаден на 26.06.2015 г. за законните лихви върху двете главници, предмет на изпълнителния лист от 2009 г., дължими от датата на влизане на решението в сила 20.05.2010 г. до окончателното изплащане на сумите. В молбата не е посочен изпълнителен способ. С разпореждане на съдебния изпълнител от 17.06.2016 г. е разпоредено изпращането на съобщение до взискателя да посочи способ за изпълнение, получено от взискателя на 21.06.2016 г. С молба от 09.10.2017 г. взискателят е поискал, а с разпореждане от 10.10.2017 г. съдебният изпълнител е разпоредил налагането на запор върху лек автомобил, придобит от двамата длъжници. Запорът не е наложен, защото е установено, че към м.октомври 2017 г. длъжниците не са собственици на автомобила, тъй като са се разпоредили с него с договор за покупко-продажба от 18.07.2017 г. С молба от 09.07.2018 г. ответницата Е. С.

К. е поискала да бъде конституирана в изпълнителното производство в качеството си на единствен наследник по закон на починалия взискател. С молбата е поискано установяване на банкови сметки на длъжниците и 5 налагане на запор върху тях. С постановление от 16.07.2018 г. съдебният изпълнител е прекратил производството по изпълнителното дело, поради настъпила перемция.

С молба от 25.07.2018 г. ответницата е депозирала двата изпълнителни листа и е поискала образуване на изпълнително дело. С молбата на съдебния изпълнител и на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ е възложено пълно проучване на имущественото състояние на длъжниците и определяне на подходящ способ за изпълнение на задълженията. Въз основа на тази молба е образувано второто по ред изпълнително дело № 608/2018 г. по описа на ЧСИ М.

О..

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

С иска по чл. 439, ал. 2 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване.