Решение № 153 от 29.04.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Пазарджик, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.Е. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20265220200445 по описа за 2026 година взе предвид:

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Д. Д. ЕГН ********** от с. Виноградец, обл.

Пазарджишка, чрез адв. К. У., против Наказателно постановление 26-0340000067 / 23.02.2026г. на началник група в РУ Септември при ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателя са наложени чл.175 ал 3 пр.1 от ЗДвП глоба е размер на 255,65 евро / 500,01 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал.1 от с.з.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на НП и се настоява на отмяна на НП. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя представител, настоява да се отмени НП по изложените в жалбата съображения. Претендира сторените разноски.

Въззиваемият АНО не присъства, не изпраща представител и не депозира писмено становище .

Съдът, след анализ на доказателствата по делото и по свое вътрешно убеждение, установи:

На 05,01,26г. жалбоподателят управлявал несобствения си лек автомобил 1 марка Мерцедес с рег. № *****.

Към 13,50ч. бил спрян за проверка в с. Виноградец. При проверка на документите на водача било установено, че към момента управляваното МПС било дерегистрирано служебно от 10,06,25г. и затова бил съставен на място АУАН по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, надлежно предявен, подписан и с връчен препис ( л.19).

На 07,01,26г. и с резолюциа на началник група в Ру септември било прекратено образуваното въз основа на АУАН производство и материалите изпратени на РП Пазарджик, където била отпочната полицейска проверка относно евентуално извършено престъпление по чл. 345, ал.2 от НК.

На 16,02,25г. ( л. 6-7) прокурор при РП Пазарджик постановил отказ да се образува наказателно производство, обосновавайки с липсата на знание у страна на собственика/водач за прекратяването на регистрацията липсата на субективна съставомерност на разследваното престъпление. след прекратяването, неясно защо, прокурорът изпратил материалите на наказващия орган в СПП ОД МВР Пазарджик за преценка за реализиране на отговорност за извършено административно нарушение, чиито състав (по чл. 140, ал.1 ЗДвП) е идентичен със състава на прецененото като несъставомерно престъпление.

Така се стигнало до издаването на НП, в което се сочи основанието за това решение на автора му – чл. 36, ал.2 от ЗАНН, с оглед постановения отказ на прокурора да образува наказателно производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

В настоящата процесуална ситуация не е нарушен класическият принцип на наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се допусне повторението на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила акт- ne bis in idem, на който е посветено Тълкувателно решение 3 / 2015 г. на ОС НК, ВКС.

Дублирането на наказателни процедури (bis) е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с влязъл в сила акт. Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поначало не забранява паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу едно и също лице по повод същото деяние, ако по никой от тях не е постановено окончателно решение.

Закрилата на принципа действа от момента на влизане в сила на първото решение, а от началото на новото преследване, когато деецът вече е „съществено засегнат” от дейността на властите , възниква състояние на 2 нарушение на правилото. Принципът nе bis in idem препятства повторението на наказателно производство, приключило с окончателно решение.“ ( ТР, б.“Г“, Общи положения)

При тези изводи в ТР , основен е въпросът кога един акт е окончателен и отговорът е също в ТР. Изясняването му е от същество значение в настоящия случай, тъй като формално резолюцията (л.13, преписката) прекратява административно-наказателното производство, но !- не и окончателно; прекратяването слага формален край на производството пред администрацията, който не е окончателен, тъй като въпросът в каква степен деянието защитава обществения интерес ( дали е нарушение или престъпление) се отнася да решаване от компетентния според националното законодателство орган – прокурора ( чл. 211ал.1 и чл. 212, ал.1 НПК) . Тоест производството продължава своето развитие, тъй като тази преценка е суверенно право само на прокурора.

Процесуалното развитие на настоящото административно-наказателно производство,образувано със съставяне на акта и изпратено на прокурора, постановил отказ за образуване на наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК, послужил в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН за издаване на обжалваното НП , е напълно законосъобразно. Този извод следва директно от Тълкувателно решение 3 / 2015г. ОС НК ВКС : „Принципът nе bis in idem препятства повторението на наказателно производство, приключило с окончателно решение. Правилото въвежда изискване постановеният първи по време съдебен акт да има окончателен характер. В противен случай би възникнало вътрешно противоречие между чл. 2 „Право на обжалване в наказателното производство” и чл. 4 от Протокол № 7. Връзката между двете гаранции дефинира понятието за окончателен акт – когато в националното законодателство не са предвидени или са изчерпани, или са пропуснати възможностите за редовен контрол“ . Влязъл в законна сила акт, окончателен по смисъла на Конвенцията, е този, с който е окончателно разрешен правен спор относно конкретно деяние (административно нарушение или престъпление) – ТР 3/15 : само при един такъв акт са недопустими всички последващи действия по обвинението за същото деяние.

НП е издадено от материално и териториално компетентен органи, като съдържанието му е съответно на установените нормативни изисквания, както 3 досежно описанието на нарушението, така и досежно съответната му правна квалификация . Спазени са били сроковете и процедурите по издаване на НП.

Горното обуславя законосъобразната процесуална природа на НП и предпоставя обсъждане на нарушението по същество.

Вмененото нарушение е осъществено от жалбоподателя не чрез бездействие по отношение на задължението за регистрация, а чрез действие - управление на МПС със служебно прекратена регистрация.

Няма спор и следва несъмнено от доказателствата по делото, че регистрацията на автомобила е прекратена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, считано от 10,06,25.

Няма спор и следва също от събраните доказателства, че прекратяването е „служебно“ и за факта на прекратяване не е уведомен дори собственикът на дерегистрираното МПС.Уведомяването по чл. 574, ал.10 от КЗ е само в смисъла, посочен в самата норма :“Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка“. Но това уведомяване съвсем не влече, респ. не поражда и не установява факта на узнаване за служебното прекратване на регистрацията, както неправилно се твърди дори в НП.

За субективната съставомерност на процесното нарушение е необходимо на водача да му е известен факта на прекратяване на регистрацията на притежавания от него автомобил. Без знание за този факт, не може да има съзнание у водача ( бил той собственик или не) , че управлява автомобил със служебно прекратена регистрация.

Съгласно Тълкувателно Постановление № 2 / 05.04.2023 г. - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС- „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата , без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство“. В мотивите към постановлението е прието, че „в случая се касае за незнание на 4 факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неуведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост“.

Несъмнено е, че се касае до обстоятелство, изключващо отговорността, извинителна грешка по смисъла на чл. 14, ал.1 от НК вр. чл. 11 ЗАНН , тъй като на дееца не са били известни факти от състава на нарушението .

Предвид горните съображения НП следва да се отмени.

При този изход основателна се явява и претенцията за разноски на адвоката в размер на 255,65 евро (л. 4г) , против която не се прави възражение за прекомерност и същата следва да се присъди на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 144 във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Предвид горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление 26-0340-000067 / 23.02.2026г. на началник група в РУ Септември при ОДМВР Пазарджик, с което на С. Д. Д., с ЕГН ********** са наложени чл.175 ал 3 пр.1 от ЗДвП - глоба е размер на 255,65 евро / 500,01 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца ОСЪЖДА ОД МВР Пазарджик да заплати на С. Д. Д., с ЕГН ********** сума в размер на 255,65 евро / 500,01 лева

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5