Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9 от 15.01.2024, Районен съд - Сандански

Съд
Районен съд - Сандански
Дело
Административно наказателно дело 279/2023
Вид
Решение № 9
Подписан
15.01.2024
В сила
16.04.2024
Състав
Рая Димитрова Манолева

Цитирани разпоредби

  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.7, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.14, ал.1 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Сандански, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20231250200279 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН и е образувано по жалба на Е. Е. Б., с ЕГН – **********, с адрес – гр. С., ул.“Ц.Б.“ № **, ет.*, а п . * * , против Наказателно постановление № ******/18.01.2022г. на Началник Група в ОДМВР – Благоевград, Сектор Пътна полиция, с което на жалбоподателя, за административно нарушение по чл.140, ал.1 и по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 и чл.183, ал.1, т.1,, пр.2 ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба“ общо в размер на:

210.00/двеста и десет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановено отнемането на общо 10 точки.

В жалбата се сочи, че процесното НП е неправилно и незаконосъобразно, изтъкват се доводи, че не са спазени материалноправните и процесуално-правните изисквания по издаването му. Иска се от съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован - не се явява, представлява се от надлежно упълномощен защитник, който поддържа 1 жалбата по изложените в същата съображения. В хода на делото по същество – не се явява процесуален представител на жалбоподателя, както и самия жалбоподател. Постъпило е становище, с което се иска се от съда до отмени изцяло издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно.

Претендират се разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Административно-наказващият орган и Районна прокуратура – Благоевград, редовно и своевременно призовани - не ангажират представители по делото и не изразяват становище по спора.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 01.12.2021г. длъжностни лица в ОДМР – Благоевград, Сектор Пътна полиция - актосъставителят П. Р., в присъствието на свидетеля К. А., съставил на жалбоподателя А. С. GA № *****, затова, че на същата дата – 01.12.2021г. в 01.15 часа по П ****, гр. К. , управлява лек автомобил „Ф.“ с рег. № ******, собственост на "Р. “ ЕООД гр. С., като при извършена справка контролните органи установили, че автомобила е със служебно прекратена регистрация от 21.09.2021г. във вр. с чл.143, ал.10, поради липса на гражданска отговорност, както и водача не представил контролен талон, с което е осъществил състава на нарушението по чл.140, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. А. бил съставен в присъствие на жалбоподателя, който го подписал без възражения.

Въз основа на акта за нарушение, на 18.01.2022г. Началник Група в ОДМВР – Благоевград, Сектор Пътна полиция, Група в ОДМВР Благоевград, Сектор Пътна полиция – Благоевград, като надлежно упълномощен представител на административно-наказващия орган, е издал атакуваното издал НП № ******/18.01.2022г. , с което на жалбоподателя, за административно нарушение по чл.140, ал.1 и по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 и чл.183, ал.1, т.1,, пр.2 ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба“ общо в размер на: 210.00/двеста и десет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановено отнемането на общо 10 точки.

НП е връчено лично на жалбоподателя на 19.10.2022година, видно от отбелязването върху разписката към НП, приложено по делото.

2

Посочените в акта за нарушение фактически констатации се потвърждават с показанията на актосъставителя П. Р. и на свидетеля К. А..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложените към административно-наказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.

Гласните и писмените доказателства, събрани по делото са безпротиворечиви относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Постановлението е издадено при спазване на установената за това от закона процедура и от компетентен за това орган.

Независимо от горното, НП се явява незаконосъобразно, поради следните съображения:

Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Р. и А., които двама свидетели се явяват единствените свидетели-очевидци на станалото е, че същите твърдят, че при извършена от тях проверка на автомобила управляван от жалбоподателя, те установили, че жалбоподотеля извършил горепосоченото процесно адм.нарушение, тъй като той е управлявала МПС, което е било със служебно прекратена регистрация, и затова са му съставили, респ. първият свидетел му е съставил съответния А., въз основа на което е издадено и процесното наказателно постановление. Съдът кредитира тези показания на свидетелите като достоверни, тъй като същите са единствените свидетели-очевидци на извършеното деяние от жалбоподателя, но и тъй като същите се подкрепят от единственото релевантно доказателство по делото, а именно представеното по делото постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 07.01.2022г. на РП – Благоевград, ТО - Сандански, което писмено доказателство, респ. документ посочва същата фактическа обстановка по 3 делото. От същото постановление се установява, че към момента на проверката, жалбоподателя е правоспособен водач, и, че процесния автомобил е негова собственост, както и, че жалбоподателя не е знаел, че автомобила е със служебно прекратена регистрация, тъй като същия не е негова собственост. Прокурорът в посоченото постановление е приел, че не са събрани никакви доказателства относно субективната страна на реализираното от жалбоподателя деяние, тъй като той е нямал вина за извършването му, понеже не е съзнавал обществения характер на деянието и неговите общественоопасни последици, чието настъпване би искал или допускал, тъй като на жалбоподателя, който е собственик на автомобила не му били известни обстоятелствата, свързани с процесния автомобил относно служебно прекратената регистрация на същия.

Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН в настоящото производство пред съда за разглеждането на настоящата жалба срещу процесното наказателно постановление се прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно пък разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН - адм. нарушение е това деяние / действие или бездействие /, което нарушава установения ред на държавно управление , извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по адм.ред. Следователно, за да бъде обективно извършеното от жалбоподателя адм. нарушение, то трябва да бъде виновно, като съгласно чл.11 от ЗАНН за вината са приложими разпоредбите на общата част на НК, като в случая деянието на жалбоподателя следва да бъде умишлено с оглед ограничителната разпоредба на чл.7, ал.2 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.18 т.2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях е, че регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл.18б, ал.2 от същата наредба, като при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 от посочената правна норма – задължително следва да бъде уведомен собственика на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за тази прекратена регистрация. Тъй като това не е направено понеже са налице само доказателства в тази насока се установява, че жалбоподателя е управлявал процесното МПС без да знае за отмяната на регистрацията на превозното средство, както и за неговото пререгистриране в срок, и по този 4 начин неговото извършено деяние е безвиновно, респ. той няма вина за неговото извършване. И тъй като неговото деяние не е виновно извършено, то то съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН не се явява адм. нарушение и затова съдът намира, че жалбоподателя не е извършил адм. нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Тук следва да се посочи и разяснението, дадено в Тълкувателно постановление №2/05.04.2023г. по т. дело № 3/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС - „не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство“.

По делото не се съдържат никакви писмени доказателства, че към момента на констатиране на нарушението, собственикът на МПС – в случая "Р.“ ЕООД гр. С. да е бил уведомен или е узнал за служебно прекратената регистрация на автомобила. Служебната дерегистрация на МПС по своя характер представлява ПАМ по см. на чл.22 ЗАНН и за да произведе своето правно действие, актът с който същата е наложена следва да е влязъл в сила.

Обстоятелството, че принципно автомобилът подлежи на дерегистрация в хипотезата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, не влече след себе си като пряка последица знанието на собственика му досежно този факт, доколкото той категорично не може да знае точно в кой момент/ на коя дата, автомобилът вече е дерегистриран. Още повече, че в случая жалбоподателя не е собственик на процесното МПС. След като на жалбоподателя на 01.12.2021г. не му е било известно, че автомобилът е дерегистриран, той не е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасни последици. Ето защо липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Отсъствието на субективна страна от състава на нарушението по чл.175, ал.3 във вр. чл.140, ал.1 от ЗДвП прави деянието, осъществено от Велинов несъставомерно. Налице е т.нар. извинителна грешка по чл.14, ал.1 от НК във вр. чл.11 ЗАНН, тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението, защото на жалбоподателя не е бил известен факт, който принадлежи към състава на нарушението /дерегистрацията/. В 5 конкретния случай е изключен не само умисъла, но и непредпазливостта.

Деянието е извършено при обстоятелства, при които отпадат всички форми на вината и следователно не се явява административно нарушение, тъй като не е извършено виновно, въпреки наличието от обективна страна на елементите от състава му.

По отношение на другото административно нарушение, посочено в пункт 1 от НП – по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, затова че жалб.Б. не е представил контролен талон от СУМПС, съдът счита, че извършването на това нарушение не бе доказано по безспорен и несъмнен начин от административно наказващия орган, върху който лежи това задължение.

В конкретния казус не бе доказано по безспорен начин извършеното административно нарушение, както от обективна, така и от субективна страна. По делото липсват доказателства, от които да се направи категоричен извод, че действително на процесната дата жалбоподателя е управлявал процесния лек автомобил, като не е носил контролния талон от СУМПС, тъй като нито един от свидетелите в показанията си пред съда не посочи, че е установено такова нарушение.

По изложените съображения съдът намира, че издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

Съгласно чл.63д ал. 1 от ЗАНН - В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс.