Решение № 18181 от 10.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18181 гр. С., 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110108415 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на ЗД "Б. И." АД против П. Г. Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата 3170,78 лева, представляваща регресно вземане във връзка с изплатено от застрахователя застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на правоимащото лице за вредите, причинени му от ответника с включени ликвидационни разноски в размер на сумата 25 лева, който с поведението си като водач на лек автомобил „Пежо 406” с рег.№ СА **** НС станал причина за настъпване на ПТП на 23.03.2021 г. в гр. С. на кръстовището с бул. „Л. ш.“ и ул. „К. Д.“.

Ищецът ЗД „Б. И.” АД твърди, че на 23.03.2021 г. в гр. С. на кръстовището с бул. „Л. ш.“ и ул. „К. Д.“ е настъпило ПТП, причинено по вина на водач на лек автомобил „Пежо 406” с рег.№ СА **** НС, тъй като управлявал превозното средство с концентрация на алкохол в кръвта 2,72 промила и с несъобразена скорост спрямо атмосферните условия губи контрол над управлявания автомобил и с предната си част удря спрелия лек автомобил „Сеат Леон” с рег.№ СВ **** МХ. Вследствие на процесното ПТП са нанесени материални щети на лек автомобил „Сеат Леон” с рег.№ СВ **** МХ, за който към момента на процесното ПТП има сключена имуществена застраховка в ЗАД „А.“, на който ищецът твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 3145,78 лв. Ищецът твърди, че гражданската отговорност на виновния участник в процесното ПТП е била застрахована при ищцовото дружество. Твърди, че е отправил покана до ответника за заплащане на претендираната сума в размер на 3170,78 лв., с включени 25 лева ликвидационни разходи, като и до настоящия момент няма постъпило плащане от страна на ответника. Поради това ищецът претендира заплащане на дължимото обезщетение, което е в размер на 3170,78 лв., заедно със законната лихва върху застрахователното обезщетение от датата на подаване на исковата молба - 12.02.2025 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът П. Г. Б. е подал отговор на исковата молба, в който оспорва претенцията като завишена. Моли за отхвърляне на иска.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.

Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че за уважаване на предявения иск по чл. 500, ал. 1 КЗ следва да установи, при условията на пълно главно доказване, че 1. Вредите, за които е изплатил застрахователно обезщетение на трето за спора лице, са причинени от ответника чрез негово виновно и противоправно поведение, като вината съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното; 2. наличие към датата на ПТП на валидно договорно правоотношение между ответника и ищеца по договор за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите"; 3. размера на причинените вреди и заплащане от страна на застрахователя на застрахователното обезщетение в полза на застрахователя по застраховка "Каско на МПС"; 4. че ответникът е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват вземането, а при установяване на горните факти от ищеца – да докаже, че е платил претендираната сума.

Ищецът твърди, че ответникът е реализирал описаното в исковата молба пътнотранспортно произшествие, като е нарушил правилата за движение по пътищата, като след пристигане на контролните органи на МВР, ответникът е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Тази предпоставка на предявения иск следва да бъде установена в хода на исковото производство при условията на пълно и главно доказване.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1, т. 1 б. "б" ЗДвП в действащата към датата на събитието редакция за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се отнема временно свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване.

Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. Принципната забрана за управление на МПС под въздействие на алкохол е установена с разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Отделно е установена административно наказателна и наказателна отговорност за водачи, управляващи МПС с определената в закона концентрация на алкохол в кръвта.

Въз основа на действащата нормативна уредба съдът приема, че за водачите на МПС е установено задължение да се подлагат на проверка за употреба на алкохол при отправена 2 към тях покана за извършване на такова тестване, доколкото поведението им, изразяващо се в отказ да бъдат проверени се санкционира строго от закона чрез налагане на административно наказание и принудителни административни мерки.

Регресното право по чл. 500, ал. 1 КЗ има специален характер. То възниква само при един вид имуществено застраховане – застраховането срещу гражданска отговорност, и то по силата на закона при наличието на определени предпоставки – умисъл, употреба на алкохол, наркотици, напускане мястото на настъпване на ПТП и др. Общото между тези предпоставки е, че водачът на МПС е управлявал същото в противоречие с правилата за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, ППЗДвП, с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и разпоредбите в Кодекса на застраховането, свързани с управлението на МПС.

Към момента на реализиране на процесното произшествие действаща е била Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съобразно чл. 3а от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози в относимата й за спора редакция, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3.

Физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0. 5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1; Според чл. 4, ал. 1, в случаите, когато контролните органи задължително посещават на място пътнотранспортно произшествие, се извършва проверка с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, а при необходимост - и на останалите участници в произшествието. При необходимост на водачите на МПС се извършва проверка с тест или те се изпращат за медицинско изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. При невъзможност да се извърши проверка с техническо средство или тест на място, от лицата по ал. 1 се вземат проби от медицински специалист в лечебното заведение, в което са транспортирани за оказване на медицинска помощ или са настанени за лечение (ал. 2 на чл. 4). Според ал. 3 на чл. 4, в случаите по ал. 2 контролният орган незабавно предприема мерки за установяване на участниците в пътнотранспортното произшествие, транспортирани за оказване на медицинска помощ или настанени в лечебно заведение, като посочва на кои от тях да бъде взета проба и попълва и изпраща до лечебното заведение талона за изследване по чл. 3, ал. 2. В чл. 6 от Наредбата са предвидени редът за издаване на талона по чл. 3, ал. 2 и сроковете за вземане на пробите, като съгласно ал. 9 на чл. 6 концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

3

От изложеното следва, че когато е издаден талон за кръвна проба по реда на Наредбата и лицето не е приело показанията на техническото средство, употребата на алкохол се установява с медицинско и химическо лабораторно изследване, като в този случай само при отказ на водача да подпише или получи талона, или неявяване в определения срок в лечебното заведение, или при отказ да даде кръв за изследване, употребата на алкохол се установява въз основа на показанията на техническото средство. Следователно при надлежно извършено лабораторно изследване протоколът за ПТП няма обвързваща съда материална доказателствена сила относно установената с техническо средство употреба на алкохол, а с такава сила се ползва протоколът за химическо изследване.

Въз основа на изложеното съдът приема, че установяването на концентрацията на алкохол у водачите, управляващи МПС под въздействието на такъв, е законово регламентирана процедура с административен характер, предвид което и спазването й следва стриктно да се съблюдава от контролните органи.

По делото е приет протокол за ПТП № 1781381 от 23.03.2021 г., съставен на посочената дата около 18: 00 ч. от младши автоконтрольор О. А. В. от СДВР, относно настъпило на същата дата около 17: 30 ч. в гр. С. на кръстовището с бул. „Л. ш.“ и ул. „К. Д.“ ПТП.

Съгласно съдържанието на протокола "Участник 1" в ПТП е лек автомобил лек автомобил „Пежо 406” с рег.№ СА **** НС, управляван от П. Г. Б.. В протокола е отбелязано, че водачът е управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия скорост и поради неспазване на достатъчно разстояние от движещия се пред него, поради което е реализирал ПТП с описания като участник 2 в протокола автомобил „Сеат Леон” с рег.№ СВ **** МХ, който намалява и спира на пешеходна пътека. В протокола за ПТП е отбелязано, че водачът П. Г. Б. е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта 2.72 %. От изискания от СДВР – отдел Пътна полиция резултат от кръвна проба се установява, че П. Г. Б. не е дал кръвна проба за алкохол в медицинско заведение, като е приложен копие от лист за преглед и декларация, удостоверяваща отказа му.