Решение № 140 от 11.12.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Велико Търново, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20254001000211 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 55 / 05.06.2025 г. по т.д. № 178/ 2024 г. по описа на ОС – Плевен са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявеният от „999 – Ив. А.“ ЕООД против „Борисов и син 2018“ ЕООД иск по чл.327, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 32 757.12 лв., представляваща част от стойността на 25 броя препарат за растителна защита „Ревистар“ + „Флексити пакет“ /3*5 л. + 1*5 л./ съгласно дебитно известие № 1000095578/ 07.11.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане и иск за сумата 4860.11 лв., представляваща мораторна лихва върху главница от 32 757.12 лв. за периода от 07.11.2023 г. до 30.11.2024 г.

Производството пред въззивния съд е образувано по подадена от „999 – Ив. А.“ ЕООД въззивна жалба срещу решението. Жалбоподателят счита, че съдебният акт е неправилен като постановен в нарушение на материалния закон и необоснован, при прилагане на формален подход без съобразяване на събраните по делото доказателства.

Изразява несъгласие с приетото от съда, че е налице изпълнение на договорните задължения на ответното дружество във връзка със закупените от него препарати за растителна защита чрез заплащане на цената, посочена в издадената фактура, и ищецът на практика правел опит да измени договора в частта за единичната цена на закупените продукти осем месеца след неговото прекратяване. Съдът не съобразил наведените в исковата молба твърдения, че 1 ответникът е закупил 25 бр. продукт „Ревистар“ + „Флексити пакет“ /3*5 л. + 1*5 л./ с единична цена от 1 137.40 лв. без ДДС, но поради допусната техническа грешка в издадената фактура единичната цена е била неправилно отразена, което е рефлектирало върху общата цена и поради това не е била заплатена цялата стойност на полученото количество препарат, а само на един брой от него. След констатиране на грешката било издадено дебитно известие, представляващо допустим от ЗДДС и утвърден от търговската практика счетоводен инструмент за корекция на фактура при счетоводна или аритметична грешка. С него не се създават или променят договорни отношения, а се отразява счетоводно реалната стойност по сделката. Твърденията на ищеца били доказани със заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Моли решението да бъде отменено и исковите претенции да бъдат уважени. Претендира присъждането на направените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Борисов и син 2018“ ЕООД със становище за нейната неоснователност. Излага, че в издадената и заплатена фактура от 16.03.2023 г. не се констатира допусната аритметична грешка, защото стойността на 25 бр. продукт „Ревистар“ + „Флексити пакет“ /3*5 л. + 1*5 л./ при посочената във фактурата единична цена от 45.496 лв. правилно е изчислена на 1 137.40 лв. Ищецът не доказал, че действителната уговорена между страните цена на продукта е 1 137.40 лв. и злоупотребявал, сочейки резултата от математическото умножение на посочената единична цена и поръчаното количество препарат за единична цена. Излага, че „Борисов и син 2018“ ЕООД продало част от закупения продукт на трето лице при единична цена от 45.60 лв., което било косвено доказателство за липса на съгласие цената на препарата да е различна от посочената във фактурата от 16.03.2023 г. Моли решението да бъде потвърдено. В случай, че въззивния съд счете исковата претенция за основателна, поддържа направеното възражение за прихващане с вземането на ищеца своето насрещно вземане за вреди – разликата между действителната стойност на продукта и получената от третото лице при продажбата му, ведно със законната лихва за периода 31.03.2023 г. до 04.12.2024 г.

Претендира разноски.

Въззивната жалба изхожда от страна с правен интерес да атакува първоинстанционното решение, подадена е в законовия срок и отговаря на изискванията за редовност на процесуалния закон по чл.261 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на въведените оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

2

„999 – Ив. А.“ ЕООД е предявил иск срещу „Борисов и син 2018“ ЕООД за заплащане от стойността на 24 бр. пакета „Ревистар“ + „Флексити пакет“ /3*5 л. + 1*5 л./ при цена 1 137.40 лв. на брой без ДДС или общо сумата 32 757.12 лв. с ДДС, закупени на 16.03.2023 г., за които твърди, че не са заплатени поради допусната в издадената фактура за сделката техническа грешка, изразяваща се в неправилно посочване на единичната цена на продукта и съответно на общата дължима за него сума.

Релевантните за спора факти и обстоятелства са подробно изяснени от първоинстанционния съд при анализ на събраните по делото доказателства и жалбоподателят не релевира оплаквания срещу възприетата от него фактическа обстановка.

Установено е, че на 16.03.2023 г. между „999 – Ив. А.“ ЕООД като продавач и „Борисов и син 2018“ ЕООД като купувач е сключен неформален договор за покупко-продажба на препарати за растителна защита, като ведно с други препарати „Борисов и син 2018“ ЕООД е закупил 25 бр. пакети „Ревистар“ + „Флексити пакет“ /3*5 л. + 1*5 л./. За сделката е издадена фактура №1000088491/16.03.2023 г., в която този препарат е посочен с единична цена от 45. 4960 лв./бр. и обща стойност за 25 бр. – 1 137.40 лв. без ДДС. Не е спорно, че сумата по фактурата е изплатена на 26.05.2023 г. На 07.11.23 г. от „999 – Ив. А.“ ЕООД е съставено дебитно известие № 1000095578 към фактура № 1000088491/16.03.2023 г., с което е извършено сторниране на фактурата по отношение на 25 бр. пакети „Ревистар“ + „Флексити пакет“ /3*5 л. + 1*5 л./ като вместо единична цена от 45.4960 лв./бр. и обща цена 1 137.40 лв. е посочена единична цена 1137.40 лв./бр. и обща цена 28 435 лв. без ДДС. Извършването на сторно операцията е обосновано с констатирана грешка при посочването на единичната и общата цена, като посочената обща цена в действителност била единичната цена на продукта. По делото е установено, че доставната цена на продукта, закупуван от „999 – Ив. А.“ ЕООД от „БАСФ“ ЕООД, е 950.49 лв. без ДДС. След получаване на продуктите по процесната сделка купувачът „Борисов и син 2018“ ЕООД е продал част от тях на трето за спора лице на същата цена, на която ги е закупил от „999 – Ив. А.“ ЕООД и във връзка с това по делото е заявено при условията на евентуално уважаване на предявения иск възражение за прихващане с вземането на ищеца на вземане на дружеството за претърпяната от него имуществена вреда с оглед реализиране на продукта на по-ниска от действителната му стойност цена.

При изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ. За вземането си срещу ответното дружество ищецът се позовава на допусната техническа грешка при посочване цената на продадената стока. Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1 ЗЗД грешката в съществени елементи на предмета на договора е основание за унищожаването му, защото тя има отношение към волеизявленията на страните за сключване на сделката. Допуснатата грешка, която се отнася само до пресмятането, не е основание за унищожаване на договора, а подлежи на поправяне – чл.28, ал.2 ЗЗД. В практиката на ВКС и съдилищата трайно се приема, че нормата на чл.28, ал.2 ЗЗД визира техническа грешка в резултат на неправилно аритметично пресмятане, която е поправима при правилно извършване на съответната математическа операция. Такъв е случаят при определена единична цена на закупени 3 множество вещи и допусната грешка при сборуването/ умножението. В настоящия казус обаче не се касае до допусната подобна грешка, защото посочената обща цена съответства на закупени 25 бр. пакети от препарата при посочената единична цена. Самият ищец не се позовава на такава грешка, а твърди, че изначално неправилно е въвел информацията за пазарната цена на продукта. Допусната грешка в цената на продаваната стока, която рефлектира върху общия размер на паричното задължение, не е в резултат на аритметични изчисления, а се дължи на грешна субективна представа, която изключва приложението на чл.28, ал.2 ЗЗД. Тази грешка обективира порок във волята на продавача, който, с оглед твърденията му, не е имал воля да реализира стоката на тази ниска цена и която, ако не е била налице, е можела да даде отражение върху волята на насрещната страна да сключи сделката. В случая двете страни са съгласували волите си едната да продаде, а другата да закупи процесния продукт при посочената единична цена и дори да е допусната грешка при формиране волята на продавача, който не е съобразил действителната цена на продаваната стока, тази грешка не може да бъде поправена вкл. със счетоводна операция по сторниране на фактурата, защото това би означавало да се подмени съгласуваната воля на страните относно съществен елемент от договора за продажба. След като фактурата не е съставена при условията на грешка в пресмятането, което подлежи на поправяне, то не е налице и вземане на ищеца за цената над вече платената от купувача. Последният се явява изправна страна по правоотношението.

По така изложените съображения, с оглед съвпадането изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По разноските: При този изход на спора пред въззивния съд „999 – Ив. А.“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на „Борисов и син 2018“ ЕООД направените за въззивното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение с начислен ДДС – сумата 4 872 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 55 / 05.06.2025 г. по т.д. № 178/ 2024 г. по описа на ОС – Плевен.

ОСЪЖДА „999 – Ив. А.“ ЕООД, ЕИК115810534, с. Катуница, Община Садово, да заплати на „Борисов и син 2018“ ЕООД, ЕИК205160726, гр. Искър, сумата 4 872 /четири хиляди осемстотин седемдесет и два/ лв. – направените за въззивното производство разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от връчване на препис от него на страните.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Велико Търново, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20254001000211 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 55 / 05.06.2025 г. по т.д. № 178/ 2024 г. по описа на ОС – Плевен са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявеният от „999 – Ив. А.“ ЕООД против „Борисов и син 2018“ ЕООД иск по чл.327, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 32 757.12 лв., представляваща част от стойността на 25 броя препарат за растителна защита „Ревистар“ + „Флексити пакет“ /3*5 л. + 1*5 л./ съгласно дебитно известие № 1000095578/ 07.11.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане и иск за сумата 4860.11 лв., представляваща мораторна лихва върху главница от 32 757.12 лв. за периода от 07.11.2023 г. до 30.11.2024 г.