Решение № 209 от 13.12.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Варна, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева в присъствието на прокурора И. Хр. Н. като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско дело № 20213000500158 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 261/26.03.2021 г. по гр.д.№ 3586/2018 г. на ВКС – IV г.о. е отменено решение № 99/19.07.2018 г. по в.гр.д.№ 503/2017 г. на Апелативен съд – Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Въззивното производство е образувано по въззивни жалби срещу постановеното по гр.д.№ 66/2010 г. по описа на Разградския окръжен съд решение № 39/16.11.2016 г. и по две частни жалби на КОНПИ против определения на окръжния съд по същото дело, както следва:

1) По въззивна жалба вх.№ 4863/28.11.2016 г. на КОНПИ –София, подадена чрез пълномощниците Р. Р. и С. Ш. против решение № 39/16.11.2016 г. по гр.д.№66/2010 г. по описа на Разградския окръжен съд В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ, с която е отхвърлено искането на Комисията за отнемане в полза на държавата на подробно описани суми, недвижими имоти и МПС от ответниците. Комисията е изложила съображения за неправилност на решението в отхвърлителната му част, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения 1 на съдопроизводствените правила и необоснованост, с искане за отмяната му в тази част с уважаване на иска до пълния му размер и за присъждане на сторените по делото разноски. Изложени са подробни оплаквания за всеки от твърдяните пороци, като във връзка с допуснатото процесуално нарушение на окръжния съд – отказ на съда да допусне назначаване на повторни експертизи, при своевременно направено оспорване поради необоснованост и неправилност на заключенията на вещите лица по двете оценителни и по икономическата експертизи, е поискал назначаването на такива от въззивната инстанция със задачите, поставени от комисията в хода на първоинстанционното производство, евентуално с даване възможност за формулирането на такива.

Ответниците по иска, са подали писмен отговор, с който са оспорили въззивната жалба на комисията с молба за оставянето й без уважение и за потвърждаване на решението в обжалваната му отхвърлителна част по подробно изложени съображения. Противопоставили са се на исканията на другата страна за допускане на нови експертизи, поради липсата на конкретно посочване на задачите им.

2) По въззивна жалба вх.№ 5127 от 14.12.2016 г. от ответниците И.

Т. С., М. Д. С., ЕТ „Буран –И. С.“, ЕТ „Томаза –М. Д.“, „Ретиус -2002“ ООД и „Томаза“ ООД , поправена с молба вх. № 1804/02.05.2017 г. против решение № 39/16.11.2016 г. по гр.д.№66/2010 г. по описа на Разградския окръжен съд В ЧАСТТА, С КОЯТО СА УВАЖЕНИ исковете на Комисията срещу тях и в полза на държавата е отнето подробно описано имущество.

Във въззивната жалба пълномощниците на ответниците са навели оплаквания за недопустимост на решението на окръжния съд, евентуално за неправилност, поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, с искане за отмяната му и отхвърляне на мотивираното искане изцяло с присъждане на разноските. Развили са подробни съображения по всяко от оплакванията.

Въпреки, че с отговора си са се противопоставили на искането на комисията за назначаване на експертизи, във въззивната си жалба са обосновали евентуална необходимост от назначаването на съдебно-икономическа експертиза по почин на съда.

КОНПИ не е подала отговор на въззивната жалба на ответниците.

2

3) По частна въззивна жалба на КОНПИ против определение № 1147/29.12.2016 г., постановено по гр.д.66/2010 г. на РОС, В ЧАСТТА, с която Комисията е осъдена да заплати неизплатено възнаграждение на вещото лице А. Ст. –П. по СИЕ в размер на сумата от 1587,50 лв. Жалбоподателят твърди неправилност, с молба за отмяната му, респективно за възлагане на възнаграждението на вещото лице в тежест на насрещната стана.

Отговор на частната жалба не е подаден.

4) По частна въззивна жалба на КОНПИ, против определение № 686/28.07.2017 г., постановено по реда на чл.248 ГПК В ЧАСТТА, с която е отхвърлено искането на КОНПИ за изменение на определение № 1147/29.12.2016 г., като жалбоподателят е навел съображения, че окръжният съд не е компетентен да се произнесе по искането, предвид подадената предходна жалба срещу същото определение пред апелативния съд и по съображения по същество за недължимост на допълнителната сума за възнаграждение на вещо лице; В ЧАСТТА, с която окръжният съд като е допуснал изменение на решение № 39/16.11.2016 г. в частта на разноските и е осъдил КОНПИ да заплати сумата от 68669,90 лв. по изложени в жалбата оплаквания за прекомерност на разноските и несъответствието им с резултата по делото. Жалбоподателят е молил за отмяна на определението в двете му части и уважаване на исканията.

Ответниците са подали писмен отговор на частната жалба, в който изразяват становище за правилност на определението в обжалваната му част.

Във връзка с указанията на съда за поправяне на нередовностите в исковата молба, дадени с определение от 07.11.2017 г., е постъпила уточняваща молба вх.№ 6679/16.11.2017 г. Ответниците, чрез адв. Г.А., са депозирали становище по молбата с вх.№ 6897/27.11.2017 г.

Контролиращата страна АП-Варна е изразила становище за неоснователност на въззивните жалби на ответниците и за основателност на въззивната жалба на КОНПИ.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Делото е образувано по повод мотивирано искане на Комисията за 3 установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/, чийто правоприемник е Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ / за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, от физическите лица И. Т. С., М. Д. С., както и от ЕТ „Буран-И. С.”, гр.Разград, ЕТ „Томаза-М. Д.”гр.Разград, „РЕТИУС – 2002“ ООД, гр. Разград, и „ТОМАЗА“ ООД, гр. Разград.

Молителят твърди, че с Присъда №3/26.02.2009 год. по НОХД №222/2007 год. по описа на РОС, И. Т. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.252, ал.1пр.1 от НК, за това, че през периода 01.02.1999 год. - 10.03.2005 год. в гр.Разград, без съответното разрешение, от свое име като физическо лице и като собственик на ЕТ”Буран-И. С.”, гр.Разград, ”Томаза ООД, гр.Разград и като пълномощник на “ЕТ” Томаза-М.

Д.”, гр.Разград е извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква разрешение, съгласно чл.1,л.4,т.1 от Закона за банките/отм./, което престъпление попада в приложното поле на чл.3,ал.1,т.15 от ЗОПДИПИППД.

Присъдата е влязла в сила на 17.12.2009 год., като с Решение №472/17.12.2009 год. по КНОХД № 488/2009 год.ВКС е постановил конфискация на ¼ ид.ч. от имотите, собственост на И. Т. С., индивидуализирани в 15 пункта в присъдата на РОС. Комисията е уведомена с писмо от 22.12.2006 г. на РП Разград за образувано производство № 1668/2006 г. на РП Разград срещу И. Т. С. за престъпление по чл.211, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, впоследствие - на РОП по чл.252 от НК и за воденото срещу него сл.дело № 2011/93 год. за извършени престъпления по чл.203, ал.1, във вр.с чл.202,ал.1,т.1 от НК във вр.с чл.201 от НК и във вр.с чл.26 от НК и по чл.302а във вр.с чл.302,ал.1,т.1 от НК във вр.с чл.301,ал.3 от НК и чл.26 от НК.

С Решение № 30/06.06.07 г. на КУИППД е образувано производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу И. Т. С., като проверявания период е 01.01.1985г. до 31.12.2009г.

Въз основа на констатации за гражданското състояние на ответниците, участието им в търговски дружества, придобито и отчуждено движимо и недвижимо имущество през проверявания релевантен период,Б.и сметки, данъчна информация, минимална издръжка на семейството по данни на НСИ, реализирани приходи и разходи, Комисията счита, че са налице предпоставките, визирани в чл.28 във връзка с чл. 4, ал. 1, ал. 2, чл. 9 и чл. 10 4 от ЗОПДИППД.

В мотивираното искане се сочи, че през проверявания период 01.01.1985 г. - 31.12.2009 г. ответниците, в режим на СИО, като ЕТ и имущество, подробно описано в п.2 от мотивираното искане. При съпоставка между приходите и разходите на проверяваното лице за исковия период Комисията е установила отрицателна разлика от 27 145.26 МРЗ, която е на значителна стойност по смисъла параграф 1, т.1 от ДР на ЗОПДИППД/отм./.

Прави се искане за постановяване на решение за отнемане в полза на държавата от ответниците на имущество в размер на 6 378 608.90 лв., на колкото е оценено придобитото през периода имущество на проверяваните, за което липсват данни за законни източници и което подлежи на отнемане съгласно ЗОПДИППД.

Окръжна прокуратура Разград заявява становище, че искането за отнемане е основателно и следва да бъде уважено.

Ответниците оспорват мотивираното искане, като неоснователно и заявяват, че Комисията не е взела предвид всички притежавани от тях парични средства през проверявания период. Представят доказателства.

Считат за недопустимо направеното в хода на производството изменение на мотивираното искане от страна на Комисията.

Безспорно е по делото, че ответниците - физически лица са съпрузи от * год. и от брака имат две родени деца, вече пълнолетни: Т. И. С., ЕГН ********** и З. И. С., ЕГН **********.

С Присъда № 3/26.02.2009 г. по НОХД № 222/2008г. по описа на РОС И.

Т. С. е признат за виновен в това,че в периода от 01.02.1999 г. до 10.03.2005 г. в гр.Разград без съответното разрешение, от свое име като физическо лице, като управител на ЕТ”Буран-И. С.”- гр.Разград и на „Томаза” ООД - с.У. и като пълномощник на ЕТ”Томаза-М. Д.”- с.У., е извършил по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение съгласно чл.1,ал.4,т.1 от Закона за банките /отм./, като е раздал кредити на различни физически и юридически лица, включващи главница и лихви в общ размер на 3 812 140.19 лева, поради което и на основание чл.252, ал.1, пр.1 НК и чл.54 е осъден на четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието съгласно чл.46, б.”б” ЗИН.

5

Със същата присъда той е признат за невиновен в това да е извършил без разрешение банкови сделки като пълномощник на ЕТ „Томаза – М. Д.” да е сключвал договор за заем от 14.02.2002г. с „А.”АД - С. и като управител на ЕТ”Буран- И. С.” да е сключил договор за заем от 04.03.2004г. с „Ретиус2002”ООД, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по възведеното му обвинението по чл.252, ал.1, пр.1 НК в тази му част.

Съдът е постановил конфискация на 1/2 идеална част от конкретни имоти, собственост на С., подробно описани в присъдата.

С Решение на ВКС № 472/17.12.2009 г. по КНД № 488/2009г. присъдата е изменена по отношение на размера на наложеното наказание, както и в частта за постановената конфискация, като същата е намалена до размера на ¼ идеална част от петнадесетте на брой имоти.

С Присъда № 8/28.04.2010 г. по НОХД № 236/2008 г.по описа на РОС И.

Т. С. е признат за невиновен в това, че като длъжностно лице по см. на чл.93, ал.1, б.”б” НК -“управител”на ЕООД ”П.”- Р., заемащо отговорно служебно положение, превишавайки правата и в нарушение на задълженията, произтичащи от това му качество, е съставял официални документи с невярно съдържание, неистински официални документи и преправял съдържанието на официални документи, съставляващи престъпления по чл.282 ал.3 във вр. с ал.2, предл.1 и 2, във вр. с ал.1 НК; по чл.310, ал.1, във вр. с чл.308, ал.1, предл.1 и 2 НК; по чл.309, ал.1, предл.1 и 2 НК и по чл.311, ал.1НК , за които по закон не се предвижда по-тежко наказание, в условията на продължавано престъпление, за времето от 4.05.1992 г. до 15.09.1993 г. в гр.Разград, е присвоил общо 3 757 338,00/три милиона седемстотин петдесет и седем хиляди триста тридесет и осем/ неденоминирани лева, съставляващо длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай , съставляващо престъпление по чл.203, ал.1, във вр. с чл.202, ал.1, т.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като го е оправдал по така повдигнатото обвинение.